Определение № 207 от 08.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1353/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение08.05.2019 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 164366/ 14.12.2018 г., подадена от М. М. А. срещу въззивно определение № 26747/23.11.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 8308/2018 г. на Софийски градски съд. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 164366/14.12.2018 г. на М. М. А., представляван от адв. А. Х., срещу въззивно определение № 26747/23.11.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 8308/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение № 387765/18.04.2018 г. по гр. д. № 8907/2016 г. на Софийския районен съд и е изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК касационният контрол е изключен за въззивни решения по определени категории дела, според техния предмет и/или цена на иска. Нормата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лева. В случая, предмет на производството е предявен от М. А. иск за признаване незаконността на заповед № РД-13-12/14.01.2016г, издадена от директора на Държавен музикален и балетен център - София, с която работодателят е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Спорът по този иск е трудов, съгласно изричната разпоредба на чл. 357, ал. 1 КТ, но не попада в предметния обхват на соченото изключение на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, поради което инстанционният контрол се изчерпва с произнасянето на въззивния съд. Същевременно, нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. От това следва, че атакуваното по настоящото дело въззивно определение, не подлежи на касационно обжалване, тъй като на такъв контрол не подлежи въззивното решение. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение