Определение № 50365 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1774/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Н. Д. срещу решение №658 от 05.05.2022г. по т.д.691/22г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,гр. София, чрез пълномощника си – адв. А. Б. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Д., чрез пълномощника си – адв. Р. М. е поддържала основание по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвела. Заявила е, че е налице и основание по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, подкрепено с лаконичното твърдение за „явна необоснованост, довела до постановяване на неправилен съдебен акт, като законът бил приложен в неговия „ противоположен смисъл“. Дадено е и кратко определение на понятието очевидна неправилност, така както е разбирано от страната. Изложено е съвсем кратко твърдение, че съдът неправилно приел, че между ищцата и загиналия не била налице изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Поставени са въпросите: 1/ “Следва ли съдът да се произнася за претърпените болки и страдания от загубата на отглеждащ, отчитайки отношенията родител – дете през целия живот на детето или следва да установи личните отношения и причинените болки и страдания към датата на настъпилия деликт и болките претърпени в резултат на същия.“, 2/“Изисква ли справедливостта сходно разрешаване на аналогични или идентични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото обществено разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид.3/ „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други.“ и 4 /“ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, като предпоставка за определяне принадлежността на лицето към кръга на правоимащите да получи обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък.“ Страната е изложила своето разбиране по възприемане на фактическата обстановка, като в този контекст е направила и оплакване за неправилност на решението. В тази връзка е разглеждала част от мотиви на решения на ВКС, в подкрепа на разбирането си, че независимо от това, че ищцата живеела в друго населено място връзката й с пострадалия била изключително близка. Разгледани са и гласните доказателства, изслушани от съдилищата, като е направен извод, че в този смисъл била и „ обичайната съдебна практика, цитирано е едно решение на СГС. Посочено е още, че тези въпроси освен, че били решени в противоречие с практиката на ВКС, можели да бъдат общо основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е възпроизведен общо текста на диспозитива на т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. По третия въпрос е изброена практика на ВКС, обобщено е задължението на съда да извършва преценка за неимуществените вреди, с оглед нормата на чл.52 ЗЗД и е направено общо оплакване, че съдът не бил обсъдил събраните доказателства и не анализирал фактите,като буквално е възпроизведено оплакване от касационната жалба за неправилност на акта, поради нарушаване на процесуалните правила.|Други доводи не са развити. Касаторът Д., чрез пълномощника си –адв. Р М. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./, същият съставлява общо основание и е задължителен елемент при преценката за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, се налага извод, че поставеният от касатора първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като освен, че не е правен, а фактически, обоснован с оглед конкретното доказване по спора, то и същият не е разглеждан от въззивния съд, в контекста придаден му от страната. Този извод се налага, поради това, че с решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че с оглед събрания доказателствен материал обстоятелството, че майката на ищцата е живяла, когато тя е била дете на съпружески начала с починалия, а после, след раздялата по време, на която ищцата е била малолетна / към настоящия момент е приел съдът, че тя е на 43 години/, той се е преместил в друг град, без доказателства за това, че е полагал грижи за ищцата, че я е издържал и отглеждал като родно дете води до извод, че такива отношения между тях са останали недоказани по спора. Тези решаващи мотиви изключват релевантността на въпроса.Вторият въпрос е неясен, не е разглеждан от въззивния съд, който не е обосновал неоснователност на исковете със сходни случаи, нито е разглеждал такива за да мотивира решаващите си изводи. Третият и четвъртият въпроси имат еднаква насоченост, същите, обаче, за да удовлетворят общото основание, следва да бъдат конкретизирани в насока - кои от доказателствата, представени по делото,респективно възражения на страните съдът не е обсъдил и как това необсъждане рефлектира върху постановения обжалван резултат. В случая, страната не сочи необсъдени доказателства, а несъгласие с изводите на състава при тяхното обсъждане, обстоятелство ирелевантно към тази фаза на производството. В тази връзка оплакването за „непълно възприемане на свидетелските показания“, както и общите оплаквания за необсъждане в пълнота на доказателствата, съставляват именно оплакване за неправилност на изводите, разглеждано само ако бъде допуснато касационно обжалване, но неотносимо към поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Извън това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че страната, макар и възпроизвела задължителните разяснения дадени с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г. не е развила доводи по нито една от очертаните хипотези. Още повече, че както самата тя е констатирала е налице и задължителна за страните тълкувателна практика, която изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Оплакванията на страната, които по своето съдържание са такива по правилността на акта са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване и се разглеждат само ако такова бъде допуснато. Следва да се отбележи още, че въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания и също така подробно е мотивирал в каква степен ги кредитира. В този контекст е достигнат изводът, че са установени нормални и близки отношения между починалия и ищцата, неотличаващи се с изключителност на връзката. Следва да се отбележи и това, че към посоченото основание за допускане на касационно обжалване е неотносимо несъгласието с правните изводи на съда, направени след обсъждане на неудовлетворението на страната от постановения резултат. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на тези основания. Касаторът Д. е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от нея чрез кратко развиване на общи оплаквания за неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на САС. При този изход на спора, на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в размер на 3185.80лв.