Определение № 103 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 591/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. “С“ЕООД представлявано от управителя С. Х. и пълномощника адвокат К е подало частна жалба срещу определение от 3.06.2009 г., постановено по гр.д. № 420 от 2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 200 от 23.04.2009 г. по гр.д. № 679 от 2009 г. на Районен съд, гр. М. и е прекратено производството по делото поради неотстранени недостатъци в исковата молба в определения от съда срок. Прави оплакване за необоснованост на определението в частта, с която не е определена държавната такса за завеждането на иска. Навежда основания за цялостна неправилност на съдебния акт. В представеното изложение се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но отново инвокира съображения за неправилност на определението. Ответниците ТПК”Д”, гр. М. и ЕТ”М. – М. К. не са депозирали отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира че не следва да се допусне касационно обжалване на определението защото в изложението не се сочат фактически обстоятелства в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обжалва се определение на въззивен съд, с което е потвърдено определението на В. окръжен съд за връщане на исковата молба поради неотстраняване в срок на нередовността и привеждането й в съответствие с разпоредбата на чл.127 ГПК. По въпроса за привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон липсва колебание в съдебната практика, поради което и този процесуален въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Текста на чл.127 ГПК е съответен на текста на чл.98 и чл.99 ГПК. Няма спор, че предявените в обективно и субективно съединение искове по чл.124, ал.1 ГПК са оценяеми, а ищеца не е посочил цената на иска каквото задължение има съгласно чл.127, ал.1, т.3 ГПК. На второ място не е изпълнено указанието ищеца да посочи спрямо всеки ответник фактическите обстоятелства на които основава иска си и какво е конкретното искане спрямо него. Исковата молба и на това основание е нередовна и тъй като недостатъците не са били отстранени в указания от съда срок, тя е върната. Този въпрос не е спорен в правото поради което не се налага и допускане на касационното обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,