Определение № 534 от 09.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 548/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на М. Х. П. ЕГН:********** срещу определение №427 от 06.04.2010г. по ч. т.дело №403/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 24/20.01.2010 г.по гр. д. №715/2009г. на РС-гр. Карнобат, с което производството по иска на жалбоподателя с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” ЗД „Б”АД –София е прекратено пред РС-Карнобат и делото е изпратено по общите правила на местната подсъдност на Софийски районен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение във връзка с прилагане правилата на местната подсъдност. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответната страна не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.121 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава първоинстанционното определение, с което производството по иска с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ на жалбоподателя-пострадало от деликт лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”е прекратено пред РС-Карнобат и делото е изпратено по общите правила на местната подсъдност на Софийски районен съд, въззивният съд е счел, че искът по чл.226 ал.1 от КЗ не се основава на непозволено увреждане като спорен правопораждащ факт, а на застрахователен договор,поради което за определяне на местнокомпетентния съд важат общите правила на чл. 105 от ГПК, а не специалните по искове за непозволено увреждане: изборната подсъдност по чл.115 ГПК.. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора процесуалноправен въпрос се отнася до определяне на местнокомпетентния съд по искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ: дали това става, съобразно общите правила за това: чл.105 от ГПК или съобразно признатата от закона в полза на ищеца по искове за обезщетение от непозволено увреждане изборна подсъдност, съобразно чл.115 от ГПК. Доводът на касатора е, че този въпрос е разрешен от съда в обжалваното определение в противоречие с практиката на съдилищата-основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Настоящият съдебен състав, обаче счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като не се установява, че релевантният за спора процесуалноправен въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Следва да се отчете, че съгласно ТР №1/ 19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС, т 3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение, постановено било то от първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. От приложените копия – компютърни разпечатки на две определения на ПОС/ №1739 по гр.д. № 1191/2008 г. и №1123 по в.ч. гр.д. №1081/10 г. /, които не са окончателни, не се удостоверява същите да са влезли в законна сила, т.е. не попадат във визираната категория и не са годни да обосноват наличието на твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане до касация. В цитираното ТР ОСГТК на ВКС изрично е приело, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й - влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Ето защо, въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение