Определение № 10586 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2025 г.

Производство по делото е образувано по петнадесет жалби срещу Решение № У-1 от 16.07.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за приемане на Указания за прилагане на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги за регулаторния период 2027-2031 г., подадени до Административен съд-София-град (АССГ) С определение №27945/21.08.2025 г., постановено по адм.д. 8315/2025 г. по описа на АССГ делото е изпратено по подсъдност на Върховния административен съд. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение при извършената служебна проверка относно редовност и допустимост на жалбите, намира че не е компетентен да разгледа инициирания с тях спор, защото той подлежи на разглеждане от административен съд като първа инстанция по следните съображения: Атакуваното решение на КЕВР не представлява нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл.1а от ЗНА. Това решение, а и приетите с него указания, не съдържат общи правила за поведение, които да се прилагат към неопределен кръг субекти. Не са налице кумулативно изискуемите критерии за подзаконов нормативен административен акт по чл. 75 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 1а от ЗНА. Оспореното решение представлява общ административен акт и в този смисъл е преобладаващата съдебна практика като освен цитираната в становището на КЕВР по напълно идентични казуси трябва да бъдат посочени и Решение № 6169/11.05.2018 г., постановено по адм.д. 4337/2017 г. на Върховния административен съд и Решение № 7916/27.05.2019 г., постановено по адм.д. 9849/2018 г. по описа на Върховния административен съд, постановени по сходни казуси. Решение № 12978/21.12.2023 г., постановено по адм.д. 3563/2022 г. по описа на Върховния административен съд, на което се позовава АССГ, за да изпрати делото по подсъдност е по спор, който не е приключил с окончателно съдебно решение, а производството е приключило поради оттегляне на жалбата пред АССГ, на който е върнато за ново разглеждане въпреки мотивите за приложение на чл. 185 от АПК. По изложените съображения се налага извод, че спорът относно действителността и законосъобразността на атакуваното решение не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд като първа инстанция, а от административен съд, които дължи произнасяне по редовността и допустимостта на жалбите, с които първоначално е сезиран АССГ. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение