Определение № 3513 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3498/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. С., чрез процесуалния представител адвокат Б. П., срещу решение № 61 от 16.04.2023 г. по в. гр. д. № 334/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение решение № 260 от 17.06.2022г. по гр. д. № 693/2021 г. на Плевенския окръжен съд, в обжалваната му част, е уважен предявеният от Ц. И. Р., действаща чрез своята майка и законен представител И. Р. Р., срещу касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и страдания от средна телесна повреда, осъществена по непредпазливост на 26.10.2017г. при непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 3 б.а, във връзка с чл.342, чл.20, ал.2 НК, във връзка с чл.119, ал.2 ЗДвП, за която ответникът е осъден с влязла в законна сила присъда по НОХД №1943/2019г. на Плевенския районен съд, в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането считано -26.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което размерът на присъденото обезщетение бъде намалено. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановеното от въззивния съд решение противоречи на практиката на ВКС, без да са формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на спора значение. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а е кредитирал само някои от тях, както и не е изложил подробни мотиви, поради което счита, че постановеният акт е необоснован. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Ц. И. Р., действаща чрез своята майка и законен представител И. Р. Р., чрез процесуалния си представител адвокат Р. Р., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че ответникът С. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №1943/2019г. на Плевенския районен съд, за това че на 26.10.2017 г. в [населено място], по непредпазливост, при управление на лек автомобил е причинил средна телесна повреда на малолетната ищца Р., което деяние съставлява престъпление по чл. 343, ал.3, б.а, във връзка с чл.342, във връзка с чл.20, ал.2 НК, във чл.119, ал.2 ЗДвП, за което на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода условно. Посочено е, че пострадалата към момента на ПТП-то е била на 8 години. Причинената средна телесна повреда се е изразявала в контузия на лицевата част на главата, счупване на скулите и горната челюст, избиване на два постоянни и един временен /млечен/ зъб- и трите горни десни зъби, както и счупване на короната на един горен ляв зъб, като всички тези телесни увреждания са довели до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, и до влошаване на външния вид на детето, както и са в пряка причинна връзка с увреждането.Пътният инцидент е настъпил в зоната на пешеходна пътека. Взето е предвид, че пострадалата е малолетна, поради което не носи отговорност за собственото си поведение и в случая не може да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно противоправността на деянието, виновността на дееца, причинените вреди и пряката причинна връзка между деянието и вредите, които съставляват всички елементи на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният осъдителен иск се явява основателен. При определяне размера на справедливото обезщетение по реда на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е взел предвид влязлата в сила осъдителна присъда, възрастта на пострадалата- само 8 години при инцидента; вида и характера на средната телесна повреда- избити зъби и счупена горна челюст; болките и страданията като характер, продължителност и интензитет; липсата на съпричиняване от страна на пострадалата; съобразил е икономическите условия в страната, стандарта на живот и лимитите на застрахователните обезщетения и е приел, че справедливото обезщетение в конкретния случай е в размер на сумата от 35 000 лева. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Общо заявеното оплакване на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е неправилно, не позволява да се изведе правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение, правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Независимо от изложеното, в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства и изброил е причинените на пострадалата увреждания, търпените болки и страдания, тяхната продължителност, начина, по който тези увреждания са се отразили и на психическото му състояние, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение.При това следва да се отбележи, че детайлен анализ на всяко едно от тези обстоятелства или само на някои от тях е необходим само ако е налице оспорване значението на конкретни обстоятелства за определяне на обезщетението.По отношение на критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост, въззивният съд е изложил съображения, които напълно съответстват, на дадените задължителни указания по изясняването и прилагането на принципа на справедливост в ППВС 4/68 г. при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. С оглед изхода на спора и направеното искане на адвокат Р. Р., пълномощник на ответника по касация, следва да и се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв. на основание чл. 38 ЗА. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение