Определение № 118 от 15.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г.
ВКСI търговско отделение15.02.2012 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 515/29.10.2010г., постановено по гр.д.№ 1868/10г. от Пловдивския окръжен съд. УКАЗВА на касатора Б. Л. Г., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 160 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Г., [населено място] срещу решение № 515/29.10.2010г., постановено по гр.д.№ 1868/10г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1107/10.03.2010г. по гр.д.№ 9828/09г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Р. Н. И установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 8000 лв. по запис на заповед от 13.01.2009г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответницата не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска следва да докаже съществуването на валидно заемно правоотношение с ответницата, както и че задължението по записа на заповед произтича от твърдяната каузална сделка. Решаващият състав не е обсъждал свидетелските показания за сключването на договор за заем на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Обстоятелството, че ищецът не е доказал основанието за издаване на записа на заповед, е счетено като основание за нищожност на ценната книга. Касаторът поставя следните въпроси: “Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от ищеца наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?” и “Следва ли да се кредитират от въззивния съд свидетелски показания за установяване на договори над 5000 лв., в случай че в първата инстанция е налице изрично съгласие на другата страна и че свидетелят е допуснат за изслушване с определение от първоинстанционния съд?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. По първия поставен въпрос съществува практика на ВКС в поставени по реда на чл.290 ГПК решения: Решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. на ВКС, ТК, І отд., Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, ТК, І отд., Решение № 149/05.11.2010г. по т.д.№ 49/10г. на ТК, І отд., Решение № 173/12.01.2011г. по т.д.№ 901/09г. на ВКС, ТК, І отд. и Решение № 119/08.07.2011г. по т.д.№ 1160/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС. Вторият въпрос и от значение за правилността на въззивния акт и по същия ВКС ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 160 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд