Определение № 1660 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния представител адв. Н. Б., против въззивно решение № 89 от 24.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 777/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 260014 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 132/2020 г. на Районен съд - Каварна в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Т. В. С. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща цена на доставена ел. енергия за периода от 29.09.2016 г. до 28.09.2017 г. по фактура № [ЕГН]/06.03.2018 г. за обект на потребление [населено място], общ. К., [улица] клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], в частта за горницата над 2621,56 лв. до 7 992,62 лв. С решението са присъдени съдебно-деловодни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна Т. В. С. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. В. Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. По делото е установено, че на 28.09.2017 г. служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ - електромер с фабричен № 1114171463592007, с който се измерва доставената в имота на ответника Т. С. в [населено място] ел. енергия, за което е съставен и констативен протокол № 1201883/28.09.2017 г. Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с нов. Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол №299/14.02.2018 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО - [населено място]. Установено е, че отсъстват механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок на електромера, като са налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването. Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата, т. е. електромерът е технически изправен. При софтуерно четене е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ и наличие на преминала енергия по тарифа 15.8.4 в размер на 49 740,5 кВТч, която не е визуализирана на дисплея. Въззивният съд е съобразил, че спорното правоотношение се е развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013 г./ са отменени /с изключение на чл. 48 - чл. 51/, като за периода на начисляване на електроенергия по процесната фактура /29.09.2016 г. - 28.09.2017 г./ разпоредбите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи /отм. ДВ бр. 97/23.11.2018 г./. Макар ищцовото дружество да е посочило като основание на извършената корекция чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., визираното в тази норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ в обекта на ответника и тези, въведени в информационната система при ищеца, не е осъществено, тъй като няма данни по делото процесното СТИ да се отчита дистанционно, а горната хипотеза на чл. 50 ПИКЕЕ е възможна само при дистанционно отчитане. Не са налице и хипотезите на чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ /отм./. В този случай е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното. Приложими са общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба за дължимост на цялото установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия. Въззивният съд е посочил, че съгласно допуснатата софтуерна експертиза при монтирането са отразени в протокола три активирани тарифи с нулеви показания, което означава, че СТИ е ново, произведено е през 2014 г. Приел е, че служителите на електроразпределителното дружество, извършили проверката, с оглед нивото си на достъп не разполагат със софтуера за програмиране, т. е. не биха могли да въведат данни в тарифен регистър 15.8.4. Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ответника. Ответникът Т. С. принципно дължи да заплати на ищцовото дружество стойността на доставената му електроенергия в посочения обем по тарифа 15.8.4 в размер на 49 740 кВТч. Поради невъзможността да се установи по никакъв начин началният на софтуерното въздействие, за начален момент следва да се приеме датата на монтиране на СТИ в процесния обект, което в случая е осъществено на 26.07.2014 г. Количеството от 49 740 кВТч е натрупано в скрит регистър 15.8.4 през периода 26.07.2014 г. - 28.09.2017 г. Според заключението на вещото лице С. Д. количеството от 49 740 кВТч не е могло да премине и не следва да се приеме, че е преминало през електромера за процесния период от една година, за който е начислено от ищцовото дружество. Експертът е констатирал категорично чрез използване на официалната програма на производителя Meter View, че процесното СТИ притежава отчетни регистри, в които съвсем точно е записано, че за процесния период от 29.09.2016 г. до 28.09.2017 г. в тарифа 4 на регистър 15.8.4 са преминали и натрупани 15 065 кВТч ел. енергия на стойност 2621,56 лв. Ето защо, разликата от 15 065 кВТч до 49 740 кВТч е натрупана в предходен период преди процесния след монтиране на СТИ в имота на ответника. За процесния период, за който е издадена фактура №[ЕГН]/06.03.2018 г., ответникът С. дължи заплащане само на действително потребената от него през този период ел.енергия от 15 065 кВТч с изчислена от вещото лице стойност от 2621,56 лв. До този размер искът по чл. 79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 183 и чл. 200, ал.1, предл. 1 ЗЗД е основателен и подлежи на уважаване. В частта за над тази сума до претендираните 7992,62 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, защото не се доказа през периода по фактурата ответникът да е потребил и останалото количество енергия от 34 675 кВТч. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „При установено софтуерното въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизулизиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишният период регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ /отм./?“; 2. „Предпоставка ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините затова?“ и 3. „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 118 от 18.09.2017г. по т. д. № 961/2016г. на ВКС, II т. о., решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 76 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г. на ВКС, IV г. о., а вторият и третият са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Обжалваното въззивно решение е валидно. Не се установява същото да е вероятно недопустимо. Съдът не се е произнесъл по предмет на спора по който не е бил сезиран, като е определил спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от ищеца в исковата молба, като по този начин е излязъл извън обхвата на търсената защита, каквото е настояването на касатора. Това е така, защото процесният период следва да се определи за една година от 29.09.2016 г. до 28.09.2017 г., съобразно цитираната и приложена към исковата молба фактура. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, които са с идентично съдържание и смисъл. При постановяване на решението въззивният съд е съобразил приетото в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр. в решение № 216 от 13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др., вкл. и посочените от касатора, че договорите за покупко-продажба на ел. енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. „а“ ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респективно юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. от ЗЗД/, респективно на договора за търговска продажба /чл. 318 и сл. от ТЗ/. И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на ел. енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ/, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респективно чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената ел. енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които /чл. 120 ЗЕ/ ел. енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена ел. енергия, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период /включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно/, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. В случая въззивният съд е уважил частично иска за ползваната и незаплатена ел. енергия в рамките на процесния период от 29.09.2016 г. до 28.09.2017 г. през които при прочитане паметта на СТИ е установена преминала ел. енергия /15 065 кВТч/. Съдът не се е отклонил от приетото в практиката на ВКС по иначе обуславящите въпроси и не е налице сочения допълнителен селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на посочената постоянна практика на ВКС по въпросите изключва и бланкетно поддържания от касатора допълнителен селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При този изход на спора на Т. В. С. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1200 лева. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде уважено. Заплатеното на адвоката възнаграждение не надвишава установения в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, без процесуално представителство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение