Определение № 402 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 786/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Ч., с вх.№3442/16.08.2012 г. на Великотърновския апелативен съд, срещу решение№186 от 06.07.2012г. по т.д.№165/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, е уважен предявеният от Ч.”Съгласие”, ЕИК[ЕИК], [населено място], общ.Б., обл.В., срещу касатора иск с правно основание чл.424, ал.1 ГПК за оспорване на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, като е признато за установено, че кооперацията не дължи на касатора сумата от 99 000 лв. по издадения от нея на 25.01.2010 г. запис на заповед с ремитент [фирма], който от своя страна на 27.10.2010 г. го е джиросал на касатора. По негово заявление въз основа на записа на заповед на основание чл.417,т.9 ГПК на 01.11.2010 г. по ч.гр.д.№1019/2010 г. на Районен съд [населено място] е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу кооперацията-длъжник и е издаден и изпълнителен лист от същата дата. Плевенският окръжен съд е приел, че кооперацията чрез управителните си органи е узнала за повдигнатите обвинения срещу бившия председател на кооперацията на 30.03.2011 г., когато в заседание на УС е повдигнат този въпрос и е включен в дневния ред избор на нов управител. Привличането на бившия управител като обвиняем е станало на 24.02.2011 г., след срока за подаване на възражения по чл.414, ал.2 ГПК, поради което се касае за нововъзникнало обстоятелство. При това повдигнатото обвинение не означава автоматично, че документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е недействителен. С обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд е приел, че в исковата си молба Ч.”Съгласие” подържа като новооткрити обстоятелства увреждането на кооперацията от действията на стария председател и повдигането на обвинението срещу него. Повдигнатото обвинение не представлява новооткрит юридически факт, но увреждането представлява новооткрито обстоятелство, което е могло да бъде установено и узнато от кооперацията едва чрез новия й председател, вписан в търговския регистър на 02.08.2011г, откогато започва да тече и прекузивният срок по чл.424, ал.2 ГПК. Приел е още, че с издаването на записа на заповед от 25.01.2010 г. са увредени интересите на кооперацията, тъй като наред със задължението по каузалното продажбено правоотношение за нея е възникнало и друго задължение, породено от абстрактната сделка. Съдът е обосновал недължимостта по записа на заповед със съображения, че записът на заповед като едностранна сделка, сключена от представителя във вреда на представляваната кооперация, е нищожен на основание чл.40 ЗЗД. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като предявеният от кооперацията иск по чл.424, ал.1 ГПК е предявен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по алинея втора на същата правна норма Евентуално подържа и неправилно, постановено в противоречие с чл.424, ал.1 ГПК, визиращ изчерпателно изброените предпоставки за уважаването на този специален иск, предоставен за защита на длъжника в заповедното производство. Формулира следните правни въпроси: 1/„Налице ли са новооткрити за ищеца обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението?” и 2/ „Кои обстоятелства са новооткрито по смисъла на чл.424, ал.1 ГПК”. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол само с оглед твърдяната му евентуална недопустимост, поради постановяването му по иск с правно основание чл.424, ал.1, ГПК, предявен извън тримесечния срок по алинея втора на същата правна норма. Формулираните от касатора правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те са формулирани общо, без да са свързани с конкретните правни изводи на съда, направени въз основа на приетите от него за новооткрити обстоятелства. Значимостта на правните въпроси, като основания за достъп до касация, зависи от обстоятелството доколко те са обусловили конкретните правни изводи на съда, съобразени със закона и съдебната практиката. ВКС не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от обстоятелствата сочени в касационната жалба./вж.т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК/. Във връзка с поставените въпроси не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като с посочената съдебна практика не се разрешава аналогичен правен спор, предмет на обжалваното въззивно решение. Така с определение №956 от 22.12.2010 по ч.т.д.№886/2010 г. на І Т.О., независимо че се прави сравнение между хипотезите на чл.424 и чл.439, ал.2 ГПК, съдът се е произнесъл по недопустимостта на иска с правно основание чл.439, ал.2 ГПК. С определение №480 от27.07.2010 г. по ч.гр.д.№221/2010 г. на ІV Г.О съдът се е произнесъл по недопустимостта от предявяване на отрицателен установителен иск от длъжника, срещу когото има издадена заповед за изпълнение, извън хипотезата на чл.424 ГПК. Останалите приложени определения, постановени по реда на чл.288 ГПК, не представляват съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2010 ОСГКТК. Общотеоретично поставените правни въпроси не могат да обусловят значимостта им за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По допустимостта на обжалваното въззивно решение ВКС е длъжен да се произнесе дори служебно, а в случая, касаторът изрично прави довод за недопустимост и излага подробни съображения, че кооперацията-длъжник е узнала за приетото от въззивния съд увреждане, причинено от бившия й председател П. Й., най-късно на 14.04.2011 г., когато в търговския регистър по партидата й е било обявено протоколно определение от 15.03.2011 г. по в.н.ч.д.№207/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение №72 от 01.03.2011 г. по ч.н.д.№120/2011 на Врачанския окръжен съд, с което бившият председател на кооперацията П. Й. на основание чл.69 НПК е отстранен от длъжност с оглед образуваното срещу него производство по чл.219 ал.4 НК за безстопанственост на повереното му имущество, изразяващо се в подписване на записи на заповед във вреда на кооперацията. Жалбоподателят се позовава и на факта, че на 18.04.2011 г. новият председател на кооперацията П. Ц. е подал заявление за вписване заличаването на стария председател П. Й., поради което преклузивният тримесечен срок за иска с правно основание чл.424, ал.1 ГПК спрямо тези две дати е изтекъл на 14.07.2011 г., р.п. 18.07.2011 г., а исковата молба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 02.08.2011 г. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд