Определение № 4267 от 22.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5281/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, предл.2 ГПК. С определение № 50047 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 2499/2022 г. на ВКС, II г. о., е оставена без уважение молба вх. № 502142/18.04.2023 г. и молба вх. № 502656/23.05.2023 г. на П. В. Г. за допълване на основание чл.250 ГПК на постановеното в производство по чл.288 ГПК определение № 50116/22.03.2023 г. по същото дело. Съставът на ВКС е приел, че молбите по чл.250 ГПК са неоснователни. С постановеното определение по чл.288 ГПК съставът на ВКС, ІІ г. о., се е произнесъл по всички въведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Не е констатирано служебно наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, включително нищожност или недопустимост на въззивното решение, обуславящо допускане на касационно обжалване, като в мотивите е посочено изрично, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. Посочено е, че не е налице и твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност, като са обсъдени и релевираните доводи в тази връзка. С постановяване на определението по чл.288 ГПК касационната инстанция е изразила формирана воля за недопустимост на касационното обжалване, като е обсъдила поставените от касатора въпроси. Съдържащото се в молбите за допълване искане цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, което е недопустимо. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от П. В. Г.. Жалбоподателката поддържа, че в изложението към касационната си жалба се е позовала на практика на ВКС, която следва да се приложи и по нейното дело, но предходният тричленен състав на ВКС не е сторил това. Счита, че законът трябва да бъде приложен еднакво спрямо всички. Освен това съставът на ВКС не дал отговор на петте въпроса, които били зададени в изложението към касационната й жалба. Поставя отново въпросите и иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците П. Х. И. и Д. Х. И. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.250, ал.3 ГПК съдебното решение, с което съдът допълва основното си решение, подлежи на обжалване по общия ред. Същото важи и за определенията, постановени в производство по чл.250 ГПК. Тъй като съдебните решения, постановени от ВКС в производство по чл.290 и чл.295 ГПК, не подлежат на обжалване, не подлежат на обжалване и постановените от него в производство по чл.250 ГПК решения и определения. Това изрично е посочено в обжалвания акт, в който предходният състав на ВКС е указал, че постановеното от него определение по чл.250 ГПК не подлежи на обжалване. Подадената частна жалба срещу това определение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,