Определение № 854 от 28.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение от 08.07.09г. по гр.д.№147/09г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решението от 01.04.08г. по гр.д.№138/07г. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. С. М., О. Л. П., С. С. К., Р. Л. С. и А. Т. Б. против Р. К. Х., Д. Х. А. и Д. Н. Д. иск за делба на дворно място и жилищна сграда в гр.Кюстендил. С решение от 23.11.09г. по същото дело въззивният съд е поправил по реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка неточно изписания в диспозитива на първото въззивно решение номер на първоинстанционното дело – вместо №138 е посочил правилния номер 13. Въззивният съд е приел, че процесният имот не е съсобствен между ищците, в качеството им на наследници по съребрена линия на починалия Д. Николов С., тъй като преди смъртта си той е оставил саморъчно универсално завещание в полза на ответницата Д. Н. Д., по силата на което тя е станала изключителен собственик на имота. Прието е за неоснователно възражението на ищците, че това завещание е унищожаемо поради това, че по време на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава – чл.43, б.”а” от ЗН. Изложени са съображения, основани на свидетелски показания и медицинска експертиза, че въпреки претърпения инсулт, завещателят е бил със запазено съзнание и е разбирал значението на извършеното от него правно действие. Срещу двете въззивни решения са подадени жалби от ищеца Г. С. М.. Той счита, че касационното производство следва да се движи по реда на отменения ГПК, тъй като делото е образувано при неговото действие. Счита, че основното решение е неправилно, тъй като съдът не е изследвал автентичността на завещанието и не е указал на ищците да докажат, че то не е написано от означеното в него лице. Освен това липсвал и първичен нотариален акт за собственост на имота на името на завещателя. По решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка жалбоподателят счита, след подаване на касационна жалба въззивният съд не е могъл сам да поправя постановеното от него решение, то можело да бъде поправено само от друг състав на същия съд, след като ВКС обезсили неправилното решение и върне делото за ново разглеждане. Въпреки дадените от съда указания за отстраняване недостатъците на основната касационна жалба, в уточняващата молба от 31.08.09г. жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да свърже с някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а само е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение. В уточняващата молба по касационната жалба срещу решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка се поставя процесуалноправният въпрос за правомощието на въззивния съд сам да поправи своя грешка в постановеното от него решение, като този въпрос се свързва с основанията по чл.280, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците в производството считат, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема на първо място, че касационното производство следва да се движи по реда на новия ГПК – ДВ бр.57/2007г., в сила от 01.03.2008г. Това следва по аргумент от §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, предвид обстоятелството, че касационните жалби са подадени след 01.03.2008г., при действието на новия ГПК. На следващо място - по основната касационна жалба, въпреки указанията на въззивния съд, жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК да посочи основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е формулирал материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и по който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК. Повторил е само оплакванията за неправилност на решението, които са касационни основания по чл.281 от ГПК, но не и основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, Върховният съд няма правомощието да извлича съществения въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК от съдържанието на касационната жалба. Но дори да се приеме, че в случая се поставя въпросът за автентичността на оспореното завещание и за легитимацията на завещателя като собственик на процесния имот, тези въпроси не са определящи за изхода на делото и затова по тях не следва да се допуска касационно обжалване. При оспорване на саморъчното завещание в първата инстанция ищците не са повдигнали въпроса за неговата автентичност – т.е. дали то е написано и подписано от завещателя. Оспорили са завещателната дееспособност на завещателя и са ангажирали доказателства само по това свое възражение. Твърдението, че завещанието не е написано от означеното в него лице, е направено едва с касационната жалба, затова въззивният съд не се е занимавал с него. Невъведени по съответния процесуален ред възражения, каквото в случая е възражението за нищожност на завещанието на основание чл.42, б.”б” от ЗН, не са предмет на разглеждане от инстанциите по същество и по тях не може да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. На следващо място – при наличие на завещание, което не е признато за унищожаемо на заявеното основание, несъществен се явява и въпросът за липса на доказателства за правото на собственост на наследодателя върху спорния имот. Този въпрос би имал значение само ако не беше оставено завещание за имота или ако това завещание беше признато за нищожно или унищожено от съда на някое от основанията, предвидени в закона. Не са налице и сочените основания за допускане на касационно обжалване на второто въззивно решение, с което е отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение на въззивния съд. Неточното посочване на номера на делото на долната инстанция се отстранява по реда, предвиден в чл.192, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.247 от ГПК, както е процедирал и въззивният съд, в съответствие с постоянната практика на ВКС. Представените от жалбоподателя решения на районни и въззивни съдилища не разкриват противоречива съдебна практика по този въпрос, която да съставлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,