Определение № 1243 от 14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4340/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 364 от 28.06.2024 г. по в.гр. д. № 399/2024 г. на ОС – Велико Търново по предявените искове по чл. 344, ал.1, т.1 – т.3 КТ. Жалбоподателя „Професионална гимназия за мода и дизайн“ – Велико Търново, чрез процесуалните си представители излага съображения, за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, както и за за неправилност на същота. Ответникът в касационното производство- К. Г. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от К. Г. Д. искове срещу „Професионална гимназия за мода и дизайн“ – Велико Търново, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Установено е по делото, че ищцата-ответник по настоящата жалба - К. Г. е назначена при ответника „Професионална гимназия за мода и дизайн“ – Велико Търново с трудов договор № 786 от 12.09.2019 година и допълнително споразумение № 156 от 24.10.2022 година на длъжност ,,учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ по история, география и гражданско образование. Съобразено е, че с допълнително споразумение № 156 от 24.10.2022 година, ищцата е преподавала по учебните предмети „География и икономика“, „Гражданско образование“ и „История и цивилизации“. Констатирано е, че със Заповед № 150 от 12.10.2023 година на директора на ответното училище, връчена на същата дата и „предизвестие“, връчено също на 12.10.2023 година, е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1 т.2, предл. 2 КТ поради „съкращаване на щата“. Установено е от приложеното по делото щатно разписание на ответното училище, че за учебната 2023/2024година, за педагогически специалисти – учители по общообразователни предмети са съществували 5 щатни бройки, както следва: български език и литература /1 щ.б./, физическо възпитание и спорт /1 щ.б./, история и география /1 щ.б./, математика и информатика /1 щ.б./ и испански език /1 щ.б./. С новоутвърденото щатно разписание, действащо считано от 25.09.2023 година, броят на щатните бройки за учители по общообразователни предмети е намален на 3, като са премахнати щатните бройки за учител по история и география и за учител по испански език. Установено е, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със Заповед №150 от 12.10.2023 година на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради съкращаване на щата, на 24.10.2023 година ответникът е публикувал обявява,с която обявява две работни места за длъжностите: учител,общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по чужд език испански и учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап поистория и цивилизация. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че в открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2024 година пред първоинстанционния съд, директорът на ответното учебно заведение е заявил, че след уволнението на ищцата в училището е назначен друг учител – лектор, който преподава учебния предмет „История и цивилизации“. Предметите „География и икономика“ и „Гражданско образование“, пак според изявлението на директора на ответното училище, се преподават от учители по други предмети, но притежаващи необходимата квалификация. Съдът е приел, че трудовите функции на ищцата след съкращаването на щата за „учител по история и география“ не е премахната, както би следвало да бъде, за да се счете, че съкращаването на щата е реално, доколкото трите учебни предмета, които ищцата е преподавала преди съкращаването на заеманата от нея щатна бройка продължават да бъдат преподавани в ответното училище. Изложени са съображения и за това, че с оглед естеството на дейността на ответника липсва логика в началото на учебната година, когато е ясен както броят на новоприетите ученици, така и този на вече обучаващи се в учебното заведение, както и при утвърден училищен учебен план за годината, в щата на училището да е необходима бройка за учител по предметите, които е преподавала ищцата, а само десет дни по- късно при същите обстоятелства необходимостта от такъв щат да отпадне. Установено е, че ищцата е преподавала не само по предмета „история и цивилизации“, а и по други два предмета и преподаването по нито един от тези предмети не е преустановено в училището след съкращаване на щата, видно както от утвърдения училищен учебен план за 2023/2024г. учебна година, така и от изявлението на самия директор на училището. Съдът е приел за установено, че въпреки формалното съкращаването на щата при ответното учебно заведение трудовите функции на съкратената длъжност са продължили да съществуват. Предвид гореизложеното въззивният съд е приел, че основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, не е било налице, поради което уволнението й на това основание е признато за незаконосъобразно. Като допълнително съображение в подкрепа на извода, че уволнението е незаконно, съдът е посочил, че п о делото са приложени писмени доказателства, вкл. са събрани и гласни такива, от които е видно, че ответникът е уведомен за това, че е налице редовно регистрирана синдикална секция към Национален синдикат „Образование“ на КТ „Подкрепа“ при „Професионална гимназия по моден дизайн“ – [населено място], чийто секретар е К. Г. Д. и като такава тя се е ползвала от клаузите на КТД в системата на училищното образование. Именно поради тези обстоятелства директорът на ПГМД е поискал становище за прекратяване трудовия договор с ищцата поради съкращаване на щата от СРС – КТ „Подкрепа“, като е получил изричното становище за несъгласие от тяхна страна трудовото, поради което правоотношение на ищцата е прекратено и в нарушение на чл. 333, ал. 3 от КТ. Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на ответника, че са нарушени разпоредбите на чл. 10 от КТД и отказът на СС “Подкрепа“ в училището е невалиден, защото секцията на КТ "Подкрепа" при училището не съществува. Прието е, че с действията си работодател е приел, че секцията съществува като е изискал предварителното съгласие на синдикалната организация, в която ищцата е декларирала, че членува, за нейното уволнение. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя,чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: задължен ли е въззивният съд по чл. 12, чл. 154, ал.1 и чл. 235 във връзка с чл. 269, изр. второ ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релеванти обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства приема за установяване и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма, валидно ли е приложен чл. 10 от КТД в системата на образованието, когато има съгласие на СБУ и оспорена легитимността на СС на КТ в ПГМД, без последвана да е установена с доказателства, а за доказателства се приемат изявления, както и счита ли се за съкратена длъжността, когато трудовите функции са разпределени по други преподаватели и кога е налице реално съкращаване на щата. Поддържа, се са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. По поставения процесуален въпрос от жалбоподателя за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът не се е отклонил от точното приложение на закона и трайната практика. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е изложил собствени мотиви за това, защо приема, че прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно. Съдът не е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и въпросите счита ли се за съкратена длъжността, когато трудовите функции са разпределени по други преподаватели и кога е налице реално съкращаване на щата. Последователно в практиката си ВКС приема, че трансформиране на длъжности при съкращаване в щата се осъществява в случай, че в щатното разписание е закрита определена длъжност, но се създава нова такава /с ново или под старото наименование/ по трудови функции, в обема на които са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови /спрямо тези на закритата/ по своята характеристика трудови функции, или трудовите функции на закритата длъжност изцяло се разпределят между други длъжности. С решение №168/10.6.2014 г. по гр.д.№5342/2013 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че “не е налице съкращаване на щата, а трансформация, щом съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата. Приема се, че е възможно работодателят да разпредели трудовите функции, по съществувала длъжност, за изпълнение между други служители, чийто трудови функции са съществено различни; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност; на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения, включително и чрез прибавяне на нови функции и задължения и за преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Приема се, че разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Налице е реално съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности, със съществено различаващи се трудови функции. Преценката дали е налице реално /а не фиктивно/ съкращение на щата е винаги конкретна във всеки отделен случай, но във всички случаи тя се предпоставя от съпоставянето между трудовите функции на процесната длъжност, заемана от ищеца, и друга или други конкретно установени по делото щатни длъжности при ответника-работодател, за които ищецът твърди, че се осъществяват трудови функции, несъществено отличаващи се от тези на заеманата от него длъжност. Реално съкращаване на щата е налице когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията от дотогавашната щатна длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което е налице нова трудова функция и нова длъжност.При спазване именно на таза практика и при анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че в конкретния случай не е налице реално съкращаване на щата. Така установената практика не е неправилна и не следва да се допуска касацинно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана същата. Що се касае до въпроса валидно ли е приложен чл. 10 от КТД в системата на образованието, когато има съгласие на СБУ и оспорена легитимността на СС на КТ в ПГМД,то същият не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за основателност на предявените искове по чл.344 ,ал.1, т.1-3 КТ. На ответника по жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 1400 лева. Предвид изложените съображения, съдът