Определение № 213 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4490/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Е. К. срещу решение № 258 от 22.05.2015г по гр.дело № 46/2015г. на Окръжен съд- Смолян, с което е потвърдено решение №605 от 12.12.2014г на Районен съд Смолян относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д. П. ,род 25.07.2007г, са предоставени за упражняване на майката, местоживеенето е определено при нея и е определена дължимата издръжка. Постъпила е и касационна жалба от М. З. Д. срещу решението в частта за личните контакти. След отменяна на първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд е постановил разширен режим на лични контакти с бащата, като всички почивни дни през месеца, то е при него. В приложеното към жалбата изложение от бащата на детето П. Е. К. се формулира въпрос кои са критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права с довод за основание по чл. 280 ал.1 ,т.1 ГПК. Основанието се изтъква поради противоречие с ППВС №1/1974г. и реш №9/2015 по гр.д №3642/2014г ІV г.о ВКС,реш. №80/2013г по гр.д №823/2012г ІІІ г.о, реш. №116/2014г по гр.д № 5156/2013г ІV г.о ,реш. № 715/2010 по гр.д №156/2010 ІІІ г. о, практика по реда на чл. 290 ГПК ,чрез формирането на която практика, според защитата критериите в чл.59 ал.4 от СК трябва да се преценят в съвкупност, докато в обжалваното въззивно решение те не са преценени така. Съдът се е позовал на ниската възраст на детето ,грижите и привързаността към майката, стабилната за детето в емоционален план среда ,осигурена от майката ,както и че бабата по майчина линия също може да помага ,но това не е съответната с оглед най-добрия интерес на детето преценка. Противоречието е по критериите грижа и отношение на родителя ,привързаност, помощ от трети лица, социално обкръжение ,жилищно- битови и материални условия. Формулиран е и въпрос следва ли при съдът да вземе предвид възможността за помощ от трети лица, близките на родителя и привързаността на детето към тях ,материалните възможности, свързани с жилищните условия. Изтъква се чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като липсвала практика по този въпрос В изложението на касаторката М. З. Д. се поставя въпрос, следва ли при определяне режима на лични контакти да се преценява доколко определения режим благоприятства развитието на детето, да се преценят всички обстоятелства, да се съблюдава и възможността родителят, който не упражнява родителските права да има равна с другия родител да контактува с детето в почивни дни. Въззивният съд е постановил контактите между бащата и детето да се осъществяват всяка седмица от месеца, за времето от 18 часа в петък, до 12 часа в неделя и не е преценил конкретните обстоятелства,както указва ПВС №1/1974г., а именно че Д. е ученик и при този режим за майката не остава нито един ден, в който да контактува свободно с детето,нито ще има два последователни дни, например за да организира пътуване. Поради това в частта, касаеща личните контакти, се изтъква противоречие с решение №385/23.01.2014г по гр.д №2537/2013г ІV г.о, реш. № 26/2010 по гр.д №598/2009г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК, както и противоречие с по- старата, утвърдена практика на ВКС ,че така постановен режим не дава еднаква възможност на двамата родители за общуване с детето през почивните дни (реш. №1239/2009г по гр.д №3968/2007г ІV г.о) и налагането му трябва да се обоснове. Страните взаимно оспорват основанията за допускане до касационно обжалване по насрещните си жалби и претендират разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на П. Е. К.. Въпросът кои са критериите при предоставяне упражняването на родителските права и определяне местоживеенето има отговор в чл.59 ал.4 от СК. В тълкувателната практика на ВКС е разрешен както въпросът за прилагането на критериите в чл.59 ал.4 от СК при съвкупна преценка на обстоятелствата, така и дали изброяването в чл.59 ал.4 от СК е изчерпателно, или примерно. След като въпросът има принципен отговор, за да бъде свързан с изтъкваното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е необходима конкретна обосновка, посочване защо защитата счита въззивно решение, в което съдът е цитирал, изтъкнал и приложил именно зададената в ППВС№1/1974г относимост на критериите към конкретните факти по делото, приложил е и степенуването на критериите по значимост, позовал се е на изискването на съвкупна оценка, на задълбочена съпоставка на всички относими за случая обстоятелства и те са конкретно посочени в решаващите мотиви на съда ,има противоречие с ППВС№1/1974г. Изложението на касатора не отговаря на горното изискване. За да се отговори на изискванията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК при общо формулирания въпрос, следвало е да се посочи конкретното противоречие в решаваща насока за изхода на спора във връзка с упражняването на родителските права .От изложението не става ясно защо защитата счита, че обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика, що се отнася до преценката относно родителския капацитет, възрастта на детето, привързаността му към родителите и другите критерии. В случая въввивният съд е обсъдил и изтъкнал изслушаните и неоспорени съдебно –присхологически и присхиатрични експертизи и данните от социалните доклади, съответно е изслушал и свидетели за да установи, че и двамата родители притежават родитилски капацитет ,въпреки известни физически и интелектуални непълноценности и при двамата, довели до свърхротективна роля на майката на П. К., чиято намеса е причина и за фактическата раздяла на двамата родители въпреки обичта помежду им и тяхното желание да са заедно и да се грижат за детето. Майката е отхвърлила тази зависимост от свекърва си и въпреки опитите да бъде дискредитирано психическото й здраве (което вещите лице кагегорично отхвърлят да отговаря на реалността), тя полага родителските грижи за детето си като пълноценен родител повече от година, посвещава му времето си в спокойна и благоприятна за него среда, в която е подпомагана от своите възходящи, след като е напусната заедно с детето дома на свекърва си. Преценено е и какво предлага и какви възможности има всеки от двамата родители понастоящем, но не изолирано, а съвкупно с преценката по всички критерии. Съдилищата са отдали приоритет на майката, включително по критерия възпитателски качества, след като са обсъдени конкретните обстоятелства и е изтъкнат положителния резултат от полаганите до сега грижи след раздялата между родителите. При майка, която има възпитателски качества ,полага съответни грижи за малолетно дете на ниска възраст, детето е привързано към нея и се чувства добре, да се предоставят родителските грижи на бащата поради възможността и готовността неговата майка да компенсира майчината грижа, е изопачаване съдържанено на критерия по ППВС №1/1974г при оценка подпомагането от трети лица. Върховен касационен съд не приема довода в обосновка на въпроса, че като не е отдал приоритет на фактори с допълнително значение, не е изпълнил указанията по ППВС №1 от 12.11.1974г.за съвкупна преценка. Касационно обжалване не следва да се допуска при изложение, в което общо формулиран въпрос се поставя без необходимата обосновка и конкретизация, свързана с обективирани в мотивите на обжалвания акт решаващи преценки или пропуски на съда, постановил обжалваното решение. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса следва ли при съдът да вземе предвид възможността за помощ от трети лица, близките на родителя и привързаността на детето към тях и материалните им възможности, свързани с жилищните условия ,тъй като на въпроса е даден отговор в ППВС №1 от 12.11.1974г. По жалбата на М. З. Д. следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите, на които следва да отговори разширен режим на лични контакти с другия родител който да взема детето при себе си от петък до неделя всяка седмица от месеца по време на учебна година с целодневна форма на обучение, с оглед възможността родителят ,който не упражнява родителските права да има равна с другия родител възможност да контактува с детето в почивни дни. Върховен касационен съд ІІІ г.о приема довода за защитата за противоречие с критериите по ППВС №1 от 12.11.1974г и указаният начин за прилагането им, предвид решаващите съображения на въззивния съд да възприеме постановения разширен режим ,обоснован в възможността той да осигури контакта с детето и на двамата родители през почивните дни ,като те го упражняват на практика заедно в предполагаемо разбирателство ,въпреки раздялата между тях. В практиката си по чл. 59 ал.2 СК, ВКС е подчертавал, че личните отношения следва да се определят така ,че да се създава нормална обстановка децата да общуват максимално пълноценно с двамата родители (решение №385/23.01.2014г по гр.д №2537/2013г ІV г.о), а не да създават основание за допълнителни недоразумения (реш. № 26/2010 по гр.д №598/2009г ІV г.о). Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.