Определение № 272 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 823/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с aл.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. П. и О. П. П. срещу определение №601/21.02.2020г., постановено по в.т.д. №628/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, в частта му, с която е върната подадената въззивна жалба на С. П. и О. П. с вх.№ 518/03.01.2020г. против решение №2344/27.12.2019г. по т.д.№6252/2016г. на СГС, ТО, VІ-2 с-в. и с което производство по тази жалба е прекратено. В частната жалба се поддържа, че определението в обжалваната му част е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Оспорва се извода на съда, че частните жалбоподателите, макар и кредитори с приети вземания, не са страна в производството по несъстоятелност, в резултат на което не е налице за тях активна материалноправна легитимация да обжалват решението по чл.710 ТЗ. Излагат се доводи, че включването на кредитор в списъка с приети вземания с определението по чл.692 ТЗ придава на този кредитор качеството на страна в производството по несъстоятелност с право на участие във всички процесуални действия, независимо дали е имал качеството на молител по чл.625 ТЗ. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от „Търговска корпоративна банка”АД /н./ („КТБ” АД /н./) като кредитор в производството по несъстоятелност на „Си Ен Джи Марица” ООД, в който се поддържа, че частната жалба е нередовна, тъй като не е внесена дължимата такса и не е представено изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Отделно се сочи, че обжалваното определение е правилно по изложените в него съображения. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователни са оплакванията в отговора на „КТБ” АД за недопустимост на частната жалба. Частните жалбоподатели са изпълнили в срок указанията на съдията-докладчик за внасяне на дължимата държавна такса – по 15лв. от всеки един от тях. Производството не е касационно по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което жалбоподателите не следва да представят изложение за основанията за допускане на касационно обжалване. С решение №2344/27.12.2019г. по т.д.№6252/2016г. на СГС на основание чл.710 ТЗ е обявен длъжника „Си Ен Джи Марица” ООД в несъстоятелност с произтичащите от това последици за дружеството съгласно разпоредбите на чл.711 ТЗ. Решението е обжалвано на основание чл.713, ал.1 ТЗ с въззивни жалби от длъжника и от С. Г. П. и О. П. П. в качеството им на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност. С обжалваното определение, постановено в закрито заседание, съставът на САС е върнал подадената въззивна жалба от С. П. и О. П. с вх.№518/03.01.2020г. поради липса на активна материалноправна легитимация на жалбоподателите и е прекратил въззивното производство по тази жалба. Съдът е приел, че жалбата е недопустима, позовавайки се на нормата на чл.613а, ал.1 ТЗ, която възпроизвежда основния принцип в ГПК, че правото на жалба (освен в предвидените в закона изключения), принадлежи само на страните в процеса. Според въззивния състав С. П. и О. П., макар че са кредитори с приети вземания, не са страна в производството по несъстоятелност на „Си Ен Джи Марица” ООД, доколкото не са молители по чл.625 ТЗ, нито са присъединени кредитори по смисъла на чл.629, ал.4 ТЗ. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. След постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, производството преминава в последваща фаза, включваща и производство по предявяване на вземанията на кредиторите. С одобряване от съда по несъстоятелност по реда на чл.692, ал.1 и ал.4 ТЗ на списъка на приетите от синдика вземания, кредиторите с приети вземания, придобиват качеството на участник в производството по несъстоятелност с право на последващи процесуални действия. Аргумент за този извод е липсата на диференциация в закона (в зависимост от това дали са участвали в производството преди решението по чл.630, ал.1 ТЗ или не) на правата на кредиторите по чл.697, ал.3 ТЗ, 703, ал.2 ТЗ, 708 и 709, ал.1 ТЗ. Настоящият състав споделя становището застъпено в правната доктрина и в частност от Г. Г. („Несъстоятелност”, изд. 2017г. стр.374-375), според което кредиторите с приети вземания са активно легитимирани да обжалват решението по чл.710 ТЗ, когато същото е постановено след откриване на производството по несъстоятелност (за разлика от случая, когато съдът е обявил длъжника в несъстоятелност едновременно с постановяване на решението за откриване на производството, при който легитимирани да обжалват решението са длъжникът, кредиторът, подал молбата по чл.625, и присъединилия се към молбата кредитор). В настоящия случай решението по чл.710 ТЗ е постановено след откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата на липса на предложен оздравителен план, което обуславя активната легитимация на С. П. и О. П. като кредитори с приети вземания да обжалват решение №2344/27.12.2019г. по т.д.№6252/2016г. на СГС за обявяване в несъстоятелност на длъжника „Си Ен Джи Марица” ООД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение