Определение № 448 от 24.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Ю. Г. Т., чрез пълномощника си адв. Ф. К., е обжалвала въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 512 от 19.11.2019 г. по в. гр. д. № 830/2019 г. В касационната жалба се поддържа, че е въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се мотивира необходимост от допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за обективирането на изменение на намерението на сънаследник за своене на сънаследствен имот и отблъскване на владението на останалите наследници. Ответниците по касационната жалба Я. П. Я., С. Й. Д., П. З. Я., М. С. Д., И. Н. Д. и Т. Н. Д., представлявани от адв. М. Н., са подали писмен отговор, в който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Великотърновския окръжен съд е потвърдил решението на Великотърновския районен съд № 897 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 2510/2018 г., с което е прието за установено по отношение на Ю. Г. Т., че Я. П. Я., С. Й. Д., П. З. Я., М. С. Д., И. Н. Д. и Т. Н. Д. са собственици на поземлен имот № ....., представляващ нива с площ 12.008 дка, и на поземлен имот № ....., представляващ нива с площ 10.003 дка, и двата имота в землището на [населено място], при следните права: на Н. Д. и Т. Н. Д. 1/10 ид.ч., а Я. П. Я., С. Й. Д., П. З. Я., М. С. Д. по 1/30 ид.ч.; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити на основание давностно владение и наследство № ....., том ....., рег. № 6150, дело № ..... от 08.06. ..... г. на нотариус Т. Брътванова с рег. № 283 в НК, с който Ю. Г. Т. е призната за собственик по обстоятелствена проверка на основание давност и наследство от П. И. Я. и Ю. И. Я. на посочените имоти до размера от 10/30 ид.ч. съобразно признатото право на собственост на ищците. Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 0012/ от 13.12.1996 г. на Поземлена комисия, [населено място], е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Я. И. върху процесните имоти. Установено е, че И. Я. И. е оставил свои законни наследници: 1. Христима И. Ц. (починала), с наследници М. Л. П. (дъщеря) и И. Л. М. (починал син, с наследници В. Г. – М. (съпруга), Л. И. Л. (син), Н. И. М. (дъщеря) и И. И. М. (син)); 2. Г. И. Й. (починала), с наследници Т. Н. И. (дъщеря) и И. Н. И. (син); 3. П. И. Н. (починала), с наследници П. Я. Д. (починал син с наследници С. Й. Д. (съпруга), Я. П. Я. (син) и М. П. Х. (дъщеря)), и З. Я. Д. (починал син, с наследници М. С. Д. (съпруга), П. З. Я. и Н. Я. (синове)); 4. К. И. К. (починала), с наследници Н. Д. М. (син) и Й. Д. Г. (дъщеря); 5. П. И. Я. (починал), с наследници Ю. Я. (починала съпруга), А. И. (починала дъщеря, с наследници Ю. Г. Т. и П. Г. Т.) и П. П. И. (син). Прието е за установено, че с нотариален акт № ....., том ....., рег. № 6150, дело № ..... от 08.06. ..... г. на нотариус Т. Брътванова, с рег.№ 283 в НК, Ю. Г. Т. е призната за собственик по обстоятелствена проверка на основание давност и наследство от П. И. Я. и Ю. И. Я. на процесните недвижими имоти, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти рег. № ....., том. ....., рег. № 7431, дело № ..... от 05.07. ..... г. на нотариус Т. Брътванова, с рег.№ 283 в НК, ответницата е продала имотите на С. И. К.. Изслушаните по делото свидетели, участвали в производството по обстоятелствена проверка, са посочили, че не им е известно между страните да е съществувал спор за собственост, както и че имотите са отдавани под аренда единствено от П. И. Я. и Ю. И. Я. и не са чували и за спорове във връзка с разпределението на получавания граждански плод от отдаването им под аренда. При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че обработването и отдаването под аренда на процесните имоти след реституирането им не е довело до придобиването им по давност от П. И. Я. и Ю. И. Я., защото те не са отблъснали владението на останалите сънаследници. Не са констатирани данни след откриване на наследството на И. Я. И. да са предприети фактически и правни действия по отношение на останалите наследници - ищци по делото, които изключват владението им като съсобственици. Като единствен такъв акт е установено снабдяването на ответницата с констативен нотариален акт, но той е съставен на 08.06.2018 г. (два месеца преди иницииране на настоящото производство). Предявените искове са приети за изцяло основателни, доколкото съгласно чл. 5 и сл. ЗН ищците Я. П. Я., С. Й. Д., П. З. Я., М. С. Д. притежават по 1/30 ид.ч., а И. Н. Д. и Т. Н. Д. по 1/10 ид.ч. (3/30) от процесните имоти. При тези мотиви на въззивния съд неоснователно се поддържа от касатора, че въззивното решение противоречи на приетото в ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, по правният въпрос относно обективирането на изменение на намерението на сънаследник за своене и отблъскването на владението на останалите наследници. Въззивният съд подробно е обсъдил доказателствата по делото, включително и свидетелските показания, като е обосновал извода си, че няма данни П. И. Я. и Ю. И. Я. да са обективирали промененото си намерение за своене на процесните имоти и недвусмислено да са го демонстрирали по отношение на останалите наследници на И. Я. И.. Посочено е, че от свидетелските показания се установяват само извършвани от П. И. Я. и Ю. И. Я. действия на управление, поради което не може да се приеме, че е текла придобивна давност. По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Поисканите от ответника Я. П. Я. разноски за касационното производство не следва да се присъждат, тъй като в представения договор за правна защита е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платимо към датата на приключване на производството и не са представени доказателства задължението да е изпълнено. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение