Определение № 60430 от 06.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. и С. Г. Б. против решение № 113/ 0 2.06.2021г., постановено по възз. гр. д. № 298/2021г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 260276 от 19.03.2021 г., постановено по гр. д. № 4332/2020 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на касаторите Б. Г. Б. и С. Г. Б., че Р. Д. С. е собственик на 1/2 идеална част от два недвижими имота, подробно описани в решението на районния съд, като касаторите са осъдени да предадат на Р. Д. С. владението на 1/2 идеална част от двата имота и са отменени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № ....., том VІІІ, рег. № 12929, дело № 1202/29.11.2019 г. по описа на нотариус с рег. № 629 и нотариален акт № ....., том ІІІ, рег. № 4814, дело № 386/23.06.2020 г. по описа на нотариус с рег. № 629 с които З. Д. С. е признат за собственик на основание давностно владение за правата над 1/2 идеална част от недвижимите имоти, предмет на спора.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси:

1. При наличието на достатъчно доказателства досежно факта, че двамата наследници са владели по две от наследствените ниви от момента на откриване на наследството, отдавали са ги независимо един от друг под наем/ аренда и са получавали наемната цена, може ли да се счита, че е извършена неформална делба?

2. Така установеният начин на стопанисване на наследствените ниви, а именно всеки от двамата братя да сключва самостоятелни договори за наем или аренда и да получава арендната вноска, достатъчна демонстрация ли е за своенето по отношение дела от всяка нива на брат си ?

Ответната страна по касационната жалба Р. Д. С., чрез адвокат К. К., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Моли да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не е формулиран нито един правен въпрос. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

В обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че Р. Д. С. и З. Д. С. са братя и те са придобили по наследство от своите родители общо 4 ниви, измежду които и процесните две. С НА № ....., том VІІІ, рег. № 12929, дело № 1202/29.11.2019 г. З. С. бил признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ..... и същия ден е продал имота на Б. Г. Б. и С. Г. Б. – касатори в настоящето производство. С акт № ....., том ІІІ, рег. № 4814, дело № 386/23.06.2020 г. З. С. е признат за собственик на основание изтекла придобивна давност на поземлен имот с идентификатор ..... и същия ден продал имота на касаторите Б. Г. Б. и С. Г. Б..

За да отхвърли иска, въззивният съд е изложил мотиви, че сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота, освен ако владението му е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т. нар. неформална делба. Съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е доказано, че е била извършена неформална делба между братята Р. Д. С. и З. Д. С. и съответно, че праводателят на ответниците З. С. е станал едноличен собственик на процесните два имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в продължение на 10 години отпреди издаване на оспорените нотариални актове за обстоятелствена проверка.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:

Първият поставен въпрос се отнася до начина на доказване извършването на неформална делба и задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства, които са допустими и относими към подлежащия на доказване факт.

В случая въззивният съд не е отрекъл възможността доказването на извършена неформална делба да се доказва с всички допустими по ГПК доказателства, а е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че между ищеца и брат му З. С. е била постигната договорка за неформална делба на наследствените им имоти. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди и прецени всички относими за спора доказателства, с което не се е отклонил от трайната практика на ВКС относно задължението му да мотивира решението след преценка на събраните по делото доказателства. Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане решението до касационно обжалване, тъй като изводът на съда за неоснователност на иска не е формиран в резултат на необсъждане на част от събраните и относими към спора доказателства.

Твърдението на касаторите, че в противоречие с доказателствата въззивният съд е приел, че не е установено извършването на неформална делба между сънаследниците, е довод по същество и не следва да бъде обсъждан във фазата по допускане на касационно обжалване.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория въпрос, който е относно това дали сключването на самостоятелни договори за наем или аренда от един от сънаследниците и получаването на арендната вноска е достатъчна демонстрация за своенето по отношение на дела на останалите сънаследници.

В практиката на ВКС /напр. решение № 192 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 763/2016 г., I г. о.; ГК; решение № 19 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2018 г., I г. о., ГК; решение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5109/2013 г., II г. о., ГК и др. / се приема, че отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците са действия, които сами по себе си не могат да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено владение. В този смисъл въззивният съд, приемайки, че въз основа на представените договори за аренда не може да се направи извод за осъществено от праводателя на ответниците владение, се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС.

По поставените въпроси не се констатира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тях е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид и е подписано, като изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Решението е постановено по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, не е приложена несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора в полза на Р. Д. С. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,