Определение № 1245 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение22.11.2012 г.докладчик Надежда Зекова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 388/2011 г. на Хасковския окръжен съд по жалбата на Н. Я. и указва на същия да представи документ за внесена сума 498 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба, за което се уведоми с призовка. Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Н. Я. от [населено място] е подал касационна жалба против решение на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 388/2011 г., приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тълкувателно решение № 129/1986 г. ОСГК и решения на съдебни състави. Ответникът Я. Я. счита, че не са налице основания за допускане на касация. След проверка, касационният съд установи следното: Хасковският окръжен съд, с обжалваното въззивно решение, постановено на 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 388/2011 г., е потвърдил решението на Районен съд – Хасково по гр. д. № 1864/2010 г., с което са отхвърлени исковете на Н. Я. против Я. Я., както следва: иск на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 24 000 лв; иск на основание чл. 86 ЗЗД за сумата 900 лв. мораторна лихва. С определение № 209/17. 04. 2012 г. съставът на касационния съд е спрял производството по настоящото дело във фаза на допускане на касационно обжалване поради противоречива практика на ВКС по въпроса за необходимата предпоставка за основателност на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС - дали правото на обезщетение на съсобственик, който не ползва общата вещ възниква само при личното ползване на съсобствения имот от друг съсобственик или е от значение обстоятелството, че ползващият съсобственик пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ. На основание чл. 292 ГПК съставът е предложил да бъде постановено тълкувателно решение по този противоречиво разрешаван въпрос. С Тълкувателно решение № 7/02. 11. 2012 г. ОСГК на ВКС приема, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение се допуска, когато съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. С т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК е прието, че това включва противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия. По настоящото дело въззивният съд е приел, че искът на Н. Я. е неоснователен, тъй-като необходима предпоставка за отговорност на ответника по чл. 31, ал. 2 ЗС е изискването за лично използване на съсобствения имот, което означава пряко и непосредствено служене с вещта, а това обстоятелство не е било установено по делото. Това разрешение на въпроса за правото на ищеца, респк. отговорността на ответника, по чл. 31, ал. 2 ЗС, направено от Хасковския окръжен съд като въззивна инстанция, противоречи на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК и е основание за допускане на касация. Върховният касационен съд