Определение № 235 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 594/2011 г.
ВКСIII гражданско отделение18.10.2011 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Оставя без разглеждане касационната жалба на И. М. Р. от [населено място], обл. П. срещу решение от 22.12.2010г. по в.гр.дело № 2990/2010г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която след часттична отмяна на решение от 15.07.2010г по гр.д. №10625/2009г на ПРС е отхвърлен по иска за заплащане на възнаграждение по договор вх.№ 786а/12.10.2005г за правна помощ с Общински съвет [населено място]. Оставя без разглеждане касационната жалба на [община], обл. П. срещу решение от 22.12.2010г. по в.гр.дело № 2990/2010г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.07.2010г по гр.д. №10625/2009г на Пловдивски районен съд Прекратява производството по гр.д.594/ 2011г на Върховен касационен съд, ІІІ г.о Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението, пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК ,образувано е по касационна жалба на И. М. Р. от [населено място], обл. П. срещу решение от 22.12.2010г. по в.гр.дело № 2990/2010г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение от 15.07.2010г по гр.д. №10625/2009г на ПРС в частта по иска за заплащане на възнаграждение по договор вх.№ 786а/12.10.2005г за правна помощ с Общински съвет [населено място] за исковия преиод, същият е отхвърлен изцяло. Касационна жалба срещу същото решение в частта, с която е потвърдено решение от 15.07.2010г по гр.д. №10625/2009г на ПРС и [община] е осъдена да заплати на И. М. Р. възнаграждения по отделни 33 бр. договори за правна помощ и съдействие с предмет процесуално представителство по конкретни дела, е постъпила от [община]. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че предвид изричната норма на чл. 280 ал.2 от ГПК в редакция ДВ бр.100 от 21.12.2010г, касационно производство по обжалване не е допустимо и по двете касационни жалби. Те следва да се оставят без разглеждане, предвид цената на обективно съединените искове и критерия за закона за допустимост от касационно обжалване на въззивните решения по признак, свързан с имуществения интерес. Критерият е пряко обвързан с цената на всеки иск съгл чл. 69 ал.1 от ГПК, когато е налице обективно съединение включително Касационната жалба на И. М. Р. е недопустима, тъй като цената на отхвърления от въззивния съд иск за главницата (по договор вх.№ 786а/12.10.2005г за правна помощ с Общински съвет [населено място] за исковия преиод ) е под 5 000 лева, както и иска за мораторна лихва върху тази главница. Касационната жалба на [община] е недопустима, тъй като цената на уважените обективно съединени искове -претенциите по отделните 33 бр. договори ,е под 5000 лева и въззивният съд е потвърдил решението в тази му част. Дори ако се сборуват претендираните на по отделни 33 броя договори възнаграждения, те ще представляват иск с цената под размера на чл. 280 ал.2 ат ГПК. Досегашния ред се прилага когато касационната жалба е постъпила преди влизане на изменението в сила, съгл. §25 от ПЗР на ГПК. В случая и двете касационни жалби срещу въззивното решение са постъпили след на 21.12.2010г и на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Цитирани разпоредби
5- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 69, ал. 1 ГПК
- чл. 25
- чл. 280, ал. 2