Определение № 2448 от 31.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1029/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на С. В. К., И. Й. К. и З. Й. К., чрез процесуален представител, против Решение № 483 от 19.11.2024 г. по в. гр. д. № 597/2024 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която след частична отмяна и обезсилване на Решение № 639 от 12.05.2024 г. по гр. д. № 4624/ 2023 г. на Районен съд – Русе, настоящите касатори, като наследници по закон на Й. И. К., починал на 10.03.2017г., са осъдени на основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 9 и чл. 5 ЗН, да заплатят на ищеца „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД всеки от тримата по 5 384,32 лв. с ДДС, представляващи 1/3 част от застрахователното обезщетение общо в размер на 16 152,96 лв. с ДДС, възстановено от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ ЕАД, заплатено от второто дружество по полица „Булстрад каско стандарт“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и като последица от това – отхвърляне на предявените искови претенции, както и присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции. Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следният правен въпрос: „Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство (наказателно разследване) ?“. Допълнителната селективна предпоставка е аргументирана с посочване на решения на ВКС. Ответникът – „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационната жалба по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, приема следното: Постановеното от Окръжен съд – Русе Решение № 483 от 19.11.2024 г. по в. гр. д. № 597/2024 г. не подлежи на касационно обжалване. Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД срещу С. В. К., И. Й. К. и З. Й. К. - като наследници по закон на Й. И. К., починал на 10.03.2017г., иск с правно основание чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. чл. 9 и чл. 5 ЗН, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото застрахователно дружество общо сумата от 21 253,44 лв. главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в резултат на вреди, причинени от наследодателя им Й. И. К., при настъпило ПТП на 10.03.2017 г., при което Й. И. К. при управляване на лек автомобил „Пежо 405“ с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата се блъснал в товарен автомобил „Волво“, собственост на „Ангелов Транс“ ЕООД. Вследствие на това К. починал, а на товарният автомобил били нанесени значителни материални щети, като се претендират по 7 048 лв. от всеки един от тримата ответници, представляващи 1/3 част от застрахователното обезщетение, възстановено от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговоронст“ в полза на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, заплатено от второто дружество по полица „Булстрад каско стандарт“. Предявен е и иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата С. К. да заплати сумата от 2 248.40 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 7 048, 48лв. за посочен период. По съображения, че претендираните от застрахователя регресни права срещу наследниците по закон на делинквента произтичат от сключен застрахователен договор, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1,т.6 ТЗ, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на 280, ал.3,т.1 ГПК. Всяка една от предявените претенции е с цена на иска под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела от 20 000 лв. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В случая е налице субективно съединяване на искове срещу всеки от тримата ответници, тъй като се претендира регрес от общия им наследодател Й. И. К.. Отговорността на ответниците произтича от наследяване, поради което приложима е разпоредбата на чл.60, ал.1 Закона за наследството, съгласно която наследниците отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая исковете са заявени в съответствие със законово уредената разделна отговорност, като релевантна за преценка допустимостта на касационното обжалване с оглед изискванията на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е цената на всеки от тях поотделно. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК