Определение № 4470 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2669/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение06.10.2025 г.докладчик Геновева Николаева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 177 от 01.04.2025 г. по ч. гр. д. № 120/2025 г. на Великотърновски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 177 от 01.04.2025 г. по ч. гр. д. № 120/2025 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1330 от 04.12.2024 г. по гр. д. № 710/2021 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение № 125/18.04.2023 г., в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в размер на 12 638.18 лв.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като счита, че КОНПИ е освободена от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ. Поддържа, че държавна такса не се дължи и на основание чл. 84, т. 1 ГПК, тъй като правото, за реализирането на което се образува производството по чл. 153 ЗОНПИ, е публично държавно вземане, за чието установяване и защита съдилищата не събират държавна такса. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с които поставя следните въпроси: 1. „Може ли КОНПИ да бъде освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 от ГПК въпреки разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, предвид че съдебно предявеното от Комисията право има характер на публично държавно вземане?“; 2. „Налице ли е отношение на обща към специална норма за чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ?“ и 3. „Има ли значение за въпроса дължи ли се или не се дължи, респективно трябва ли да се присъди, държавна такса върху предявен иск от Комисията, в случай, че е налице оттегляне на въззивна жалба срещу отхвърлителна част на първоинстанционното решение във връзка с постановеното ТР №4 на ОСГК на ВКС, предвид, че същото е постановено след внасяне на исковата молба пред първоинстанционния съд и депозиране на въззивна жалба пред вторинстанционния съд?“. Ответниците по частната жалба - С. С. Д. и С. Д. К. не подават отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че с решение № 125/18.04.2023 г. по гр. д. № 710/2021 г. на Русенски окръжен съд е отхвърлен предявеният от КОНПИ срещу С. С. Д. и С. Д. К. иск за отнемане в полза на Държавата на сумата от 300 854.57 лв. от С. С. Д. и на сумата от 15 100 лв. от С. Д. К., и е осъдил ищеца да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 12 638. 12 лв., формирана върху цената на отхвърления иск. Посочил е още, че в тази част решението е обжалвано от КОНПИ, но пред въззивната инстанция жалбата е оттеглена и производството по въззивното дело - прекратено на основание чл. 264, ал. 1 ГПК, при което първоинстанционното решение е влязло в сила, вкл. в горепосочената му отхвърлителна част. С оглед изхода на спора и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, апелативният съд е приел, че КОНПИ следва да бъде задължена да внесе съответната държавна такса, доколкото освобождаването от задължението за внасянето й съгласно чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ е само при подаването на исковата молба. Посочил е, че до влизане в сила на решението, с което искането по чл. 153 ЗОНПИ за гражданска конфискация е уважено, имуществото, предмет на отнемане, няма публичноправен характер, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Първият въпрос касае дължимостта на държавна такса от КОНПИ по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, приключил с решение. Така поставен, въпросът е обуславящ за изхода на процесуалния спор – предмет на частното производство, т.е. осъществява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се установява наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този въпрос е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която КОНПИ дължи държавна такса, когато искът е отхвърлен с решение, каквато е конкретната хипотеза, доколкото с оттеглянето на въззивната жалба срещу първонистанционното решение, последното е влязло в сила (в този смисъл определение № 2366/03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., определение № 1666/15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г.о., определение № 2810/03.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3705/2013 г. на IV г.о., определение № 2833/04.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3948/2023 г. на III г.о., определение № 50293/27.07.2023 г. по ч.гр.д. № 1278/2022 г. на IV г. о и др.). Според горепосочената практика на ВКС, КОНПИ не е освободена от заплащане на такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК, тъй като вземанията, предмет на делото са частноправни, а КОНПИ има качеството на процесуален субституент на държавата. Решението, с което се отнема имуществото не придава на последното статут на публична държавна собственост, като в тази връзка е съобразено приетото в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. дело № 3/2008 г. на КС РБ, че законодателната преценка за освобождаване от държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. От гореизложеното е видно, че по поставения въпрос е налице константна съвременна практика на ВКС, необходимостта от чието изменение не е обосновано от касатора в контекста на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по същия. Останалите поставени въпроси не осъществяват общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд в атакуваното определение. Въззивният съд не е взел отношение по въпроса за съотношението на разпоредбите на чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, нито е изложил мотиви за това как рефлектира оттеглянето на въззивната жалба върху дължимостта на държавната такса от ищеца. Тези въпроси са и ирелевантни за решаващия извод на въззивния съд за отговорността на КОНПИ за такси и разноски, изведен на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ (специална норма в специалния закон досежно спорове, приключили с решение). Поради отсъствието на общо основание за допускане на касационния контрол, не следва да бъде обсъждано допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, доколкото наличието на двете основания е кумулативно изискуемо от законодателя. Съобразно гореизложеното, не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното определение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение
Цитирани разпоредби
12- чл. 84, т. 1 ГПК
- чл. 264, ал. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 6 ГПК
- чл. 84 ГПК
- чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ
- чл. 153 ЗОНПИ
- чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ
- чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ
- чл. 280, ал. 1, т. 1