Определение № 888 от 27.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2659/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Излак“ЕАД против решение № 368/31.05.2022 г. по т.д.№ 976/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260945/10.06.2021 г. по т.д.№ 1971/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против „Билдинг Комерс Природа„ЕООД обективно съединени искове, с правни основания чл. 79 ал. 1, чл. 92 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за осъждане ответното дружество да плати на ищеца възнаграждение за изготвена проектна документация, възложена по силата на сключен между страните договор от 17.04.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на същото, от предявяването на исковата молба до окончателното му изплащане и неустойка за забава за периода 01.01.2020 г. – 28.05.2020 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и конкретно – относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Счита,че при оспорване датата на съставяне на договора за възлагане на работата и тази на приемо-предавателния протокол по приемането й от възложителя – ответник, в качеството им на частни документи, носещи подписа на представляващ оспорващото ги ответно дружество, в тежест на последното е било установяване неистинността й. Касаторът се аргументира с довода, че дружеството – автор на документа не е трето, по смисъла на чл. 181 ал. 1 ГПК, лице. Оспорва правилността на извода на въззивния съд за нищожност на процесния договор за изработка, тъй като такава не следва единствено от недостоверността на посочената в него дата, дори да се приеме за успешно оспорена. Оспорва извода, че в своята съвкупност косвените единствено доказателства, ангажирани от ответника, установяват симулативността на сключената сделка, предвид недостоверност на посочената дата. Намира, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Ответната страна – „ Билдинг Комерс Природа „ ЕООД – оспорва касационната жалба със съображения по същество, относно правилността на решаващите изводи на въззивния съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Излак“ ЕАД твърди, че по силата на сключен договор от 17.04.2017 г. ответното дружество „ Билдинг Комерс Природа „ЕООД му е възложило изготвянето на проектна документация за строителен обект, която работа е била надлежно изпълнена, предадена и приета от възложителя, с приемо-предавателен протокол от 07.09.2017г.. Претендира заплащане на дължимото по договора възнаграждение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба и неустойка за забава в издължаването му, съгласно клауза от договора. Ответникът оспорва сключването на договора на посочената в него дата и твърди антидатирането му - сключването му към момент, към който договарялият от негово име органен представител – В. Д. / договарял и от името на насрещната страна, като едноличен собственик и управител на ищцовото дружество / не е разполагал с представителна власт за „Билдинг Комерс Природа „ЕООД. Изтъква множество обстоятелства, с характеристика на косвени доказателства за недействителността на сключената сделка, като сключена от лице без представителна власт за „Билдинг Комерс Природа„ЕООД, а именно: издадена от изпълнителя фактура за възложената работа и осчетоводяването й от него непосредствено преди предявяване на иска и в противоречие със сроковете за това, съгласно разпоредбите на ЗДДС / три години по-късно – на 14.10.2020 г./; липсата на осчетоводяване при ответното дружество; „приемане“ на изпълнението непосредствено преди продажбата на дружествените дялове от капитала на „Билдинг Комерс Природа„ЕООД от В. Д. на П. В. и неупоменаване наличието на задължения към трети лица в хода на покупко-продажбата; възлагане от ответника, представляван от новия собственик на капитала и управител, на друго лице изпълнение на същата работа, съответно приемането й – одобрен проект от Направление „Архитектура и благоустройство „ на Столична община на 16.05.2018 г., след твърдяното приемане на изработеното от ищеца, което би било житейски неоправдано; обстоятелствата относно датата и лицето, в полза на което е издадена визата за проучване и проектиране, с каквато никое от двете дружества не е разполагало към момента на твърдяното от ищеца възлагане. В хода на производството ответникът се е позовал на обстоятелството, че ищецът не е разполагал с правоспособност да изготви възложената работа, тъй като не е вписан в регистрите на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на Камарата на архитектите в България, което е самостоятелно основание за нищожност на сключения договор, поради невъзможен предмет. Позовава се и на отказа на ищеца да представи каквито и да било доказателства от процеса по изработването на проектната документация, както и на екземпляр от същата. Предвид възражението за антидатиране на договора и приемо-предавателния протокол, първоинстанционният съд, позовавайки се на чл. 181 ГПК, е указал на ищцовата страна установяване достоверна дата на съставяне на документите. Исковете са отхвърлени, поради недоказаност на това обстоятелство от ищеца и оттук - недоказано сключване на договора от лице с представителна власт за ответното дружество. Въззивната жалба на ищеца съдържа доводи, идентични с развитите в касационната жалба, относно неправилно разпределена от съда доказателствена тежест, във връзка с установяване датата на сключване на договора. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел за правилно разпределена доказателствената тежест, изхождайки от частния характер на документа и формалната му доказателствена сила досежно посочената дата на съставяне – единствено ,че изявлението относно същата изхожда от посочените в документа лица. При оспорване достоверността на датата установяването й се дължи от страната, която се ползва от документа, съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, а това в конкретното производство е ищецът. До възпроизвеждането на чл. 181 ГПК съдът очевидно е прибягнал като аналогично приложим способ и в конкретното производство, за установяване достоверност на датата на оспорения документ – спрямо неоспоримата дата на осъществяване на други факти и обстоятелства. Паралелно с недоказано сключване на договора към момент, към който посоченият в него органен представител е бил такъв за ответното дружество, съдът се е позовал на непредставянето на каквито и да било документи относно изпълнението на „възложената„ работа и на факта на възлагането й от ответното дружество на трето за спора лице, което е житейски неоправдано, ако предходно е приел изпълнението на ищеца. Съдът е посочил, че дори да се приеме за сключен договора за възлагане изготвянето на проектната документация, не се установява изпълнението му от ищеца / оставяйки без коментар наличието на приемо-предавателния протокол, също оспорен, като антидатиран, поради което и за неговата достоверна дата важат изложените съображения относно разпределението на доказателствената тежест /. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Трето лице, по смисъла на чл. 181 ГПК, ли е юридическо лице, на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решения по т.д.№ 2233/2018 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 742/2012 г. на V г.о. и гр.д. № 4020/2017 г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Когато юридическо лице оспорва датата на сключване на договор, с твърдение, че е антидатиран – съставен след прекратяване правомощията на посочения в него органен представител на дружеството, това юридическо лице трето лице ли е по смисъла на чл. 181 ГПК ? - допълнителният селективен критерий е обосноваван идентично; 3/ Нищожен ли е антидатираният договор ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по т.д.№ 3433/2013 г. на І т.о. на ВКС. Вторият от въпросите допълва със съществени обстоятелства от фактическата страна на спора първия, поради което настоящият състав ги възприема като един. Въпросът акцентира на квалифицирането на ответното дружество, оспорващо датата на противопоставените му договор и приемо-предавателен протокол, като „ трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК. Като такъв въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, както се посочи по-горе, въззивният съд не е квалифицирал ответника като „трето лице „, а възпроизвел съдържанието на чл. 181 ГПК, като аналогично приложимо за установяване достоверност на дата и в настоящата хипотеза. Релевантен би бил директно въпрос относно разпределението на доказателствената тежест при оспорване датата на частен документ - договор, носещ подписа на представляващ оспорващата го страна, отричаща сключването на такъв договор от лице с представителна за нея власт, по–конкретно: разпределение на доказателствената тежест относно датата на сключване на договор, в хипотеза на формално участващо в съставянето на документа, чрез посочен органен представител, юридическо лице, оспорващо съставянето му на дата, на която органният представител е разполагал с представителна власт. Дори да се приемат с това им съдържание, формулираните първи и втори въпроси, то удовлетворен е единствено общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. В решение по т.д.№ 2233/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС се касае за напълно различна хипотеза: оспорване датата на съставянето на договор, от страна по същия - физическо лице, с твърдение за сключването му от лице без представителна власт, но за ответната страна – търговско дружество, основаващо на този договор претенцията си и компетентността на арбитража, пред който е предявило иск срещу физическото лице.Съгласно ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на липсата на представителна власт може да се позове единствено представляваният или универсалните му правоприемници. В този смисъл, въпросът за доказателствената тежест относно достоверността на датата на сключване на договора, се явява без значение за спора, при това е коментирана спрямо погрешно възприета оспорваща страна – търговското дружество, вместо физическото лице. Но и при тази неясна интерпретация, в аргументацията на съда се акцентира на обстоятелството, че представляваното при договарянето от органен представител дружество е обвързано със сключения договор / след като самото то не го оспорва и с позоваването на този договор, дори да би бил сключен от лице без представителна власт, го потвърждава като такъв /. В решение по гр.д .№ 742/2012 г. на І г.о. на ВКС отговорът се ограничава до квалификацията „трето лице„ по отношение на Акционерно дружество, оспорващо датата на взето решение от Управителния му съвет. Липсва конкретно произнасяне относно разпределението на доказателствената тежест в конкретната хипотеза, но доколкото може да се предположи от отговора на правния въпрос, то следва да се съобрази, че възприетото в това решение е последващо преодоляно във формирана от касационна инстанция непротиворечива практика, възпроизведена и в решение по гр.д № 4020/2017 г. на ІV г.о. на ВКС, посочено от касатора в обосноваване на допълнителния селективен критерий. В същото, обаче, макар отричайки качеството „ трето лице „ по смисъла на чл. 181 ГПК, съдът / цитирайки решения в идентичен смисъл на други състави на ВКС / е приел, че именно от частния характер на документа / договор /, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила в свидетелстващата му част, относно време и място на съставянето му, поради което съдът няма задължението да приеме за вярна посочената в него и оспорвана дата, следва, че при оспорването й доказателствената тежест се разпределя според общите правила на ГПК. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен договорът и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия ,датата на договора следва да се докаже от този, който извлича изгодни за себе си правни последици. В същия смисъл е и решение по т.д.№ 1109/2018 г. на І т.о. на ВКС. Третият формулиран въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съдът не е приел за доказано антидатиран и като такъв за нищожен договора / нищожност, поради липса на съгласие е приел първоинстанционният съд /, а за недоказано сключен от лице с представителна за ответното дружество власт, поради което същият не му е противопоставим. В този смисъл, впрочем, е и даденото разрешение в посоченото, за обосноваване допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, решение по т.д. № 3433/2013 г., на І т.о. на ВКС - договорът обвързва търговското дружество, макар и сключен от лице без представителна власт, ако то потвърди сключването му / чл.301 ТЗ, респ. чл. 42 ал. 2 ЗЗД /. Следва да се съобрази и последващо приетото ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, относно вида на порока в тази хипотеза – висяща недействителност. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение