Определение № 1399 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 469/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. С. Д., в качеството й на пълномощник на РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, чрез Главната прокуратура на РФ, срещу определение № 3287 от 10.12.2025 г. по ч. гр. д. № 3236/2025 г. на Апелативен съд – София, 11-ти търговски състав. С въззивното определение е потвърдено определение № 4009 от 08.10.2025 г., постановено по т. д. № 715/2025 г. по описа на Софийския градски съд, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено като недопустимо производството по предявените от частния касационен жалбоподател искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ срещу Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България“ с ЕИК[ЕИК], поради липса на правен интерес. В частната касационна жалба се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно – незаконосъобразно. Излагат се доводи за наличието на правен интерес от предявяване на исковете поради това, че по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ са вписани нищожни, недопустими и несъществуващи обстоятелства, заявени със заявление А15 с вх. № 20240103131803 след срока за пререгистрация, предвиден в § 25 ЗЮЛНЦ, и от лице без надлежно учредена представителна власт. Твърди се, че чрез поредица вписвания на несъществуващи обстоятелства ответникът се домогва да обоснове качеството си на правоприемник на „Съюза на съветските граждани в НРБ“, който се легитимира като собственик на недвижим имот, собственост на РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, а това право е предмет на установяване по висящ между страните спор (по в. гр. д. № 20241100511617 на Софийския градски съд). Поддържа се, че чрез успешното провеждане на настоящото исково производство ще се отрече правосубектността на сдружението, респ. ще бъде отречено изначално претендираното от него право на собственост върху дипломатически имот в [населено място], който се ползва от Посолството на РФ. Правните последици при уважаване на иска ще рефлектират пряко в сферата на ищеца и ще спомогнат за запазване на имуществото му. Конкретно във връзка с обжалваното определение се оспорват като незаконосъобразни изводите на въззивния съд, че действията на процесуален представител без представителна власт могат да бъдат впоследствие санирани (с оглед предявяването на иска за собственост от Председателя Л. Х. без одобрението на Управителния съвет по време на мандата му), както и изводите, черпени от последващото заличаване на представляващия сдружението Л. Х. (поради това, че то също е оспорено и е предмет на висящо исково производство). Цитира се практика на ВКС, която частният жалбоподател счита за релевантна в случая и на която даденото от въззивния съд разрешение противоречи, утвърждаваща правния интерес от иск по чл. 29 ЗТРЮЛНЦ по отношение на заличени обстоятелства поради последващи вписвания. Цитира се и задължителна практика на ВКС, принципно касаеща правния интерес от установителна искова защита (а именно, когато очертаният правен спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищца). Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се приповтарят оплаквания и доводи от частната касационна жалба, ведно с цитираната практика. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя следният процесуалноправен въпрос – 1/. „Налице ли е правен интерес от водене на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато са предявени и искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства?“. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът: 2/. „Следва ли да се счита прекратено съществуването на Сдружението като ЮЛНЦ, при наличието на следните кумулативни предпоставки: На първо място, извършена е ликвидация на Сдружението още през 1957 г. и за период от 40 години не е имало дейност; На второ място е изтекъл срокът на действие на Сдружението съгласно Устава; На трето място, Сдружението е останало без членски състав за повече от 3 месеца, което е самостоятелно основание за автоматично прекратяване по право: (съгласно) чл. 146, б. „а“ ЗЛС - сдружението се прекратява по право, когато в продължение на 3 месеца остане с по-малко членове според Устава за образуване на Управителен съвет; На четвърто място, при неизвършване на задължителната пререгистрация на сдружението в ТРРЮЛНЦ в предвидения законов срок?“. Против частната касационна жалба е постъпило становище от насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, с което се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата. Цитира се практика, според която наличието на висящ процес по иск за собственост между страните не може да обуслови правен интерес от предявяване на иск по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) от трето за регистърното производство лице. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав е преценил следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Руската федерация срещу Сдружение „Дружество на руските граждани в Република България“, за установяване на обстоятелството, че по партидата на ответното сдружение в ТРРЮЛНЦ са вписани нищожни, несъществуващи и недопустими обстоятелства, заявени със заявление А 15 с вх. № 20240103131803, на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. В исковата молба се твърди, че пререгистрацията на сдружението в ТРРЮЛНЦ с посоченото заявление е заявена след срока, предвиден в § 25 ЗЮЛНЦ, от лице без надлежно учредена представителна власт, както и че вписаният по партидата на сдружението като представляващ Л. Х. е починал преди датата на пререгистрацията, а приживе същият не е бил надлежно упълномощен от управителния орган на сдружението да представлява същото в регистърното производство. Поддържат се и доводи за противоречие на Устава на сдружението с чл. 10 ЗЮЛНЦ. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с довода, че при уважаването му ще бъде установено, че ответното сдружение не е извършило пререгистрация в ТРРЮЛНЦ в законоустановения срок, поради което не е годен правен субект, способен да придобива и да бъде носител на права. Сочи се, че този резултат е от съществено значение за защитата на ищеца, доколкото между страните е налице висящ съдебен спор, в рамките на който сдружението оспорва правото му на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място]. Поддържа се и че при евентуално заличаване на вписания представляващ на сдружението ще се породи хипотеза на нередовно представителство в това друго производство. При така изложените твърдения първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Съдът е обосновал горния извод с обстоятелството, че дори да се установи пропускане на срока за пререгистрация, сдружението не се прекратява и остава годен правен субект, който може валидно да придобива права и задължения. Посочил е също, че евентуалното заличаване на вписания представляващ по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не би довело до удовлетворяване на сочения от ищеца правен интерес, тъй като решението има действие занапред спрямо всички трети лица, а действията, извършени без представителна власт, по принцип подлежат на потвърждаване. Отделно от това е посочил, че липсва и правен интерес от иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ досежно вписания представляващ на сдружението, тъй като към момента на постановяване на съдебния акт това обстоятелство вече е заличено. Съставът на въззивния съд е приел, че обжалваното определение е законосъобразно, като е изложил следните правни съображения: При предявен иск по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ преценката на съда за наличието на правен интерес за третото лице се извършва винаги конкретно и е обусловена от твърденията му за засягане на неговото правно положение от процесното вписване. Правен интерес е налице, когато като последица от уважаването на иска може да се постигне соченото от ищеца и целено от него изменение на правното му положение (решение № 311 от 06.02.2019 г. по т.д. № 2742/2017 г., II Т.О. на ВКС, решение № 234 от 23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г., I Т.О. на ВКС и др.). Посоченият от частния жалбоподател правен резултат, който обосновава правния му интерес не кореспондира с правните последици, които законът свързва както с пропускането на срока за пререгистрация, така и с уважаването на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Както правилно е приела първата инстанция, пропускането на срока за пререгистрация не води до прекратяване или заличаване на сдружението, тъй като разпоредбата на пар. 25 от ПЗР на ЗЮЛНЦ не предвижда подобна последица, за разлика от нормативното разрешение относно търговските дружества, при които пропускането на срока за пререгистрация води до заличаване на дружеството като правен субект, но след изтичане на петгодишен срок от изтичане на срока за пререгистрация по пар. 4, ал. 1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ (пар. 5г, ал. 4 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ). Вън от горното, в случай, че предявеният иск за установяване недопустимост на вписването на представляващия бъде уважен и вписаният представляващ бъде заличен, постановеното решение заличава само занапред правните последици на вписването спрямо всички трети лица, сред които е и съдът, пред който се води висящото дело между страните по спора за собственост. С оглед на това в производството по в. гр. дело № 11617/2024 г. по описа на Софийския градски съд ще следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК, като на ответника бъде назначен особен представител. На следващо място дори и да се приеме, че в рамките на същото производство ответното дружество е било незаконосъобразно представлявано, извършените действия без представителна власт подлежат на потвърждаване от всяко лице с валидно учредена представителна власт, респ. от назначен от съда особен представител. С оглед изложеното доводите на частния жалбоподател за наличие на правен интерес от водене на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ са преценени като неоснователни. Посочено е, че решението по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ има действие занапред, поради което когато оспорените вписвания вече са заличени на друго основание, правен интерес от продължаване на производството не е налице. Изключение се допуска единствено при искове за установяване на вписване на нищожни, недопустими или несъществуващи обстоятелства, заличени с последващи вписвания, когато са предявени искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и срещу последните (в този смисъл решение № 51 от 05.12.2019 г. по т. д. № 949/2018 г., ІІ Т.О. на ВКС). В случая от твърденията на жалбоподателя и представените писмени доказателства (искова молба с вх. № 65490 от 30.05.2025 г. по описа на Софийския градски съд) се установява, че ищецът е предявил искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и срещу последващото вписване на нов представляващ на сдружението, поради което формално е налице изискването за допустимост, посочено в цитираната практика. Въпреки това, предвид преследваната от ищеца цел и съобразявайки действието на решението по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и възможността за потвърждаване на действия, извършени без представителна власт, въззивният съд е заключил, че първоинстанционният съд основателно е приел липса на правен интерес от водене на делото, т. к. при уважаване на иска няма да се постигне целената от ищеца правна промяна. Относно приложното поле на касационното обжалване настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, в задължение на касационния жалбоподател е вменено формулирането на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата правна воля на съда и е разрешен в някоя от посочените в чл. 280, ал. 1, т.1 – т. 3 хипотези. Извън правомощията на ВКС е сам да извежда въпроса от твърденията на касатора и от оплакванията в жалбата. Липсата на правен въпрос от значение за изхода на спора съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване съгласно правилата на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не е формулиран при спазване на посочените критерии, т. е. по него не се доказва общата селективна предпоставка на закона за достъп до касация. Действително въпросът е обсъден от въззивния съд, който за разлика от първоинстанционния и в съответствие с цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС е приел, че заличаването в ТРРЮЛНЦ на представляващия ответното сдружение чрез последващо вписване на нов такъв не обуславя само по себе си извод за отпадане на правния интерес от провеждане на производството по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Това обстоятелство според съда обаче не би довело до положителни правни последици за ищеца, тъй като исковото производство по спора за собственост следва да продължи и при липсата на лице, представляващо сдружението, вкл. чрез назначаване на особен представител на същото. Горните изводи нямат нужното значение за изхода на частното производство по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаващата правна воля на въззивния съд изхожда от невъзможността целената промяна в правната сфера на ищеца да настъпи включително и при уважаване на предявените искове. Вторият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос – дали следва да се счита прекратено съществуването на Сдружението като юридическо лице при наличието на определени условия, е обсъден частично от въззивния съд (в хипотезата на пропуснат срок по § 25 ПЗРЗЮЛНЦ за пререгистрация) и в тази част удовлетворява общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на същия не се установява допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът да има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен че частният жалбоподател не е мотивирал и доказал това допълнително селективно основание съобразно задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се отбележи, че ЗЮЛНЦ в относимата към спора част е ясен и не създава предпоставки за противоречиво тълкуване и прилагане, а именно – в него не е регламентирана твърдяната от частния жалбоподател последица – отпадане на правосубектността на юридическото лице с нестопанска цел, а същевременно правните норми, ограничаващи (отнемащи) субективни права, следва задължително да са част от позитивното право. По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установяват в условията на кумулативност предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на които частният жалбоподател се позовава, поради което касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение