Определение № 360 от 17.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 3415/29.03.2016 година на Д. Б. М. и Е. И. Л., и двамата от [населено място], заявена чрез адв. А. К. -САК срещу въззивно Решение Nо 62 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 10/2016 година на ОС-Русе. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК потвърдил решението на първата инстанция по допускане съдебна делба на ПИ с идентификатор 63427.4.512, целият с площ от 970 кв.м., находящ се в [населено място] ,[жк], [улица] заедно с построената в него едноетажна търговска сграда с идентификатор 63427.4.512.1 и застроена площ от 248 кв.м. между М. Я. Х. с права от 10/40 идеални части, С. И. Д. с права от 4/40 идеални части, [фирма] [населено място] и [фирма] С. с права от 3/40 идеални части за всяко едно от дружествата и Б. Б. М. с права от 20/40 идеални части, както и в частта, с която от делбата е изключена Д. Б. М.. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1./ дали невръчване на постановлението за възлагане на недвижим имот-съпружеска имуществена общност, при публична продан само на единия съпруг, може ли да се счита като начало на давностно владение за съпруга-недлъжник за възможността за придобиване по давност на имота, прекратена съпружеска имуществена, ако е осъществил фактическа власт от датата на постановлението за възлагане и по отношение частта на третото лице-купувач от публичната продан ? 2./ Следва ли да се приеме, че нотариалната разпоредителната сделка, сключена от съпруга-недлъжник, с която е продала на жалбоподателката и съделител 1/2 идеална част от имота не е произвела никакво правно действие при положение, че съпругът недлъжник вече е установил владение на тази 1/2 идеална част от имота – бивша собственост на съпруга –длъжник след датата на издаване на постановлението за възлагане и може ли да се приеме, че именно въз основа на тази правна сделка приобретателят и съделител по делото е продължил на напълно годно основание давностното владение, започнало от неговия праводател и съответно дали е придобил собствеността върху тази 1/2 идеална част след изтичане на предвидени от закона 10- годишен срок общо от праводателя и правоприемника по тази сделка ? 3./следва ли съдът в делбеното производство в т.ч. и въззивната инстанция да прецени всички искания и възражения на страните, вкл. направеното с отговора на исковата молба възражения на съделител, повторно във въззивната му жалба, че е собственик на 1/2 идеална част от имота, вкл. по давност, както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства, вкл. и по така направените възражения ? защото решението противоречи на Р No 381/ 12.05.2009 год. по гр.д. No 1428/2008 год. на ВКС- I г.о., Р No 559 / 11. 01. 2011 год. по гр.д.No 281/2010 год. на ВКС- II г.о., Р No 77 / 25.02.2010 год. по гр.д.No 506/2009 год. на ВКС- II г.о., Р No 1124/ 19.07.2002 год. по гр.д.No 1208/ 2001год. на ВКС- IV отд., Р No 392/ 10.01.2012 год. по гр.д.No 891/ 2010год. на ВКС- I отд., ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на придобивната давност и др. В срока по чл. 287 ГПК ответникът [фирма] чрез процесуалния си представител адв. Н. М. - АК Р. оспорва искането за допускане на касационното обжалване с доводи за липса на предпоставките на закона за допускане на обжалването като сочи, че въпросите за придобиване на 1/2 ид.част по давност се поставят за първи път с касационната жалба. Излагат се и доводи и относно неоснователността на релевираните доводи за отмяна на обжалваното решение.Претендират се направени разноски за защита от 960 лв. В срока по чл. 287 ГПК ответникът М. Я. Х., чрез процесуалния си представител адв.С. К. оспорва искането за допускане на касационното обжалване с обстойни доводи за липса на предпоставките на закона за допускане на обжалването, респ. се излагат доводи и относно неоснователността на релевираните доводи за отмяна на обжалваното решение.Претендират се направени разноски за защита пред касационната инстанция. С втора- самостоятелна касационната жалба вх.Nо 3416/29.03.2016 година на Б. Б. М. от [населено място], заявена чрез адв. С. К. -АК К. се иска отмяна на въззивно Решение Nо 62 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 10/2016 година на ОС-Русе по допускане на делбата, в частта за квотите и лицата. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, с която е прието че не са налице предпоставки на Б. М. да се признаят 7/40 идеални части придобити на основание давностно владение и признати с констативен НА 83/2014 год. и му се определи квота в съсобствеността от 27/40 идеални части, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се довод, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, относима към конкретния случай- т.4 на ТР 1/2001 год на ОСГК на ВКС относно обхвата на правораздавателен контрол на въззивната инстанция, Р No 392/ 10.01.2012 год. по гр.д.No 891/ 2010год. на ВКС- I отд. относно процесуалните задължения на решаващия съд при постановяване на съдебния си акт, нито с доказателствата по делото, поради което се иска отмяна и признаване на Б. М. права в съсобствеността в обем на 27/40 идеални части. С изложение към касационната жалба, искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите/ формулирани в р.III/: 1./ Дали въззивният съд в делбеното производство следва да се съобрази с допълнително приложен по делото констативен нотариален акт, с който един от съделителите е релевирал за първи път пред въззивната инстанция придобивно основание на още идеални части от процесния имот и съответно да го съобрази при постановяване на решението си при определяне квотите на съделителите ? 2./ Дали въззивният съд в делбеното производство без направено изрично възражения от лицата, които имат правен интерес от това, а именно от съответните съделители и участници по делото, има право да постанови, че неоснователно един от съделителите претендира за първи път пред въззивната инстанция в негова полза да се признаят допълнително идеални части от делбения имот, за които той се е снабдил с констативен нотариален акт в хода на съдебното производство ? 3./ Следва ли съдът в делбеното производство в т.ч. и въззивната инстанция да прецени всички искания и възражения на страните, вкл. направеното с въззивната му жалба, че е собственик на допълнителни идеална част от имота, както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства, вкл. и по така направените възражения? като в т.4 на предходния раздел –II, при изложението на основанията за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК, защитата на касатора навежда довод, че „въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС“ цитирайки т.4 на ТР 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, Р No 392/ 10.01.2012 год. по гр.д.No 891/ 2010год. на ВКС- I отд., Р No 365/ 22.10.2012 год. по гр.д. No 17/2012 год. на ВКС- I г.о., Р No 484 / 06.10. 2009 год. по гр.д.No 150/2009 год. на ВКС- II г.о., ТР 11 / 2013 год. нас ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от адв.С. К. АК-Р., процесуален представител на М. Х. с който се оспорва наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване с довод, че въззивният съд не се е произнесъл по нито един от изведените въпроси поради което няма въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, в който смисъл са разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Поддържат се доводи за неоснователност и на релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение в частта, с която са определени правата на страните в съсобствеността.Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция. В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор и от адв.Й. С.- АК Р., процесуален представител на [фирма] с който се оспорва наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване с довод, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, липсва изведен „правен въпрос“ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Въведеното с въззивната жалба възражения за придобивна давност е извън срока по чл. 133 ГПК и правото за неговото релевиране е преклудирало, поради което и не могат да се поставят въпроси, свързани с придобивната давност. Поддържат се доводи за неоснователност и на релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение в частта, с която са определени правата на страните в съсобствеността. Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция в размер на 960 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационните жалби са процесуално допустима като подадени в срок по чл. 283 ГПК, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по иск за съдебна делба във фазата по допускането. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по на касационната жалба на Д. М. и нейния съпруг Е. Л.. За да допусне делбата без участието на съделителя Д. Б. М., въззивният съд е приел изводите на първата инстанция, че Д. М. няма права в спорната съсобственост.Прието е, че извършената разпоредителна сделка по НА 98/ 2011 година по силата на която Б. М. и съпругата му В. Г. са продават на дъщеря си Д. М. 1/2 идеална част от собствения им недвижим имот- ПИ с идентификатор 63427.4.512, целият с площ от 970 кв.м., находящ се в [населено място] ,[жк], [улица] заедно с построената в него едноетажна търговска сграда, няма вещно-правно действие, тъй като продавачите не са били собственици на разпоредената в полза на Д. М. 1/2 идеална част от процесния / делбения / имот, в резултат на публичната продан и сделката по НА 88/2009 год. Поставените правни въпроси в контекста на данните по делото се явяват напълно неотносими към предмета на спора, и по конкретно по спора дали Д. М. е могла да придобие по пътя на частното правоприемство /договор за продажба по НА 98/2011 год./ право на собственост в обем на 1/2 идеална част. Първият въпрос: дали невръчване на постановлението за възлагане на недвижим имот-съпружеска имуществена общност, при публична продан само на единия съпруг, може ли да се счита като начало на давностно владение за съпруга-недлъжник за възможността за придобиване по давност на имота, прекратена съпружеска имуществена, ако е осъществил фактическа власт от датата на постановлението за възлагане и по отношение частта на третото лице-купувач от публичната продан ? предпоставя факта, че с Постановлението за възлагане на публичната продан от 27.10.2003 година на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 63427.4.512, целият с площ от 970 кв.м., находящ се в [населено място] ,[жк], [улица], заедно с построената в него едноетажна търговска сграда, е прекратена бездяловата съпружеска имуществена общност между Б. М. и В. Г., като последната, като съпруг-недлъжник по изпълнението, е запазила правото си на собственост на 1/2 идеална част от имота, както и факта, че по силата на закона – чл.384 ал.2 ГПК/ отм./ купувачите от публичната продан са придобили права от деня на постановлението за възлагане. За да изследва съдът дали съпругата- недлъжник / В. Г. / е придобила собствеността на другата 1/2 идеална част, собственост на купувачите по публичната продан, на ново - оригинерно правно основание - придобивна давност в чийто контекст е поставения въпрос, то частният правоприемник, който счита, че е придобил тези права по сделката- в случая Д. М., следва да се е позовала на правата на своя праводател на оригинерното основание, тъй като давността не се прилага служебно- арг. чл. 120 ЗЗД. Доколкото по делото / л. 95/ в отговора на исковата молба Д. М. не релевира доводи в тази насока, съдът по съществото на спора не е имал задължението да интерпретира въпроса на възлагателното постановление като начало на давностно владение, поради което и извеждането му като обусловил изхода на спора материално - правен въпрос. Вторият изведен въпрос - Следва ли да се приеме, че нотариалната разпоредителната сделка, сключена от съпруга-недлъжник, с която е продала на жалбоподателката и съделител 1/2 идеална част от имота не е произвела никакво правно действие при положение, че съпругът недлъжник вече е установил владение на тази 1/2 идеална част от имота – бивша собственост на съпруга –длъжник след датата на издаване на постановлението за възлагане и може ли да се приеме, че именно въз основа на тази правна сделка приобретателят и съделител по делото е продължил на напълно годно основание давностното владение, започнало от неговия праводател и съответно дали е придобил собствеността върху тази 1/2 идеална част след изтичане на предвидени от закона 10- годишен срок общо от праводателя и правоприемника по тази сделка ? касае дори още по утежнена хипотеза, която касае заявени придобити права на собственост от частния правоприемник по сделка на основание придобивна давност в резултат на присъединено владение. въпросът не е част от спорния предмет, тъй като такива права изобщо не са релевирани по надлежния ред и дори извеждането им в рамката на задължението на касационния съд за селекция в производството по чл. 288 ГПК граничи със злоупотреба на права, предвид на задължителния характер на разясненията дадени с ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Процесуално - правният въпрос - следва ли съдът в делбеното производство в т.ч. и въззивната инстанция да прецени всички искания и възражения на страните, вкл. направеното с отговора на исковата молба възражения на съделител, повторно във въззивната му жалба, че е собственик на 1/2 идеална част от имота, вкл. по давност, както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства, вкл. и по така направените възражения ? по естеството си съставлява оплакване за допуснати нарушения на процесуални правила, по отношение на които правомощията на касационния съд за правораздавателен контрол се простират само и доколкото е допуснато касационното обжалване. При този изход на делото, касаторът Д. М. и Е. Л. следва да заплатят на ответниците по касация направените разноски за защита – а именно сумата от 960 лв. за адвокатски хонорар на адв. Н.М./ л. 62-64/като процесуален представител на ответника по касация [фирма] [населено място]. Претенцията на ответника по касация М. Х. не може да бъде уважена предвид липсата/ по делото/ на надлежни писмени доказателства за размера на направени разноски за защита пред касационната инстанция, осъществена от адв.С. К.- АК Р.. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по на касационната жалба на Б. Б. М.. За да допусне делбата с участието на Б. Б. М. с права от 20/40 идеални части, въззивният съд е приел, аналогично на изводите на първата инстанция, че същият е придобил права в спорната съсобственост само на деривативно основание – договор за продажба по НА 88/ 2009 година по силата на който договор бащата Б. М. и майката В. Г. му продават Ѕ идеална част от собствения им недвижим имот- ПИ с идентификатор 63427.4.512, целият с площ от 970 кв.м., находящ се в [населено място] ,[жк], [улица] заедно с построената в него едноетажна търговска сграда, като сделката няма вещно-правно действие от гл.т. на волеизявлението на Б. М., защото като продавач същият няма права в резултат на публичната продан на неговата 1/2 идеална част от имота. Правата на собственост в обем на 1/2 идеална част са тези транслирани по линия на частното правоприемство от майката – В. Г.. Оплакванията пред въззивната инстанция, са в насока, че по силата на констативен НА 193/2014 год., а който на оригинерно основание му са признати лични права от 7/20 идеални части от 1/2 част от процесния имот, които не са зачетени от първата инстанция, без да са съобразени в тази насока и Споразуменията на Б. М. със съсобствениците С. Д. и [фирма] С.. За да остави без уважения релевираните с въззивната жалба на Б. М. доводи за незаконосъобразност, решаващият съд е приел, че претендираните от съделителя права допълнително, в обем на 7/40 идеални части, от съсобствеността, предмет на делбата, на лично основания- придобивна давност, не са заявени в рамките на срока по чл. 131 ГПК, а представените „споразумения“ със съделителите С. Д. и [фирма] С., взискатели по изпълнителното производство не могат да обусловят извод, че се касае до отказ от придобити парва. Поставените правни въпроси, изведени като обуславящи изхода на спора относно квотата на съделителя-касатор Б. Б. М., в контекста на данните по делото, се явяват неотносими към основните мотиви, обусловили крайния правен извод на съда по спора за съделителите и техните права в спорната съсобственост. Формулираният в р.II правен въпрос: д али въззивният съд в делбеното производство следва да се съобрази с допълнително приложен по делото констативен нотариален акт, с който един от съделителите е релевирал за първи път пред въззивната инстанция придобивно основание на още идеални части от процесния имот и съответно да го съобрази при постановяване на решението си при определяне квотите на съделителите ? не може да бъде възприет като правен въпрос, относим към предмета на спора. Въпросът по естеството си съдържа оплакване за нарушение по събирането и анализа на доказателствата във въззивната инстанция в делбения процес, което оплакване предполага преценката на контролиращия съд в предметната рамка на правомощията на въззивната инстанция от гл.т. на особеното исково производство за съдебна делба. Тезата на касатора, че въззивният съд е произнесъл решението си в противоречи практика на ВКС, позовавайки се т.4 на ТР 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС и Р No 392/ 10.01.2012 год. по гр.д.No 891/ 2010год. на ВКС- I отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, не може да бъде възприета. Настоящото съдебно исково производството изцяло е подчинено на правилата на ГПК от 2007 година и правомощията на въззивната инстанция да разгледа нови възражения като защитно средство за първи път пред втората инстанция и без да е обвързан от оплакванията по въззивната жалба, при законовоустановения режим на втората инстанция като ограничен въззив, изрично са разяснени с т.4 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, би било грубо несъблюдаване на закона. Въпросът дали въззивният съд в делбеното производство без направено изрично възражения от лицата, които имат правен интерес от това, а именно от съответните съделители и участници по делото, има право да постанови, че неоснователно един от съделителите претендира за първи път пред въззивната инстанция в негова полза да се признаят допълнително идеални части от делбения имот, за които той се е снабдил с констативен нотариален акт в хода на съдебното производство очевидно, макар и без посочване от страна на защитата на касатора и в разрез с разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касае искане да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във вр. с разрешенията на ТР 11/2012 год. на ОСГК на ВКС. Исканото на това основание допускане на касационното обжалване не може да бъде удовлетворено, тъй като въпросът за зачитане на материалната доказателствена сила на конкретния констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на 7/20 идеални части от 1/2 част от имота, не е в обхвата на предмета на делото, правата по този акт не са заявени по надлежния ред, в определения от закона с чл. 342 ГПК срок- първото по делото редовно съдебно заседание в първа инстанция. След като нотариалният акт не е ценен и/или обсъждан / по причина на ограниченията на закона /нито от първата, нито от въззивната инстанция то този въпрос изцяло остава извън спора за правилното и законосъобразно определяне правата на съсобствениците. Процесуално-правният въпрос: Следва ли съдът в делбеното производство в т.ч. и въззивната инстанция да прецени всички искания и възражения на страните, вкл. направеното с въззивната му жалба, че е собственик на допълнителни идеална част от имота, както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства, вкл. и по така направените възражения ? също не може да обуслови исканото допускане на касационното обжалване по вече посочените по-горе съображения за неотносимостта на доказателствата и доводите, свързани с тях относно факти и права, заявени извън срока по закон. По исканията за разноски: Като съобрази, че с оглед изхода на спора в производс5твото по чл. 288 ГПК, съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК ответниците по касация имат право да им се репарират направените за касационното производство разноски, както и обстоятелството, че ответникът М. Х. не е ангажирал доказателства, че такива разноски са действително са направени и техния размер, а ответникът [фирма] [населено място] е представил една и съща фактура No…879/ 19.04.2016 година и едно и също „авизо за местен превод от 21.04.2016 година за защита по делото, намира, че искането за защита по двете касационни жалби следва да бъде уважено само за сумата 960 лв. / деветстотин и шестдесет лева./, платима от касаторите по двете самостоятелни касационни жалби. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия