Определение № 877 от 10.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1560/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „АНИ ТРЕЙД 16“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. В. Ч. срещу решение № 304/15.05.2023г., постановено по в.т.д. № 158/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1479/23.12.2022г., по т.д. № 1379/2022г. на СГС, за осъждане на касатора „Ани Трейд 16“ ООД да заплати на „Пауър Брандс“ ЕООД на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.102, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 5 500 лева, представляваща сбора от неплатени падежирани вноски за периода от м.януари 2022г. до м. ноември 2022г. включително, съгласно договор за поемане на дълг от 08.01. 2021г., сключен между „Пауърс Брандс“ ЕООД като кредитор и „Ани Трейд 16“ ЕООД като поемател, ведно със законната лихва върху главницата от 3 500лева /за падежиралите вноски за периода от м.януари 2022г. до м.юли 2022г./ за периода от 25.07.2022г. до окончателното й изплащане и законна лихва върху главницата от 2000лева /за падежиралите вноски от м.август 2022г. до м.ноември 2022г. включително / за периода от падежа на всяка от тези вноски – 20то число на съответния месец до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като искът е разгледан по същество при погасено процесуално право на кредитора да търси удовлетворяване на вземането си в отделно производство извън това по несъстоятелността. Твърди, че непредявяването на вземанията в производството по несъстоятелност е довело до погасяване на процесуалното право на кредитора да ги претендира, като се позовава на решение № 50114/06.10.2022г. по т.д.№2130/2021г. на ВКС, 2 т.о. По изложените доводи иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение, обезсилването или евентуално отмяната му. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК – вероятна недопустимост, и по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „Доколко текстът на чл. 739, ал.1 ТЗ относно погасяването на непредявените вземания в производството по чл. 632 ТЗ може да бъде приравнен на хипотезата по чл. 735, ал. 1 ТЗ, тъй като правните последици от решението по чл.735, ал.1 ТЗ и чл. 632, ал. 5 ТЗ са различни?“ за който поддържа, че е от значение за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба – „Пауър Брандс“ ЕООД е подал отговор от 30.08.2023г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата. Поддържа, че прекратяването на производството по несъстоятелност спрямо първоначалния длъжник – „Дарли 90“ ООД и заличаването му от търговския регистър по решение на съда от 28.06.2021г. е след сключването на договора за поемане на дълг от 08.01.2021г. и не може да доведе до погасяване на вземането, което вече е поето надлежно от новия длъжник – касатора. Сочи, че прехвърлянето на дълга предхожда евентуалното настъпване на последиците по чл. 739 от ТЗ и поради това новият длъжник не може да се позове на тях. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК. За да постанови обжалваното въззивно решение, САС е приел, че Софийски градски съд е сезиран с искова молба, подадена от „Пауър Брандс“ ЕООД срещу „Ани Трейд 16“ ЕООД за заплащане на сумата от 29 500 лева, представляваща неизпълнена част от задължение по договор за поемане в дълг от 08.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Приел е, че вземането на „Пауър Брандс 90“ ЕООД произтича от доставката на „Дарли 90“ ООД на високоалкохолни напитки по фактури № [ЕГН]/27.04.2015год., № [ЕГН]/27.04.2015год. и № [ЕГН]/27.04.2015год. Въззивният съд е приел, че е безспорно и се установява от данните по ТР, че спрямо дружеството „Дарли 90“ ООД е открито производство по несъстоятелност, което е спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Производството по несъстоятелност е възобновено с Решение № 29/ 28.02.2018г., постановено по т.д.№ 118/2016год. по описа на ОС-Враца поради привнесени от кредитора „Инвестбанк“ АД суми, определени за начални разноски в производството по несъстоятелност, но с последващо решение на съда по несъстоятелността под №96/08.08.2018год. производството по несъстоятелност на „Дарли 90“ ООД отново е било спряно на основание 632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ и възобновено повторно с Решение № 145/15.08.2019г. Апелативният съд е посочил, че с решение № 34/06.2020г. производството по несъстоятелност на „Дарли 90“ ООД е спряно за трети път на основание чл. 632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ и с последващо решение № 260085/28.06.2021г., е прекратено на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ като е постановено и заличаване на дружеството от търговския регистър. САС е приел, че няма спор по делото, че в производството по несъстоятелност на „Дарли 90“ ООД ищецът - „Пауър Брандс“ ЕООД не е предявил вземането. Въззивният съд се е мотивирал, че независимо от това, че е проведена процедура по предявяване и приемане на вземанията в производството по несъстоятелност, то такава е била безпредметна с оглед имущественото състояние на длъжника и хипотезата следва да се приравни на такава, при която не се е развила фаза по предявяване и приемане на вземания в производството по несъстоятелност, прекратено с решение по чл. 632, ал.4 от ТЗ и е обосновал приложимост на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2018год. от 13.07.2020год., постановено по т.д. № 2/2018год. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал.4 от ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане, се погасяват на основание чл. 739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната им форма. САС е приел, че погасяването на непредявените вземания предполага приключило производство по несъстоятелност и не настъпва с пропускането на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, а с влизане в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. Апелативният съд е приел, че решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ е влязло в сила на 06.07.2021г., и тъй като до 06.07.2022г. е изтекъл и едногодишния срок по чл. 744 от ТЗ, в който би могло да се поиска възобновяване на производството по несъстоятелност на „Дарли 90“ ООД, и няма постановено решение за възобновяване на производството по несъстоятелност, то тази възможност е преклудирана, респ. погасителният ефект по чл.739, ал.1 от ТЗ е стабилизиран. Поради това въззивният съд е приел, че непредявеното в производството по несъстоятелност на „Дарли 90“ ООД вземане на „Пауър Брандс“ ЕООД би се погасило с влизане в сила на решението по чл. 632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ на 06.07.2021г., но договорът за заместване в дълг между „Пауър Брандс“ ЕООД и „Ани Трейд 16“ ЕООД е сключен на 08.01.2021г. и това е релевантния момент, към който следва да се извърши преценка относно съществуването на дълга. Счел, е, че към този момент поетото от новия длъжник задължение не е погасено на основание чл. 739, ал.1 от ТЗ и не е налице заместване в несъществуващ дълг. С оглед горното и като е приел, че не се оспорва осъществяването на доставките и размера на сумите, е приел, че е налице валидно неизпълнено задължение и е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставеният от касатора въпрос „Дали текстът на чл. 739, ал.1 ТЗ относно погасяването на непредявените вземания в производството по чл. 632 ТЗ може да бъде приравнен на хипотезата по чл. 735, ал. 1 ТЗ, тъй като правните последици от решението по чл.735, ал.1 ТЗ и чл. 632, ал. 5 ТЗ са различни?“, не може да обуслови допускане на решението до касация. Този въпрос не отговаря на общия критерий за допускане до касационно обжалване, тъй като не е обсъждан от въззивния съд, който не е правил съпоставка по правни последици на двата вида решения. Не е налице и твърдяната от касатора хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с постановеното задължително за съдилищата Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС е прието, че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, дори и без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. С посоченото ТР ВКС е приел, че неразвитието на фазата на предявяване и приемане на вземанията вследствие икономическото състояние на длъжника, не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотеза на прекратяване на производството по несъстоятелност след решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ предвижда единствено, че се погасяват непредявените вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност, но не въвежда като предпоставка за приложението й наличието на виновно поведение на кредитора - недобросъвестно бездействие на същия. Решението на въззивния съд е съобразено и с практиката на ВКС, обективирана и в решение № 9/06.06.2016г. по т. д. № 3773/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., която се споделя от настоящия състав, като със същото по допуснатия до касация въпрос: „Кога се прекратяват или погасяват вземанията, които не са предявени в производството по несъстоятелност - с изтичане на сроковете по чл. 688 ТЗ или с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 във връзка с чл. 739 ТЗ?“, съдът е приел, че неупражнените права и непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 735, ал. 1 ТЗ, и че погасяването на правата и вземанията по чл. 739, ал. 1 ТЗ настъпва с влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на производството по несъстоятелност. САС не е действал в противоречие с горецитираната практика, като е приел, че погасяването на непредявените вземания настъпва с влизане в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, което е от 28.06.2021г., а към този момент дългът, който е съществуващ, вече е поет от новия длъжник по договора за поемане в дълг, сключен на предхождаща дата – 08.01.2021г. Наличието на посочената практика изключва соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, който е и необоснован с конкретно посочени доводи. Предвид горното не следва да се допуска въззивното решение до касация по така поставения въпрос. ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, настъпила поради отпаднал правен интерес от иска, за наличието на който въззивният съд е задължен служебно да следи до приключване на спора. Както се изтъкна по-горе, евентуалното погасяване на вземанията на основание чл. 739, ал.1 ТЗ би настъпило не с пропускане на преклузивните срокове за предявяването им по чл.685 ТЗ, респ. чл.688 ТЗ, а с прекратяване на производството по несъстоятелност, поради което това е релевантния момент, в който би отпаднало вземането, респ. ответникът може да се позове на несъществуването на поетия от него дълг, но както е приел и въззивният съд преди прекратяване на производството по несъстоятелност е налице поемане на дълга по договора от 08.01.2021г. и нов длъжник, поради което доводите са неоснователни. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът не е заявил искане за разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.