Определение № 373 от 28.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2656/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Т. против решение № 1286/30.05.2019 г. по гр.д.№ 1149/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение от 28.11.2018 г. по гр.д.№ 3707/2017 г. на Софийски градски съд и съответно е отхвърлен иска на касатора против ЗАД „ОЗК – Застраховане „ ,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./, за разликата над присъдените му в обезщетение за неимуществени вреди 8 000 лева, до присъдените от първоинстанционния съд 15 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, предвид заниженост на присъдения размер на обезщетението,поради несъобразяване на всички релевантни за определянето му обстоятелства, като търпимите емоционални и психически сътресения, битови неудобства и неблагоприятни прогнози за пълното физическо и интелектуално възстановяване на ищеца. Не са обсъдени, според касатора, всички събрани доказателства и установените от тях факти, в тяхната съвкупност. Така не е адекватно отчетена продължителността на болничния престой и свързаните с него неудобства за ищеца, вкл. от необходима чужда помощ за обслужване на ежедневните му нужди, остатъчните видими козметични белези по главата и психическата му травмираност от същите, общата продължителност на възстановяването от 5-6 месеца. Не е съобразена при определяне на обезщетението икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чийто критерий са лимитите на застрахователната отговорност, съгласно пар.27 от ПЗР на КЗ /отм./. Страната намира, че определеното обезщетение е несравнимо с присъдено такова в идентични случаи на телесни увреждания, съгласно формираната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Отговор от ответника ЗАД „ ОЗК – Застраховане „ не е постъпил. Постъпил е отговор от конституираното трето лице – помагач на ответника - ЗК „ Лев Инс „АД, с който се оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно касационните доводи, сведени до приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: Ищецът К. Т. претендира обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 29.11.2015 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил. Предявеният иск е частичен – за 26 000 лева, от общо считани за дължими 40 000 лева, и уважен от първоинстанционния съд за 15 000 лева. За да намали присъденото обезщетение до размера от 8 000 лева, по въззивната жалба на застрахователя, въззивният съд е съобразил, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял сътресение на мозъка със загуба на съзнание, разкъсно - контузна рана от 0,5 см. на брадичката, разкъсно-контузна рана от 4 см. в лявата челна област и охлузвания в областта на лицето, лявото рамо, лявата гръдна половина и десния хипохондриум. След инцидента е хоспитализиран за 5 дни, като раната на челото е зашита с локална анестезия, а останалите наранявания са единствено обработени. Консервативното лечение е продължило в домашни условия 25 дни,през които ищецът е изпитвал болки и страдания, вкл. главоболие, световъртеж, светобоязън и гадене. Съдът е приел за доказано пълно възстановяване в рамките на 1 месец – по средностатистически данни ,съобразно съдържанието на уврежданията, доколкото липсва обективирана медицинска документация. Единствените последствия са остатъчните белези от двете разкъсно-контузни рани, траен от които е само този от голямата рана, за които белези, обаче, съдът е приел, че няма данни да са загрозяващи. Приел е за потвърден остатъчния страх от високи скорости, за които свидетелства брата на пострадалия – св.Н. Т., единствено разпитан като свидетел. В останалата им част, вероятно предвид противоречието във възприятията на свидетеля,спрямо обективната находка на съдебномедицинската експертиза, за размерите на лицевите рани / коментирани от свидетеля като „огромни” /, свидетелските показания не са коментирани. Размерът от 8 000 лева е обобщен, като съобразен със съдържанието на претърпените травми, сравнително краткия период на пълно възстановяване, вкл. периода на интензивни болки и страдания, липсата на трайни последствия за здравето на ищеца и възрастта му. В изложението по чл.284 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.2 от ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с ППВС № 4/1968 г. и решенията по т.д.№ 566/2010 г. на 2 т.о., т.д.№ 44/2012 г. на 2 т.о., т.д.№ 157/2011 г. на 1 т.о.на ВКС; 2/ Следва ли съдът, при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаното в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решенията по т.д.№ 44/2012 г., т.д.№ 619/2011 г. и т.д.№ 795/2008 г. – всички на 2 т.о. на ВКС. Първият въпрос касае приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, произнасянето на въззивния съд по който предполага обосноваването му в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год., с мотивирано изложение на приетите за релевантни, при определяне на справедлив размер на обезщетението, обстоятелства, каквото въззивното решение съдържа. По същество изисква универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера, при така установените конкретни обстоятелства. Правилността на субективната преценка е обект на проверка в друга фаза на касационното производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Същата би обусловила допускане на касационното обжалване при драстично разминаване с критерия за справедливост, съобразно аналогични случаи към идентичен момент на увреждането – 2016 г., каквото обстоятелство не се обосновава с цитираната съдебна практика. Така по т.д.№ 566/2010 г. на 2 т.о. на ВКС обезщетението е присъждано за множество травматични увреждания, вкл. трайна хипотрофия на горен крайник, при 6 - месечен период на възстановяване и несигурна прогноза за бъдещето, с оглед предстоящи още 2 операции. В решението по т.д.№ 44/ 2012 г. на същото отделение, обезщетение е присъждано отново за неимуществени вреди от множество телесни увреди, обусловили състояние на „будна кома„ и при изключително неблагоприятна прогноза за пълното физическо и интелектуално възстановяване на ищеца. В решението по т.д.№ 157/2011 г. на 1 т.о. на ВКС са обезщетявани неимуществени вреди от смъртта на наследодател, настъпила при ПТП по вина на застрахован водач на МПС. Затова, дори да се приеме удовлетворен общия селективен критерий, тъй като прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД е въпрос от предмета на спора, по който съдът е формирал решаващи правни изводи, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираната съдебна практика. Не е обосновано драстично отклонение по прилагането му, в аналогична хипотеза, като се съобрази и това, че: мозъчното сътресение е коментирано от вещото лице като лекостепенно, липсва травматично увреждане на мозъка или на вътрешни органи, общият възстановителен период не е с твърдяната от касатора продължителност от 5-6 месеца, а само месец, а единствения остатъчен траен белег подлежи на козметично третиране и заличаване. Спазени са указанията в т.11 от диспозитива на ППВС № 4/1968 г. – съобразяване на всички относими към определяне на обезщетението обстоятелства и съвкупната им преценка при определяне на размера му. Освен това същият е винаги резултат на доказването в процеса: на съдържанието на събраните доказателства, на тяхната пълнота, убедителност и съответствие на твърденията в исковата молба. Вторият въпрос също удовлетворява общия селективен критерий, но по идентични съображения не е удовлетворен допълнителния такъв. Лимитите на застрахователна отговорност не са приложими като абсолютни стойности, в размерите по пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./, или в пропорционално отношение спрямо тях, а съобразно действително установените вреди, в какъвто смисъл е и цитираната съдебна практика, в обосноваване на допълнителния селективен критерий. Общото позоваване на лимитите не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, след като не се въвежда специфичен аспект за оценка на субективната преценка на съда, като неадекватна, не само с оглед икономическата конюнктура към момента на ПТП, но и съобразно съдържанието на причинените увреждания. Икономическа неадекватност на обезщетението, спрямо социално-икономическите условия към м. ноември 2015 г., не е изводима. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение