Определение № 60815 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2660/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С. срещу решение №.10056/18.01.21 по г.д.№.705/20 на АС София, 2с., в частта му, с която, след частична отмяна на решение №.484/19.12.19 по г.д.№.260/19 на ОС Перник, предявения от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 4500лв. до 60000лв. Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че искът с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата 4500лв., респективно неоснователен за горницата до пълния предявен размер 60000лв. За да достигне до тези изводи е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като по повдигнато срещу ищеца от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършването на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. с ал.2 НК и чл.195 ал.2 вр. с ал.1 т.2, т.4 пр.2 и т.9 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 НК вр. с чл.26 НК /съответно участие в организирана престъпна група и кражба/ е постановена влязла в сила /на 30.11.17г./ оправдателна присъда. Установил е и, че незаконното обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания, като е налице причинно следствена връзка между действията на длъжностни лица на ответната страна и увреждането. По отношение на спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение се е позовал на постановките на ППВС 4/68 и задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК и установените с тях критерии, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението - продължителност на наказателно производство, личност на увредения и притежаван от него авторитет в обществото /социалното му положение/, възрастта му, настъпилите промени в семейството и общността, в които живее или работи, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на неговата репутация, негативното отражение на наказателното производство върху неговото душевно състояние, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, евентуални други мерки за процесуална принуда, ако са упражнени такива, ефекта им върху ищеца и средата му, наличието или липсата на публично разгласяване на наказателното преследване, стандарта на живот в страната. Отразил е, че в конкретния случай, при съобразяване на продължителността на наказателното производство /3г. и 6м./, която е разумна, характера на престъплението по повдигнатото обвинение /за тежко престъпление/, взетата най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължила 3 месеца и впоследствие променена на парична гаранция, неудобствата от ограничаването на личната свобода, причинения стрес, възрастта на ищеца, трябва да се отчете и икономическата обстановка в страната, както и вида и обема на претърпените вреди. Позовал се е на психиатричната експертиза - която отрича наличието на психични отклонения и медицинска регистрация на ищеца /липсват данни да е лекуван в сферата на специализация на вещото лице/, както и на показанията на свидетелите относно търпените болки и страдания. Посочил е, че според св. С. Г. /житейската спътница на ищеца, която живее от 5г. с него/ тя го познавала винаги като стресиран и неспокоен поради проблеми със закона, в дома им постоянно идвали полицаи, вкл. след оправдаването му, пиел лексотан, защото не можел да спи, не работел по трудов договор, помагал в строителството и на майстор на коли; съседите гледали лошо към семейството, отдръпнали се, спрели да поздравяват, а св. Б.М. /приятел от детинство на ищеца/ твърди, че от 5-6г. С.С. е много променен, изнервен; знаел, че полицаите нещо го „набелязали“, не знае дали е имало дело и дали е ходил на съд, както и да е имал проблеми със съседите /напротив, помагал им в нужда/. Отразил е и, че, видно от свидетелството за съдимост на ищеца, той е многократно осъждан /съгласно свидетелството едно от наказателните производства - по н.д.№.1418/13, е било разглеждано успоредно с процесното, приключило е с влязла в сила на 13.10.15г. присъда №.255/1.04.15 на РС Перник, с която ищецът е признат за виновен в извършване на 3 престъпления и му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2г. с отложено изпълнение/. Прието е, че при така събраните доказателства гласните такива не установяват несъмнената причинна връзка между описаните от свидетелите вреди /относно част от които те взаимно си противоречат/ и обвинението, по което има оправдателна присъда. Съдът е намерил, че безсъмнено необоснованият процес е причинил на ищеца неимуществени вреди, емоционални терзания, стрес и несигурност, но те са в рамките на обичайните такива, съотнесени към формалния обществен критерий за справедливост /обусловен от икономическата конюнктура в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда при аналогични по тежест обвинения/. Същевременно, съдебното минало на ищеца обосновава, че същият е имал сблъсък с правораздавателните органи и той минимизира негативните последици, доколкото липсва моментът на изненадата, незнанието, неопитността. При тези обстоятелство е намерено, че дължимото обезщетение възлиза на 4500лв. и претенцията за суми над тази е неоснователна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК обн. в ДВ бр.86/17), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281 т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ГПК. В случая атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика-напротив, изложени са ясни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение