Определение № 543 от 02.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1264/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите чрез процесуалния представител Г. П. срещу решение № 1034 от 22. 05. 2020 г. по т. д. н. № 3808/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, с което е потвърдено решение № 1093 от 17. 06. 2019 г. по т. д. № 1461/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на сдружение „Асоциация на българските градове и региони“ – гр. София. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли същото да бъде отменено по изложени в жалбата съображения. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въвежда следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Какви последици би следвало да има представянето от бенефициент по програма ФАР на непълен окончателен доклад след срока, изрично уговорен за това в договора за безвъзмездна финансова помощ? Посочените пороци основание ли са за прекратяване на договора или могат да обосноват единствено необходимост от налагане на финансови корекции?“. Твърди, че по поставените въпроси няма формирана съдебна практика, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението се сочи, че в атакуваното решение е прието, че по проекта е представен окончателен доклад, поради което не е налице основание за прекратяване на договора и връщане на платената по него бeзвъзмездна финансова помощ. Въззивният съд не разгледал другото основание, на което възложителят се позовал при прекратяване на договора, а именно – непредставяне в необходимия срок на изисканата от него допълнителна информация /неизпълнение на задължението по чл. 2.2 от общите условия/. Предвид горепосоченото обжалваният съдебен акт бил постановен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Случаят касаел финансовите интереси на ЕС, поради което служебното начало във въззивното производство следвало да има превес и апелативният съд бил длъжен да разгледа всички възможни основания за възникване на частното държавно вземане, независимо дали те са били изрично посочени. Ответникът по касационната жалба сдружение „Асоциация на българските градове и региони“ – [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, с което е потвърден актът на първоинстанционния съд за отхвърляне на молбата на Национална агенция за приходите за откриване на производство по несъстоятелност на сдружение „Асоциация на българските градове и региони“, Софийски апелативен съд е приел, че молителят не се легитимира като кредитор на сдружението. След като не е споделил извода на първоинстанционния съд, че се касае до частно държавно вземане, което е погасено по давност, тъй като в случая се е осъществило основанието за прекъсване на давността по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18. 12. 1995 г. с оглед връчването на 21. 10. 2014 г. на сдружението на акта за установяване на частно държавно вземане и подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 11. 07. 2018 г., въззивният съд е изложил съображения, че вземането, с което молителят се легитимира като кредитор, не е възникнало. Формирал е извод, че молителят не е носител на изискуемо вземане в общ размер на 24 950, 68 евро, от които 21 715, 18 евро – главница, представляваща подлежаща на връщане поради прекратяване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между Централно звено за финансиране и договаряне при Министерство на финансите и сдружението, и 3 235, 50 евро – лихва за времето от 24. 04. 2011 г. до 8. 10. 2014 г., доколкото не е осъществен фактическият състав на неизпълнението, с което е обосновано правото на договарящия орган да прекрати договора на посоченото от него основание. Съгласно възприетото от въззивния съд прекратяването на договора е осъществено поради неизпълнение на задължението на бенефициера за представяне на окончателен доклад, съобразно изискването на чл. 2.3, във връзка с чл. 2.5 от общите условия, като от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че окончателен доклад е бил съставен и изпратен на договарящия орган на 30. 11. 2009 г. Същевременно органът е направил забележки по документалната обоснованост на разходите по отделни пера, като е констатирал представени нечетливи копия от фактури и липсата на такива, незаверени копия от документи и др. Тези забележки, съобразно становището на апелативния съд, са свързани с верифицирането на част от разходите, от което възниква правото на налагане на финансови корекции, но те не сочат липсата на окончателен доклад за изпълнението на договора, с което е обосновано искането за връщането на цялата авансово предоставена помощ. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въведените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора въпроси „Какви последици би следвало да има предоставянето от бенефициент по програма ФАР на непълен окончателен доклад след срока, изрично уговорен за това в договора за безвъзмездна финансова помощ? Посочените пороци основание ли са за прекратяване на договора или могат да обосноват единствено необходимост от налагане на финансови корекции?“ нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като техният отговор зависи от конкретното съдържанието на клаузите на договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен между Централно звено за финансиране и договаряне към Министерство на финансите и сдружение „Асоциация на българските градове и региони“, които уреждат основанията за прекратяване на договора, изискванията за документална обоснованост на разходите за дейността по проекта и верифицирането им. В случая въззивният съд е формирал извод, че договарящият орган е направил забележки във връзка с документалната обоснованост на разходите по проекта, които са свързани с верифициране на част от разходите, съответно могат да обосноват налагане на финансови корекции, като тези забележки не сочат липсата на окончателен доклад за изпълнение на договора след преценка на фактите по делото и на уговорките по договора. Същевременно така въведените въпроси не са обусловили изхода по конкретното дело, тъй като в съответствие с твърденията в молбата за откриване на производство по несъстоятелност въззивният съд е приел, че кредиторът е обосновал прекратяването на договора, последица от което е задължението на длъжника за връщане на авансово заплатената безвъзмездна финансова помощ, с неизпълнение на задължението на бенефициера за представяне на окончателен доклад съобразно изискването на чл. 2. 3 вр. чл. 2.5. от общите условия, а не с непълен окончателен доклад или неизпълнение на задължението на бенефициера по чл. 2.2 от общите условия за представяне на изискана от договарящия орган информация. При съобразяване с фактите и обстоятелствата, от които се извежда правото на кредитора, въззивният съд е направил заключение за липсата на активна легитимация по молбата по чл. 625 ТЗ, съответно за неоснователност на искането за откриване на производство по несъстоятелност. По изложените съображения касационно обжалване по повод групата от въведени от касационния жалбоподател въпроси не следва да се допуска. Съгласно дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая в р. I от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага доводи, че въззивният съд в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въпреки че е бил длъжен, не е разгледал служебно съществуващото второ основание за прекратяване на договора, а именно неизпълнението на задължението за представянето на изискана от договарящия орган допълнителна информация по чл. 2.2 от общите условия, съвпадащи с доводите за неправилност на решението в касационната жалба. Поради това, като не формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата воля на съда, с тези доводи касационният жалбоподател не обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК съобразно разясненията по Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение