Определение № 1843 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 658/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рико Експрес“ ООД против определение №3484/23.12.2024г., постановено по т.д. №2621/2024г. по описа на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Рико Експрес“ ООД срещу решение №464/07.08.2024г., постановено по т.д. 657/2021г. по описа на ОС- Велико Търново и производството по делото е прекратено. В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че процесната сделка /нотариален акт №959 от 29.07.2016г./ не е търговска, тъй като между страните по договора е налице свързаност- осъществяването на сделката се основава на личните (семейните) отношения между роднини, а не се цели обслужване на търговската дейност на двете дружества. Твърди, че основната дейност на „Рико Експрес“ ООД е свързана с пощенски, куриерски и транспортни услуги, а не с продажба на имоти. Позовава се и на постановеното по делото въззивно решение, в което съдът е приел, че процесната сделка не е свързана с упражняваната от страните по сделката търговска дейност, а е насочено само и единствено към това да бъде избегнато заплащането на данъчни задължения. В заключение счита за оборена презумпцията на чл.286, ал. 3 ТЗ. Намира за неправилно определена и цената на иска, тъй като съставът на ВКС се е ръководил от данъчна оценка от 2020г., която е загубила своята актуалност и не показва действителната/актуалната към сегашния момент данъчна оценка на процесния имот. Моли да бъде отменено определението и делото да бъде върнато за произнасяне по същество. Ответникът ТД на НАП- [населено място] оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че и двете дружества- страни по сделката, не са ограничили предмета си на дейност само до отделни видове индивидуално определени дейности, а са го разширили, включвайки в него и всички други дейности, които не са изброили, но не са забранени от закона. Намира определението за правилно и счита, че следва да бъде потвъредно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. Производството по чл.288 ГПК е образувано по касационна жалба на „Рико Експрес“ ООД срещу решение №464 от 07.08.2024г., постановено по т.д. №657/2021г. по описа на ОС - Велико Търново, с което е потвърдено решение №260023 от 04.03.2021г. по т.д. №606/2020г. по описа на РС - Горна Оряховица. С първоинстанционното решение по иск на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Велико Търново е обявен за недействителен по отношение на Държавата на основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК договор за покупко - продажба на недвижим имот от 29.07.2016г., обективиран в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №959, том V, рег.№10057/29.07.2016г., дело №771/2016г. на Нотариус №296 - НК с район на действие РС- Горна Оряховица, с който „Нонов Транс“ ЕООД е продал на „Рико Експрес“ ООД подробно описания недвижим имот, за цена от 12 500 лева. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, съставът на ВКС е констатирал, че тя е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Констатирал е, че в случая разгледаният от съдилищата иск е за обявяване относителната недействителност на сделка, сключена между търговци за продажба на недвижим имот - търговски обект, като на основание чл.286, ал.3 ТЗ е приел, че е извършена във връзка със занятието на търговците, респективно е търговска съгласно чл.286, ал.1 ТЗ. С оглед изложеното е достигнал до извод, че спорът по иска за обявяване недействителността на процесната сделка е търговски – чл.365, т.1 ГПК. Като е констатирал, че цената на иска, определена при спазване на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК е в размер на 18 615 лева - данъчната оценка на продавания имот за годината на предявяване на иска, е приел, че постановеното по търговското дело въззивно решение не подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира частна жалба за неоснователна. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева- за граждански дела, и да 20 000 лева- за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор- спор, произтичащ от търговска сделка, определена като такава по критериите в чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1 ТЗ /абсолютни търговски сделки/ или чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ /относителни търговски сделки/, както и останалите спорове, изрично изброени в чл.365 ГПК, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка /ТР №3/23.02.2022г., тълк.дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС/. В процесния случай с предявените на основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК искове се претендира обявяване за недействителен по отношение на Държавата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ търговски обект, сключен между две търговски дружества. Настоящият състав на ВКС намира, че сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ, като спорът за прогласяване на относителната й недействителност е търговски. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че предметът на дейност на дружествата, вписан в ТР, не включва продажбата на недвижими имоти, което означава, че сделката не е извършена по занятие. Предметът на дейност не е изчерпателно определен, като дружествата могат да извършват и друга дейност извън вписаната, ако не е забранена от закона. При липсата на доказателства, опровергаващи презумпцията на чл.286, ал.3 ТЗ, сделката извършена от търговец следва да се счита за свързана със занятието му. Неоснователни са и оплакванията за неправилно определена цена на иска. Съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот цената на иска е равна на данъчната оценка на имота, актуална към датата на подаване на исковата молба, като цената на иска се сочи от ищеца и може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото /чл.70, ал.1 ГПК/. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че касационната жалба е подадена срещу решение, постановено по търговски спор с9 цена на иска под 20 000 лева, поради което е недопустима и правилно с обжалваното определение е постановено връщането й. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд