Определение № 900 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 346/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по сезиране от Административен съд– Варна (АС– Варна) за разрешаване на спор за подсъдност. Предмет на спора е иск на Д. Р. Р., предявен на основание ЗОДОВ срещу Затвора [населено място] с претенция от 3500 лева. Делото е било образувано след изпращането от РС Ловеч до АС Ловеч, който го е изпратил по подсъдност на АС- Варна, като съд по адреса на лицето. След образуване на делото от АС– Ловеч е било установено, че Д. Р. е преместен в Затвора [населено място]. За да прекрати производството по делото и да го изпрати по компетентност на АС– Варна, съставът на АС Ловеч се е позовал на чл.7 от ЗОДОВ, като е приел, че с оглед новия адрес на ищеца в района на АС– Варна, спорът следва да се разгледа от този съд. Съставът на АС– Варна, за да прекрати производството по делото, е приел, че от значение за определяне на местната подсъдност по чл.285, ал.2 от ЗИНС е направения от ищеца избор, който в жалбата му, уточнена с исковата молба, подадена от служебния му адвокат от АК- Ловеч, е претенцията му да се разгледа от съда в град Ловеч. С оглед на това с Определение № 45 от 03.01.2025г., по адм. дело № 2945 от 2024 г. на АС– Варна е повдигнат настоящия спор по чл. 135 АПК, който следва да се разреши от тричленния състав на Върховния административен съд. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото приема следното: Производството е образувано по иск на Д. Р. Р., предявен на основание ЗОДОВ срещу Затвора [населено място] с претенция от 3500 лева, за заплащане на обезщетение за вреди. За същите е посочено, че са претърпени в Затвора [населено място], където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода през исковия период. Исковата молба е адресирана до РС Ловеч, откъдето е изпратена по компетентност на АС- Ловеч. Към момента на завеждането й Д. Р. Р. е в Затвора– [населено място]. Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът може да се предяви пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Същото правило е регламентирано и в чл. 7, ал.1 ЗОДОВ. Исковата молба е изпратена до съда в Ловеч и е посочено, че вредите са претърпени в Затвора [населено място], където ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода през исковия период, като към момента на завеждането лицето се намира в същото място за лишаване от свобода. Релевантният в случая момент за определяне на местната подсъдност е датата на постъпването на исковата молба в съответния съд. В този смисъл е правилото за стабилизиране на местната подсъдност, регламентирано в чл. 120 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложимо на основание чл. 144 АПК. Определената местна подсъдност не може да бъде променяна в хода на съдебното производство, защото тя е окончателно обоснована към момента на подаването на исковата молба. Именно по аргумент от чл. 120 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, настъпилите след подаването на исковата молба и след изтичането на срока по чл. 134, ал. 2 АПК промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото на друг съд за разглеждане. По тези съображения настоящият тричленен състав на ВАС преценява, че местно компетентен да разгледа иска на Д. Р., предявен срещу Затвора [населено място], за заплащане на обезщетение за вреди е Административен съд– Ловеч. Поради посоченото и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение