Определение № 156 от 09.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 527/2011 г.
ВКС09.03.2012 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на срещу решение № 121 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са уважени исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за разноските. УКАЗВА на „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 3 800 лв. При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено. СПИРА производството по делото, на основание чл. 292 ГПК. В частта, с която се спира производството по делото, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му. В останалата му част определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 121 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-4 състав решение от 15.04.2009 г. по гр. д. № 534/2007 г. предявените от Д. Х. П., К. П. Г. и А. П. Г., всички от [населено място], срещу ЗД [фирма], [населено място] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ са уважени както следва: искът на ищцата Д. Х. П. за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на съпруга й П. Г. П., е уважен изцяло за сумата 50 000 лв.; исковете на всеки от ищците К. П. Г. и А. П. Г., произтичащи от смъртта на баща им П. Г. П., е уважен за сумата 50 000 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер 60 000 лв.; исковете на ищците Д. Х. П. и К. П. Г. за неимуществени вреди, произтичащи от получените от тях при процесното пътно-транспортно произшествие телесни увреждания са уважени съответно за 10 000 лв. и за 30 000 лв., като са отхвърлени за разликата до 20 000 лв. и до 50 000 лв. Върху сумите на обезщетенията е присъдена и законната лихва, считано от датата на пътно-транспортното произшествие 20.08.2004 г. до окончателното им изплащане. К. обжалва въвззивното решение с твърдение за недопустимост на същото, а евентуално – за неправилност поради противоречие със закона и необоснованост. Оплакването за недопустимост на акта е мотивирано с безспорния по делото факт, че за претърпените от процесното пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди ищците вече са обезщетени, тъй като са уважени предявените от тях в наказателния процес искове по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на пътно-транспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на техния наследодател /съпруг и баща/. Доводите за неправилност на акта са свързани с отказа на съда да приеме съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се, от една страна, в допуснато от починалия нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, задължаваща го при възникване на внезапна опасност или препятствие да намали скоростта или да спре, а от друга страна – в непоставянето на предпазни колани от починалия водач и от ищцата Д. П.. Освен това, касаторът развива подробни съображения и срещу извода на решаващия състав за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между него и водача на причинилия процесното пътно-транспортно произшествие С. Иванова Т., като твърди, че застрахователният договор, обективиран в представената и оспорена по реда на чл. 154 ГПК /отм./ застрахователна полица, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД поради противоречие със закона, липса на съгласие и поради неспазване на предписаната от закона форма. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. Като такива са посочени въпросите: 1. Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя, ако такъв иск е бил предявен и уважен срещу делинквента в наказателния процес; 2. Налице ли е неправилност на постановеното от САС решение поради неправилно приложение на чл. 26 ЗЗД; 3. Нищожна ли е процесната застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност” било поради липса на съгласие, било поради липса на правен интерес от сключването й; 4. Дали представеният по делото документ, с твърдението, че е дубликат на застрахователна полица, представлява дубликат или не и дали същият може да послужи като годно доказателствено средство относно наличието на валидно застрахователно правоотношение. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на ППВС № 7 от 04.10.1978 г. и на постановените по реда на чл. 290 ГПК решения – решение № 82 от 07.07.2009 г. по т. д. № 28/2009 г. на ВКС, І т. о. и решение № 197 от 30.11.2009 г. по т. д. № 352/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 138 от 19.11.2009 г. по т. д. № 367/2009 г. на І т. о., а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е аргументирано с решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК и с актове на въззивни съдилища. Ответниците по касация – Д. Х. П., К. П. Г. и А. П. Г., всички от [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи частично предявените от всеки от ищците искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата в резултат от пътно-транспортното произшествие от 20.08.2004 г. смърт на техния съпруг, съответно баща, Софийски апелативен съд е приел за доказани всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на „Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място], а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие; неправомерно поведение от страна на водача на увреждащото МПС и вредоносни последици, които са в причинна връзка с неправомерното поведение на виновния водач. По отношение вината на застрахования водач е съобразена влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 789/2005 г. на Старозагорски окръжен съд. Като неоснователно решаващият състав е преценил основното възражение на застрахователя за липса на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с виновното за произшествието лице С. Иванова Т., обоснована с липсата на подпис на същото лице върху застрахователната полица. Съдът е счел за недопустимо насрещна страна по сделката да мотивира липса на договорни правоотношения, позовавайки се на порок, свързан с правосубектността или представителството на другата страна, тъй като не би могла да упражнява чужди права пред съда /с изключение на процесуалната субституция/. Отделно от това, е прието, че в случая е налице и потвърждаване действията на застрахования по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД чрез подписването на дубликата на застрахователната полица от страна на застрахованото лице С. Т.. С оглед специфичните за делото обстоятелства – възрастта на починалия и на ищците, близките и сърдечни отношения между тях, начинът на настъпване на произшествието, Софийски апелативен съд е преценил, че сумата 50 000 лв. е достатъчна, за да репарира причинените на всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, съответно баща. Предвид обема, характера и тежестта на получените травми и продължителността на периода на лечение и възстановяване, искът на ищците Д. П. и К. Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от тези травми, е уважен за сумата 10 000 лв. – за посочената ищца и за 30 000 лв. – за ищеца. Като неоснователно, с оглед констатациите, съдържащи се в заключението на авто-техническата експертиза, въззивният съд е приел и възражението на застрахователя-ответник за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия и на ищцата Д. П. поради непоставяне на предпазни колани и от страна на починалия водач – поради непредприемане на адекватни действия за избягване на челния удар чрез рязко намаляване на скоростта и спиране на управлявания от него автомобил. Настоящият състав намира, че по отношение на първия поставен въпрос, свързан с допустимостта на обжалвания акт, касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на него е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – същият е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС, постановена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК. Предвид обаче обстоятелството, че с разпореждане № 1 от 13.04.2010г. на Председателя на ВКС, на основание чл. 292 ГПК, за произнасянето по същия въпрос е образувано и насрочено Тълкувателно дело № 1/2010 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, на основание същата разпоредба, след допускането му касационното производство следва да бъде спряно. По отношение на всички останали въпроси, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Доколкото тези въпроси са относими изцяло към правилността на въззивния акт, същите не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и произнасянето по тях следва да се извърши при разглеждане на касационната жалба по същество. За разглеждането на делото касаторът дължи заплащане на държавна такса в размер на сумата 3 800 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК