Определение № 17 от 11.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4863/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. А., С. М. М. и М. М. А. против разпореждане № 395/18.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 292/2021 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане, състав на ОС – Велико Търново е върнал подадената против постановеното въззивно решение касационна жалба, поради недопустимост на касационното обжалване, предвид цената на обективно съединените искове. Предявените искове с правно основание чл.26, ал. 2 и чл.17, ал. 1 ЗЗД, както и исковете по чл.33, ал.2 ЗС, са облигационни, а не вещни. В този смисъл е последователната практика на ВКС, например определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2882 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 254 от 25.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 283 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 4983 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 32 от 28.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 9 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Поради това постановеното по тези искове въззивно решение не попада в посочените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключения. Цената на горепосочените искове се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите- предмет на договора за дарение и на исковете за изкупуване. Видно от представените по делото удостоверения за данъчна оценка, данъчната оценка на всеки един от четирите имота е под 5 000 лева. Данъчната оценка на имотите, предмет на договора за дарение, предвид идеалната част прехвърлена с договора, също е под 5 000 лева поради което касационното обжалване е недопустимо и правилно и законосъобразно въззивния съд е върнал касационната жалба. Същото се отнася и до цената на предявените искове с правно основание чл.33, ал.2 ЗС по изложените по-горе съображения относно определянето на цената на този иск, поради което касационното обжалване и по тези искове е недопустимо. Предвид изложеното, разпореждането на окръжния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, състав на ВКС