Определение № 1224 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2136/2023 г.

С молба вх. № 5213/25.03.2024 година Г. Н. Г. е поискал да бъде изменено постановеното по делото определение № 1290/20.03.2024 година, в частта му за разноските, като на процесуалния му представител адвокат С. М. М. от АК Б. бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на Г. в размер съответстващ на нормите на Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, с предишно наименование Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията им след измененията, обнародвани в ДВ бр. 88/04.11.2022 година. Насрещната страна по молбата „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] АД [населено място], с предишно наименование „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД [населено място] не е изразила становище по молбата. С молба с вх. № 5524/29.03.2024 година „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] е направено искане за връщане на сумата от 6056.87 лева, представляваща внесена по реда на чл. 282 от ГПК гаранция за спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение № 243/16.02.2023 година на Окръжен съд Бургас, V-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 2077/2022 година в осъдителната му част С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата от Г. Н. Г. срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 1290/20.03.2024 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на решение № 243/16.02.2023 година на Окръжен съд Бургас, V-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 2077/2022 година, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1698/01.08.2022 година, допълнено с решение № 2312/21.10.2022 година, двете на Районен съд Бургас, V-ти състав, постановени по гр. д. № 847/2022 година, с което по предявени от Г. Н. Г. срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] АД [населено място], с предишно наименование „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от ГПК е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Г. Н. Г. от длъжността „юрисконсулт“, извършено със заповед № ИП 21-14/13.12.2021 година на управителя на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място], като Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 6056.87 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца, считано от 14.12.2021 година, след възражение за прихващане със сума в размер от 1180.45 лева, дължима на основание неоснователно обогатяване като платена на основание чл.220 от КТ, със сумата 7237.32 лева, заедно със законната лихва върху главницата от 6056.87 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.02.2022 година до окончателното й плащане. Касационното производство е било образувано по повод на подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] АД [населено място] касационна жалба с вх. № 4881/15.03.2023 година, поради което след оставянето й без уважение са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК и дружеството касатор дължи на Г. Н. Г.-ищец в исковото производство-направените във връзка с касационното производство разноски. Видно от отговора на касационната жалба с вх. № с вх. № 7147/22.04.2023 година и приложените към него пълномощно и договор за правна помощ и съдействие пред касационната инстанция Г. Н. Г. е бил представляван от адвокат С. М. М. от АК Б. при условията на чл. 38 от ЗА. Поради това, доколкото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] АД [населено място] дължи на Г. Н. Г. направените от него разноски в касационното производство, то дължи и адвокатско възнаграждение на адвокат М. за оказаната безплатна правна помощ. Искането за присъждането на такова е направено своевременно с отговора на касационното производство като съдът не се е произнесъл по него с постановеното по делото определение № 1290/20.03.2024 година, който пропуск подлежи на поправка по реда на чл. 248 от ГПК. Поради това молбата за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските е основателна и трябва да бъде уважена. С оглед на това „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] трябва да бъде осъдена за заплати на адвокат С. М. М. от АК Б. сумата 991.22 € (1938.66 лева) представляваща възнаграждение за оказана на Г. Н. Г. пред касационната инстанция безплатна правна помощ. Към тази сума трябва да се прибави и сумата от 198.25 € (387.74 лева) дължимо се ДДС или „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] АД [населено място] дължи общо сумата от 1189.47 € (2326.40 лева). С определение № 506/23.03.2023 година, постановено по ч. гр. д. № 1219/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е било спряно предварителното изпълнене на решение № 243/16.02.2023 година на Окръжен съд Бургас, V-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 2077/2022 година е било спряно в осъдителната му част по реда на чл. 282 от ГПК срещу внесена по особената сметка на ВКС парична гаранция в размер на 6056.87 лева. Направеното с молба с вх. № 5524/29.03.2024 година от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] искане за връщане на внесената гаранция се основава на това, че с постановеното по делото определение № 1290/20.03.2024 година въззивното решение № 243/16.02.2023 година на Окръжен съд Бургас, V-ти въззивен състав, постановено по гр. д. № 2077/2022 година не е допуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в сила. Връщането на внесената по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК гаранция за парично вземане се урежда от правилата на чл.282, ал. 5 и ал. 6 от ГПК. По силата на първата разпоредба внесеното от ответника по иска, в случая „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] АД [населено място], обезпечение се освобождава, след като предявеният срещу него иск бъде отхвърлен или производството по него бъде прекратено. От това следва, че връщането на гаранцията не е поставено в зависимост от влизането в сила на обжалваното въззивно решение, а от това какъв е крайния резултат на исковото производство. Връщането е безусловно, когато обжалваното решение е отменено и е постановено друго в полза на страната предоставила гаранцията, което в случая не е така. Смисълът на обезпечението по чл. 282, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ГПК е да гарантира, че ако касационното производство бъде прекратено, обжалваното въззивно решение не бъде допуснато до касационно обжалване или пък бъде потвърдено изпълнението му няма да бъде осуетено от допуснатото спиране по изпълнението му по чл.282 от ГПК. С оглед на това върху това обезпечение може да бъде насочено принудително изпълнение от кредитора за признатите с влязлото в сила решение вземания или тя подлежи на връщане на длъжника, ако задължението бъде реализирано чрез друг изпълнителен способ или бъде изпълнено доброволно. Касационният съд не разполага с възможността да се разпорежда, служебно или по искане само от длъжника, внесената като обезпечение сума да бъде заплащана, като изпълнение на задължението по осъдителното съдебно решение. Както се посочи той може да възстанови тази сума на длъжника, ако той представи доказателства за това, че е изпълнил задължението си или може да нареди превод на сумата по сметка на кредитора по образуваното производство по принудително изпълнение по искане на съдебния изпълнител. Наред с това касационният съд може, при наличието на изрично съгласие на страните, да преведе сумата по образуваното по молба на кредитора изпълнително производство, който превод ще има силата на плащане за погасяване на задължението. Такива обстоятелства в случая не се твърдят. Въпреки това обаче доколкото препис от молбата за освобождаване на гаранцията е връчен на Г. Н. Г. на 11.09.2024 година, като същият не е възразил срещу направеното от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД [населено място] АД [населено място] искане молбата за освобождаване на гаранцията следва да бъде уважена, като същата бъде преведена по посочената в молбата банкова сметка на дружеството. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение