Определение № 4984 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1977/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от прокурор в Апелативна прокуратура София и от А. Й. Ч., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1175 от 19.11.2024г. по в.гр.д. № 2212/2024г. на Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 2788 от 13.05.2024г. по гр.д.№ 6850/2023г. на Софийски градски съд за разликата над 15 000лв.до 60 000лв. като вместо това е постановено друго, с което допълнително е присъдена сумата от 45 000лв. или е осъдена Прокуратурата на РБ да й заплати общо сумата от 60 000лв., на основание чл.2б ЗОДОВ, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по ДП № 285/2006г. на НСлС и н.о.х.д.№ 2065/2016г.на СГС, ведно със законната лихва, считано от 7.05.2021г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в съответния срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: В изложенията, приложени към касационните си жалби – и двамата касатори Апелативна прокуратура София, и А. Й. Ч. - се позовават на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен идентичен въпрос, касаещ начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед изискването на чл.52 ЗЗД за съобразяване на принципа на справедливост. Твърди се портиворечие на въззивния акт с ППВС № 4 о т 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г.по т.д.№ 3/2004г.на ОСГТК на ВКС, както и с приложени решения на ВКС. Срещу подадените касационни жалби не е подаден отговор. Въззивният съд е констатирал, че е налице допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, за което е преценил, че справедливият размер за обезщетение за причинените неимуществени вреди е 60 000лв. В мотивите е посочено следното: Ищцата е пострадала от смъртта на дъщеря си Д. Ч., настъпила на 19.09.2006г., при рухването на сграда в [населено място], [улица]. Наказателното производство по ДП № 285/2006г. на НСлС, по което са привлечени обвинените лица, е продължило 14 години, 7 месеца и 18 дни и е приключило с оправдателна присъда. /Образувано е на 19.09.2006г. и оправдателната присъда е влязла в сила на 7.05.2021г./ Посочено е, че през 2006г.са извършени оглед, разпит на свидетели и е назначена техническа архитектурно-строителна експертиза. През 2007г. не са извършвани действия, освен разпит на двама свидетели. През 2008г.са разпитани пет свидетели и са извършени три очни ставки. През 2009г.са съставени протоколи за доброволно предаване и е предявено разследването на пострадалата Г.. През 2010г. е предявено разследването на ищцата и е прекратено наказателното производство поради липса на данни за извършено престъпление. През м.05.2011г. съдът е отменил прекратяването и е дал указания за назначаване на експертизи, разпит на свидетели и установяване на причините за предприетото прибързано разчистване на местопроизшествието. Тези указания са останали неизпълнени. През 2012г.е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, привлечени са двама нови обвиняеми, назначена е и медицинска експертиза и са разпитани двама свидетели. През 2013г. е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, разследването отново е предявено и са разпитани двама свидетели. През 2014г.е разпитан един свидетел, отново е предявено разследване и частично е прекратено производството по отношение на единия обвиняем. /Това частично прекратяване е потвърдено от САС/. Наказателното производство е спряно поради невъзможност да бъде намерен единият от обвиняемите. През 2015г. са разпитани седем свидетели. През 2016г., след подаване на молба по чл.369 НПК за ускоряване на производството и след като съдът е дал срок - или за внасяне на обвинението в съда или за прекратяването му по отношение на единия от обвиняемите, на 27.04.2016г., обвинителният акт е бил внесен в съда. Досъдебното производство съдържа 41 тома и чували веществени доказателства. В съдебна фаза са проведени над тридесет открити съдебни заседания. Заради допуснати пропуски в началото на разследването, се е наложило десет години след инцидента, съдът да събира нови доказателства за да установи обективната истина. Въззивният съд е посочил, че безспорно се касае за дело със значителна фактическа и правна сложност, с голям обем и множество участници, с предмет извършването на „тежки“ по смисъла на закона престъпления, доказването на които изисква предприемането на многобройни и множество като вид процесуални действия, отделяно е време за издирване на свидетел и на един от обвиняемите. Същевременно, е безспорно че усложняването в разследването е било предизвикано от обстоятелството, че още на следващия ден /на 20.09.2006г./, рухналата сграда е била разчистена, което е направено прибързано, без да се извърши заснемане на местопроизшествието и преди да се предприемат процесуално – следствените действия, необходими за запазване на наличните доказателства. Прието е, че това обстоятелство има пряка връзка с поведението на разследващите, за които не се установява да са желаели да разследват по начин, че да се достигне до обективната истина и виновните лица да получат справедливи наказания. Съдебният състав е посочил, че в хода на разследването – през повечето години - или не са предприемани действия, или предприеманите са били минимални /за период от по 365дни е извършван или само разпит на по няколко свидетели, или е назначавана експертиза/. Същевременно, Прокуратурата не е изпълнила дадените от съда указания след отмяна на първоначалното прекратяване на производството. Крайният извод е, че забавянето от 14г., 7 месеца и 18 дни се дължи не толкова на усложнената фактическа и правна обстановка по делото, колкото на нежеланието за работа на компетентните органи. Съдът е съобразил и важността на воденото производство за ищцата, доколкото пострадалата е нейна дъщеря,т.е тя е загубила единственото си дете и причиненото страдание е огромно. В случая – вредите са били допълнително утежнени от липсата на възможност да се постигне правосъдие и справедливост чрез налагане на наказание на виновните лица. Разбираемо е, че ищцата е очаквала ответникът да прояви активност, да изпълни задълженията си и да спази закона, като разследва адекватно случилото се. Изгубената надежда, липсата на вяра в справедливостта е станала причина тя сама да се опитва да събира доказателства. В мотивите си, съдът е посочил, че опитът на един гражданин, със свои лични усилия, да замести държавната структура за разследване, говори не само липса на доверие в правосъдието, а за безнадежност. Съгласно заключението на приетата експертиза, ищцата живее с чувството за пренебрегване, чувства се жертва, с чието доверие е злоупотребено. Същата е в трайно депресивно състояние с намалена способност за адаптация, с усещане за липса на справедливост. Според експерта, тези психически преживявания са в пряка връзка с начина, по който е водено наказателното производство и с постановената оправдателна присъда. При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, само по касационната жалба на А. Й. Ч. по поставения въпрос, касаещ начина, по който въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди при констатираното от него нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Същият отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, но за да бъде удовлетворен общият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., следва да се съобразят релевантните за конкретно причиненото увреждане обстоятелства съобразно тяхната тежест и значение, така че да се прецени начинът, по който те са се отразили на пострадалото лице. В случая е възможно да не са оценени в пълна степен реално причинените вреди както в социално-битово отношение, така и в психологическо и емоционално. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение