Определение № 601 от 12.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 347 от 17.03.2016 г. по в. гр. д. № 2810/2015 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 103 от 22.06.15г., поправено с решение №144 от 03.09.2015 г. по гр. д. №1016/2013 г. на РС Девня, с което е допусната делба на дворно място и жилищна сграда в [населено място], област В., между съсобствениците Ж. Д. Ж., К. Ж. К. и Н. Ж. П., при равни квоти – по 1/3 ид.част, както и в частта, с която са били отхвърлени установителните искове на Ж. Ж., че е изключителен собственик на процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност в периода 30.09.2008 г. – 30.08.2013 г. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта по привременните мерки, с които Ж. Ж. е осъден да заплаща на всяка от останалите съделителки по 24,93 лв. месечно обезщетение за ползването на общия имот.

Въззивният съд е приел, че имотът е останал в наследството на Ж. Д. Д., б.ж. на [населено място], починал на 03.10.1988 г. Негови наследници по закон са дъщерите му К. К. и Н. П., както и синът му Д. Ж., починал на 14.03.2007 г. и оставил за свои наследници Ж. Ж. /син/ и Д. Ж. /съпруга/. През 2008 г. Д. Ж. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е призната за собственик на целия имот, след което го е продала на сина си Ж.. Сделката обаче има вещен прехвърлителен ефект само за придобитата по наследство от Д. Ж. идеална част от имота. Съдът се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 258 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 256/2009 г. на РС Девня, с което е бил уважен предявен от К. К. и Н. П. срещу Ж. Ж. иск по чл.108 ЗС за 2/3 ид.части от същия имот. Прието е, че с подаване на исковата молба придобивната давност е прекъсната, а по време на съдебния процес тя е спряла да тече. Едва след приключване на делото през 2011 г. е започнала да тече нова давност, но тя е недостатъчна за придобиване на собствеността върху идеалните части на ищците.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ж. Д. Ж.. Жалбоподателят счита, че влязлото в сила решение № 258 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 256/2009 г. на РС Девня не е пречка в настоящото делбено дело да се отрече собствеността на ищците върху 2/3 ид.части процесния, тъй като жалбоподателят ги е придобил с кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, която е текла през периода 30.09.2008 г. – 30.08.2013 г. С решението по предходното дело не бил отменен нотариалният акт от 2008 г., с който жалбоподателят е закупил имота и установил владение върху него. Съдът не обсъдил и доказателствата по делото, които установяват, че жалбоподателят е присъединил владението на своите родители, упражнявано в периода 2000 – 2008 г., като общо периодът на владението надвишавал изискуемите 10 години.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:

1. Прекъснал ли е давността предявеният иск по чл.108 ЗС срещу касатора за предаване владението на 2/3 ид.части от процесния имот с твърдения, че ищците са ги придобили по наследство от своя баща.

2. Следва ли да се зачита давността, изтекла в полза на наследодателя на касатора и може ли последният да присъедини към давността, изтекла в полза на наследодателя му, тази, която е изтекла в негова полза за времето от придобиване на имота чрез покупко-продажба.

3. Налице ли е възможност да се присъединява владение на праводател по чл.82 ЗС и има ли значение за присъединяването основанието, от което произтича владението.

4. След като не знае, че купува от несобственик, Ж. Ж. легитимира ли се като добросъвестен приобретател на имота.

Като не се занимал с твърдението за присъединяване на владението на праводателя и не изложил собствени мотиви по този въпрос, въззивният съд действал в противоречие с решение №201/26.09.2013 г. по гр. д. № 2840/2013 г. на ВКС, I ГО; решение №403/2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV ГО; решение №212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №37 от 29.03.2012 г. по гр. д. №241/11 г. на ВКС, I ГО и решение № 202 от 21.12.2013 г. по гр.д.№866/2012 г. на ВКС, I ГО. Във връзка с присъединяването на владението жалбоподателят се позовава на т.3 на ТР №4/2012 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Ответниците в производството К. Ж. К. и Н. Ж. П. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.

Първият от поставените въпроси е за това дали иск по чл.108 ЗС, предявен от собственика на вещта срещу владелеца, прекъсва придобивната давност, когато е бил уважен. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, но по него не възникват поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото от жалбоподателя решение №201/26.09.2013 г. по гр. д. № 2840/2013 г. на ВКС, I ГО не дава отговор на този въпрос, затова то не обосновава противоречие с въззивното решение, което да даде основание за допускане на касационно обжалване. В това решение разглежданият случай е друг – предявен е иск за собственост, но производството по него е прекратено, затова предявяването на иска не може да доведе до прекъсване на придобивната давност. По настоящото дело искът по чл.108 ЗС, предявен от К. К. и Н. П. срещу Ж. Ж., е бил уважен, затова той е прекъснал изтеклата до този момент придобивна давност, поради което Ж. Ж. не е могъл да придобие собствеността на частите на другите две съделителки на основание чл.79, ал.2 ЗС. Като е стигнал до този извод, въззивният съд е постановил решение в пълно съответствие с практиката на ВКС по този материалноправен въпрос – виж решение № 401/12.01.2012 г. по гр.д.№895/2010г. на ВКС, I ГО, решение № 705/29.10.2010 г. по гр.д.№1744/2009 г. на ВКС,, I ГО.

Вторият и третият въпрос са за възможността по чл.82 ЗС владелецът да присъедини владението на праводателя си, а четвъртият - за възможността един имот да се придобие с кратката петгодишна придобивна давност, когато владението е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Тези въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. При наличието на сила на пресъдено нещо на решението по чл.108 ЗС, с което правото на собственост на ищците К. Ж. К. и Н. Ж. П. върху 2/3 ид.части от процесния имот е установено към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция – 18.05.2011 г., осъществяваното от ответника и неговия праводател владение в предходен период от време е без правно значение заради ефекта на прекъсване на придобивната давност по чл.116, б.”б” ЗЗД, вр. чл.84 ЗС и започване на нов срок на придобивната давност след посочения момент /чл.117, ал.1 ЗЗД/, който обаче отново е прекъснат с предявяването на иска за делба по настоящото дело на 06.11.2013 г. При това положение, дори владението на ответника да е добросъвестно, то не е достатъчно, за да придобие той имота по давност, тъй като е осъществявано само през периода 18.05.2011 г. – 06.11.2013 г., след което втората давност спира да тече на основание 115, б.”ж” ЗЗД, вр. чл.84 ЗС. Въпросът за присъединяване на владението на ответника към това на неговия праводател е могъл да бъде разгледан само в предходния процес по чл.108 ЗС, тъй като касае период преди предявяване на иска по това дело. По настоящото дело от значение е единствено владението след 18.05.2011г., но по изложените съображения то не може да обуслови придобиване на частите на ищците по давност.

Като не се е занимавал с въпросите за присъединяването на владението и за добросъвестността по чл.70, ал.1 ЗС, въззивният съд не е действал в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, тъй като тези въпроси не са от значение за изхода на настоящото делбено дело по изложените по-горе съображения.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение