Определение № 601 от 12.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2016 г.
ВКСI гражданско отделение12.12.2016 г.докладчик Гълъбина Генчева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 17.03.2016 г. по в. гр. д. № 2810/2015 г. на Варненския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 347 от 17.03.2016 г. по в. гр. д. № 2810/2015 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 103 от 22.06.15г., поправено с решение №144 от 03.09.2015 г. по гр. д. №1016/2013 г. на РС Девня, с което е допусната делба на дворно място и жилищна сграда в [населено място], област В., между съсобствениците Ж. Д. Ж., К. Ж. К. и Н. Ж. П., при равни квоти – по 1/3 ид.част, както и в частта, с която са били отхвърлени установителните искове на Ж. Ж., че е изключителен собственик на процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност в периода 30.09.2008 г. – 30.08.2013 г. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта по привременните мерки, с които Ж. Ж. е осъден да заплаща на всяка от останалите съделителки по 24,93 лв. месечно обезщетение за ползването на общия имот.
Въззивният съд е приел, че имотът е останал в наследството на Ж. Д. Д., б.ж. на [населено място], починал на 03.10.1988 г. Негови наследници по закон са дъщерите му К. К. и Н. П., както и синът му Д. Ж., починал на 14.03.2007 г. и оставил за свои наследници Ж. Ж. /син/ и Д. Ж. /съпруга/. През 2008 г. Д. Ж. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е призната за собственик на целия имот, след което го е продала на сина си Ж.. Сделката обаче има вещен прехвърлителен ефект само за придобитата по наследство от Д. Ж. идеална част от имота. Съдът се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 258 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 256/2009 г. на РС Девня, с което е бил уважен предявен от К. К. и Н. П. срещу Ж. Ж. иск по чл.108 ЗС за 2/3 ид.части от същия имот. Прието е, че с подаване на исковата молба придобивната давност е прекъсната, а по време на съдебния процес тя е спряла да тече. Едва след приключване на делото през 2011 г. е започнала да тече нова давност, но тя е недостатъчна за придобиване на собствеността върху идеалните части на ищците.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ж. Д. Ж.. Жалбоподателят счита, че влязлото в сила решение № 258 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 256/2009 г. на РС Девня не е пречка в настоящото делбено дело да се отрече собствеността на ищците върху 2/3 ид.части процесния, тъй като жалбоподателят ги е придобил с кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, която е текла през периода 30.09.2008 г. – 30.08.2013 г. С решението по предходното дело не бил отменен нотариалният акт от 2008 г., с който жалбоподателят е закупил имота и установил владение върху него. Съдът не обсъдил и доказателствата по делото, които установяват, че жалбоподателят е присъединил владението на своите родители, упражнявано в периода 2000 – 2008 г., като общо периодът на владението надвишавал изискуемите 10 години.
В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
- Прекъснал ли е давността предявеният иск по чл.108 ЗС срещу касатора за предаване владението на 2/3 ид.части от процесния имот с твърдения, че ищците са ги придобили по наследство от своя баща.
- Следва ли да се зачита давността, изтекла в полза на наследодателя на касатора и може ли последният да присъедини към давността, изтекла в полза на наследодателя му, тази, която е изтекла в негова полза за времето от придобиване на имота чрез покупко-продажба.
- Налице ли е възможност да се присъединява владение на праводател по чл.82 ЗС и има ли значение за присъединяването основанието, от което произтича владението.
- След като не знае, че купува от несобственик, Ж. Ж. легитимира ли се като добросъвестен приобретател на имота.
Като не се занимал с твърдението за присъединяване на владението на праводателя и не изложил собствени мотиви по този въпрос, въззивният съд действал в противоречие с решение №201/26.09.2013 г. по гр. д. № 2840/2013 г. на ВКС, I ГО; решение №403/2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV ГО; решение №212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №37 от 29.03.2012 г. по гр. д. №241/11 г. на ВКС, I ГО и решение № 202 от 21.12.2013 г. по гр.д.№866/2012 г. на ВКС, I ГО. Във връзка с присъединяването на владението жалбоподателят се позовава на т.3 на ТР №4/2012 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците в производството К. Ж. К. и Н. Ж. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.
Първият от поставените въпроси е за това дали иск по чл.108 ЗС, предявен от собственика на вещта срещу владелеца, прекъсва придобивната давност, когато е бил уважен. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, но по него не възникват поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото от жалбоподателя решение №201/26.09.2013 г. по гр. д. № 2840/2013 г. на ВКС, I ГО не дава отговор на този въпрос, затова то не обосновава противоречие с въззивното решение, което да даде основание за допускане на касационно обжалване. В това решение разглежданият случай е друг – предявен е иск за собственост, но производството по него е прекратено, затова предявяването на иска не може да доведе до прекъсване на придобивната давност. По настоящото дело искът по чл.108 ЗС, предявен от К. К. и Н. П. срещу Ж. Ж., е бил уважен, затова той е прекъснал изтеклата до този момент придобивна давност, поради което Ж. Ж. не е могъл да придобие собствеността на частите на другите две съделителки на основание чл.79, ал.2 ЗС. Като е стигнал до този извод, въззивният съд е постановил решение в пълно съответствие с практиката на ВКС по този материалноправен въпрос – виж решение № 401/12.01.2012 г. по гр.д.№895/2010г. на ВКС, I ГО, решение № 705/29.10.2010 г. по гр.д.№1744/2009 г. на ВКС,, I ГО.
Вторият и третият въпрос са за възможността по чл.82 ЗС владелецът да присъедини владението на праводателя си, а четвъртият - за възможността един имот да се придобие с кратката петгодишна придобивна давност, когато владението е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Тези въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. При наличието на сила на пресъдено нещо на решението по чл.108 ЗС, с което правото на собственост на ищците К. Ж. К. и Н. Ж. П. върху 2/3 ид.части от процесния имот е установено към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция – 18.05.2011 г., осъществяваното от ответника и неговия праводател владение в предходен период от време е без правно значение заради ефекта на прекъсване на придобивната давност по чл.116, б.”б” ЗЗД, вр. чл.84 ЗС и започване на нов срок на придобивната давност след посочения момент /чл.117, ал.1 ЗЗД/, който обаче отново е прекъснат с предявяването на иска за делба по настоящото дело на 06.11.2013 г. При това положение, дори владението на ответника да е добросъвестно, то не е достатъчно, за да придобие той имота по давност, тъй като е осъществявано само през периода 18.05.2011 г. – 06.11.2013 г., след което втората давност спира да тече на основание 115, б.”ж” ЗЗД, вр. чл.84 ЗС. Въпросът за присъединяване на владението на ответника към това на неговия праводател е могъл да бъде разгледан само в предходния процес по чл.108 ЗС, тъй като касае период преди предявяване на иска по това дело. По настоящото дело от значение е единствено владението след 18.05.2011г., но по изложените съображения то не може да обуслови придобиване на частите на ищците по давност.
Като не се е занимавал с въпросите за присъединяването на владението и за добросъвестността по чл.70, ал.1 ЗС, въззивният съд не е действал в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, тъй като тези въпроси не са от значение за изхода на настоящото делбено дело по изложените по-горе съображения.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение