Определение № 50196 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 922/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение №149 от 15.12.2021г. по в.гр.д. №20214000500409 по описа за 2021г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №154 от 28.06.2021г., постановено по гр.д. №40/2021г. на Окръжен съд-Русе в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, като е осъден касаторът да плати на Б. Х. Л. сумата 20 000 лева- обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра В. Х. Л., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 21.09.2019г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство, ведно със законната лихва от 02.09.2020г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд без да обсъди задълбочено всички му възражения и да анализира доказателствата е достигнал до погрешно заключение за частична основателност на исковата претенция. Поддържа, че ищцата Б. Л., действаща чрез своите родители като законни представители, няма право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото при процесното ПТП лице, тъй като не се доказва между тях да е съществувала особено близка връзка, годна да породи значителни душевни болки и страдания, надхвърлящи традиционно присъщите за родствената връзка между сестри. Претендира да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, евентуално да се намали обезщетението като се приеме съпричиняване на вредите по чл.51, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следния правен въпрос, обусловил изхода на спора: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд“- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1 по описа на ВКС, ОСНГТК за 2016г., решение №92 от 17.11.2020г., т.д. №1275/2019г., ІІ т.о. Ответникът по жалбата Б. Л., действаща чрез своите родители като законни представители, поддържа че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, въззивният съд приема за безспорно, че с влязла в сила присъда е установена вината на водача на процесното МПС- Н., която е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е предизвикала ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на В. Х. Л. – сестра близначка на ищцата Б. Х. Л., като се доказва, че ищецата е претърпяла описаните неимуществени вреди. Решаващият съдебен състав възприема разрешенията, дадени с ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. по описа на ВКС, ОСНГТК, като стига до извод, че по изключение право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък имат тези лица, които са били в особено близка връзка с починалия; действително са претърпели болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка съществува, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетение е станала особено силна – такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд. След анализ на събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-психологическата експертиза решаващият съдебен състав намира за установено, че между ищцата и починалата при процесното ПТП нейна сестра близначка е съществувала здрава и дълбока емоционална връзка, като тежестта на негативните душевни преживявания и страдания на ищцата надхвърля нормално присъщите морални болки и страдания, присъщи за такава родствена връзка. Съдът съобразява обстоятелството, че починалата В. е сестра близначка на Б., като двете момичета през целия си живот са били неотлъчно заедно – и у дома, и на почивка, и в детската градина. Двете деца били много привързани едно към друго, като след смъртта на сестра си ищцата се променила, затворила се, искала да стои сама, не желаела да играе с другите деца, на рождения си ден в годината след инцидента била мрачна, тъжна, говорела за играчките на сестра си, леглото на сестра си, как ако била жива щели да ходят заедно на училище. Когато я водили на гроба, носела играчки и ги оставила там, като казвала, че са за сестра й. Въззивният състав приема, че от съдебно-психологическата експертиза се установява промяна в поведението на ищцата, завишени нива на стрес и тревожност, ситуативни агресивни нагласи и дистанцираност от пълноценно социално общуване, страх от раздяла с родителите. Излага аргументи, че отношенията между близнаци са най-близките отношения, които могат да съществуват между хора, като според вещото лице психолог насилственото разделяне при близнаците може да доведе до тежки страдания. С оглед на изложеното, апелативният състав стига до извод, че между малолетната ищца и починалата й сестра е съществувала изключително здрава и дълбока емоционална връзка, като с оглед интензивността и продължителността на страданието на ищцата следва да й бъде призната материално правна легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от загубата на загиналата си сестра. След цялостна преценка и анализ на относимите обстоятелства за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително възрастта на загиналата и на самата ищца /5-годишни към момента на инцидента/, настъпилите промени в поведенчески и емоционален план – завишени нива на стрес, тревожност и депресивна симптоматика, силно затруднена адаптивност, социализация и комуникативност, обстоятелството, че с оглед ниската възраст на детето същото няма изграден защитен механизъм, чрез който да се справи с преживяното и загубата, решаващият съдебен състав намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата сумата от 20 000 лева. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява и обстоятелството, че въпреки завишените нива на стрес и тревожност, при Б. не се наблюдава психично заболяване или разстройство, както и обстоятелството, че негативните изменения в душевен план при нея са резултат и преживяването на катастрофата и възприемането на състоянието на родителите й, което субективно изживяване не следва да бъде включено и съобразено при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сестра й. Въззивният съд отхвърля като неоснователно възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като приема с оглед заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, че не може да се изключи летален изход дори и починалата В. да беше пътувала със система за обезопасяване.