Определение № 122 от 16.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 838/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О [населено място] срещу въззивното Решение № 152 от 02.06.2011 год. по гр.д.№ 284/2011 год. на Хасковски окръжен съд. С него е отменено Решение № 235 от 22.12.2010 год. по гр.д.№ 53/2008 год. на Свиленградския районен съд и са били уважени предявените от [фирма] срещу Общината три обективно съединени иска с правно основание чл.30 ал.2 ЗОП (отм.) – връщане на внесените гаранции по три договора за обществени поръчки, сключени през 2003 год. Претендираните суми са съответно 2120 лв. по договора от 19.06.2003 год.; 4930 лв. по договора от 07.07.2003 год. и 600 лв. по договора от 15.08.2003 год. Претендирано е и обезщетение за забава на връщането на сумите по договорите в общ размер от 2963.40 лв. Отговор по чл.287 ал.1 ГПК не е представен. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки от обективно съединените искове по-малка от 5000 лв. Дори исковата претенция да би била разглеждана като единен иск за главницата с обща цена 7650 лв., то и в този случай, касационният контрол би бил недопустим, поради обстоятелството, че делото е търговско и цената на всеки от обективно съединените искове ( по чл.30 ал.2 ЗОП (отм.) и по чл.86 ал.1 ЗЗД) е под 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.