Определение № 412 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7760 / 09.06.2020 г. на Сибила Б. И., чрез адв. И. против разпореждане от 31.03.2020 г. по гр. д. № 5605/2019 г. г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частната жалба с вх. № 4406/10.03.2020 г. срещу определение, постановено в з.з. по гр. д. № 5605/2019 г. на Софийския апелативен съд. Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение поради неспазване на разпоредбата на чл. 254, ал. 2, т. 1 ГПК, предвиждаща, че когато определението се постановява в з.з., то трябва да съдържа дата и място на постановяване. Обжалваното определение не съдържало тези реквизити, поради което иска то да бъде отменено. В заключение посочва, че обжалваното разпореждане е необосновано, тъй като въззивният съд не е изпълнил задължението си служебно да събере доказателства, когато следи за интереса на някоя от страните в процеса. Към частната жалба е представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, но предвид характера на настоящото производство, същото е неотносимо. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III г.о, като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване и от процесуално легитимирана страна. С определение от 03.02.2020 г., по гр. д. № 5605/2019 г., Софийският апелативен съд приел, че предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е недееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, произтичащо от слабоумие или душевна болест. Представените в тази връзка писмени доказателства не сочели нито на менталните способности на ответника, нито на психическата му годност, поради което макар и допустими, са неотносими и излишни. Приетата от първата инстанция съдебно-психиатрична експертиза е оспорена от ищеца, защото не подкрепяла неговите твърдения, но това не било достатъчно основание за назначаване на повторно експертиза. С тези мотиви съдът оставил без уважение исканията за приемане на писмени доказателства и допускане на повторна психиатрична експертиза. Недоволен от постановеното определение, частният жалбоподател предявил частна жалба с вх. № 4406/10.03.2020 г. срещу горепосоченото определение, която била върната с разпореждане от 31.03.2020 г., по гр. д. № 5605/2019 г. на Софийския апелативен съд. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е заключил, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивния съд по чл. 267 ГПК, което не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които е предвидено изричното им обжалване. Определение, с което се оставя без уважение доказателствено искане не е от категорията определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и не е предвидено тяхното самостоятелно обжалване. Правилността на постановеното от Софийския апелативен съд определение следва да се провери по пътя на инстанционния контрол на съдебното решение или акт, с който се слага край на производството, но не и по реда на самостоятелното обжалване. Ето защо, като е постановил атакуваното разпореждане, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, тъй като частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което е недопустима. По отношение на изложените от жалбоподателя доводи за липсата на регламентираните в чл. 254, ал. 2, т. 1 ГПК реквизити, настоящият състав намира същите за неоснователни, доколкото е видно от обжалваното разпореждане, че съдържа дата, поставено в закрито заседание, състав, номер на делото, мотиви, диспозитив и подпис на съдията-докладчик. Следователно обжалваното разпореждане съдържа всички реквизити, регламентирани в чл. 254, ал. 2, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен Касационен съд, в състав на III ГО