Определение № 2379 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. П. С. против определение № 1161/12.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 671/2025 г. от състав на ВКС, ІV гр.отд.. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на ВКС е оставил без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустима. Съдът е приел, че решение № 10588/20.06.2023 г. по гр.д.№ 58205/2022 г. на Софийски районен съд, чиято отмяна се иска, е било потвърдено с решение по в.гр.д.№ 8250/2023 г. на Софийския градски съд и влязло в сила на 09.11.2023 г., съгласно чл.296, т.1 ГПК. Постановеното решение не се основава на постановление на съд или друго държавно учреждение, по смисъла на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, а на действащата към приключване на устните състезания правна уредба, поради което нейното изменение или отмяна впоследствие не попада в хипотезата на соченото от молителя основание. С влязлото в сила решение се отхвърля предявеният от ищеца иск против Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, [населено място], на основание чл.128, т.2 КТ за присъждане на сумата 910 лева - неплатено увеличение на трудово възнаграждение с 20%, за периода м.юли 2022г. - 27.10.2022г. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение се твърди, че съдът се е позовал на разпоредбата на §7 от ПЗР към Наредба за изм. и доп. на Наредба№ 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, издадена от министъра на вътрешните работи, която е отменена с решение № 4415 от 26.04.2023 г. по адм.д.№ 9516/22 г. на ВАС, потвърдено с решение по адм.д.№ 5861/2024 г. на петчленен състав на ВАС. Според молителя е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.3 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане. Основанието, на което се позовава молителят, се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. В случая правилно състав на ВКС е приел, че се касае за нормативна уредба, действаща към момента на постановяване на решението, като отмяната на цитираната наредба има действие занапред, поради което изложените в молбата твърдения не могат да се отнесат към основанието по чл.303, ал.1 т.3 ГПК, поради което правилно молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Предвид изложеното, състав на ВКС