Определение № 549 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3892/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Х. П. С. и С. С. С. от [населено място] срещу определение № 285 от 07.11.2013г. по гр.д. № 5700/2013г на Върховен касациоинен съд І г.о, с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) и чл.286 ал.1 т.3 ГПК е върната касационната им жалба срещу въззивно решение от 10.05.2012г по гр.д. № 1747/2006г на Софийски градски съд, същата постъпила само в частта ,с която са уважени предявени срещу тях оценяеми искове по 14 ал.4 ЗСПЗЗ за земеделски имоти в землището [населено място], като при установената данъчна оценка цената на всеки от исковете е под 5 000 лева. В частната жалба,без да се оспорва приложимостта на изтъкнатите в определението процесуални норми се изтъква, че не е следвало да се формира извод за недопустимост без да се даде на жалбоподателите указание да представят актуална данъчна за процесните имоти, въз основа на която да се съобрази цената на иска по новия ГПК, регламентирал ограничението В отговор ответниците по жалбата изтъкват ,че жалбата е недопустима и обжалваното определение е правилно, като ВКС няма правомощието да процедира по начина, поддържан в частната жалба. Частната жалба е допустима, но неоснователна. С обжалваното определение касационната жалба е оставена баз разглеждане съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК ( ДВ бр.100 от21.12.2010) ,тъй като е постъпила срещу въззивно решение, с която са произнесени искове с цена под 5000 лева. При обективно и съединени искове, както в случая, определяща е цената на всеки от исковете, взета по отделтно и то съобразно наличната данъчната оценка ,вече удостоверена по задължителен и за целите на касационното обжалване начин .Стабилизиращият ефект на цената на иска след първото съдебно заседание се появява във всички фази на процеса, включително като критерии за оценка на обжалваемия интерес по чл. 282 ал.2 ГПК.-Както се изтъкна в ТР №8 /2012г ОСГК ,нова данъчна оценка на имотите нито се изисква ,нито се съобразява при преценката по този критерии. Щом въззивното решение е произнесено по иск с цена под 5 000 лева ,Върховен касационен съд императивно следва да съобразява критерия за допустимост, приложим за всички оценяеми искове. Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване не е допустимо, както правилно е прието в обжалваното определение. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,