Определение № 858 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3025/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кента“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Р. Т. Илиев, чрез пълномощника му по делото адв. И. И., против Решение №61 от 08.05.2024г. по в. гр. д. №36/2024г. по описа на Окръжен съд- Търговище, с което след отмяна на Решение №116 от 22.12.2023г., постановено по гр.д. № 325/2023г. по описа на Районен съд- Омуртаг, е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. П. С., ЕГН [ЕГН], извършено със Заповед №006/29.06.2023г. на изпълнителния директор на „Кента“ АД, ЕИК[ЕИК], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Н. П. С., и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор автобус, шофьор лек автомобил до 9 места“ в „Кента“ АД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. П. С. [населено място], общ. А., обл. Т., [улица], № 23, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. А. Моренов, с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът Н. П. С. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество „Кента“ АД- [населено място] първоначално на длъжността „шофьор на автобус“, а съгласно допълнително споразумение № 54/03.08.2015 г.- на длъжността „шофьор автобус, шофьор лек автомобил до 9 места“. На проведено на 29.06.2023г. заседание на съвета на директорите на „Кента“ АД- [населено място] било взето решение транспортната дейност, осъществявана от дружеството, да бъде преустановена, считано от 30.06.2023г., както и да бъдат прекратени трудовите договори на лицата заемащи длъжностите „шофьор на автобус“, „счетоводител“, обработващ документацията на автобусните превози, и „портиер“, считано от 01.07.2023г. Със заповед № 6/29.06.2023г. на изпълнителния директор на дружеството трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като в самата заповед била некоректно изписана заеманата от него длъжност- „шофьор на автобус“, вместо „шофьор автобус, шофьор лек автомобил до 9 места“. Заповедта била връчена на ищеца на 30.06.2023г., в 9.50 ч., като той отказал да я получи и отказът му бил удостоверен с подписите на двама свидетели. На същия ден- 30.06.2023г. в 12.00ч. ищецът бил приет на лечение във вътрешно отделение на „Многопрофилна болница за активно лечение“- [населено място], за което му е издаден болничен лист за временна неработоспособност. Съгласно приложената справка за актуално състояние на трудовите договори в ответното дружество към 01.06.2023г, в същото на длъжността „шофьор на автобус“ са работили четири лица, като към 01.07.2023г. договорите им са били прекратени. По делото са били разпитани като свидетели главният счетоводител и заместник- изпълнителният директор на ответното дружество, от чийто показания се установява, че транспортната дейност на дружеството била на загуба поради високите разходи за нейното поддържане, с оглед което било взето решение тази дейност да бъде прекратена след края на учебната година. При така установените факти по делото от правна страна въззивният съд е приел, че предявените от ищеца иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и иск правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, са основателни и следва да бъдат уважени, тъй като ответното дружество, което носи доказателствената тежест, не е установило наличието на посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание по чл.328, ал.1, т.3 от КТ- намаляване на обема на работата. Съдът е посочил, че основанието по чл.328, ал. 1, т. 3 от КТ е налице при установено намаляване на обема на работата, което се отнася към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции, а не общо към дейността на предприятието, като за всеки конкретен случай се изследва дали и в каква степен това намаляване е засегнало трудовата функция на съответната длъжност, за да обуслови отпадане на една или повече щатни бройки, както и дали изобщо е налице намаляване обема на конкретна дейност, осъществявана в предприятието. Позовал се е на практиката на ВКС, съгласно която намаляването на обема на работата следва да е действително, а не фиктивно, да е продължително и да има сравнително траен характер, като обема на работа към момента на прекратяване на трудовото правоотношение се съпостави с обема на работата от предишен период. Изложил е съображения, че от установения по делото факт, че в случая са били прекратени трудовите договори и на четиримата работници, които са заемали длъжността „шофьор на автобус“ в ответното дружество, не може да се направи извод, че договорите са били прекратени именно поради намаляване на обема на работата и че такова в действителност е налице. Приел е и че такъв извод не би могъл с категоричност да се направи и от свидетелските показания по делото на главния счетоводител и заместник- изпълнителния директор на ответното дружество, според които транспортната дейност на дружеството била на загуба поради високите разходи за нейното поддържане, с оглед на което било взето решение тази дейност да бъде прекратена след края на учебната година. Посочил е, че двамата свидетели са служители на ответника, което поражда съмнение относно безпристрастността на показанията им. Изложил е и съображения, че от страна на ответника не са били представени никакви писмени доказателства, установяващи че осъществяваната от него транспортна дейност намалява като обем и в какъв период е станало това. Въз основа на така изложените мотиви съдът е уважил предявените от ищеца искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. За неоснователно е счетено възражението на ищеца за липсата на извършен преди уволнението подбор, за което съдът е посочил, че извършване на такъв не е бил необходим, тъй като са били съкратени всички щатни бройки за длъжността “шофьор на автобус“. Не са били споделени и доводите на ищеца, че в случая се касае за закриване на част от предприятието, при което основанието за уволнение би следвало да е чл. 328, т. 2, предл. 1 от КТ. В тази връзка съдът е посочил, че при ответника- работодател дейността „превоз“ не е била организирана в отделна структура, която да е имала своята организационна обособеност и оперативна самостоятелност, в какъвто смисъл са указанията, дадени в ТР № 5 от 26.10.2021г. по т.д. № 5/2019 на ОСГК на ВКС. За неоснователни са приети и доводите на ищеца, че към момента на прекратяване на правоотношението му се е ползвал с предварителна закрила при уволнение, тъй като е бил в отпуск поради временна неработоспособност. По този довод съдът е изложил съображения, че заповедта на ищеца е връчена на 30.06.2023 г. в 09:50 ч., а по делото е установено от представената епикриза № 2494/2023г., че Н. П. С. е постъпил в „Многопрофилна болница за активно лечение - О.“ на 30.06.2023 г. в 12:00 ч., поради което към момента на връчване на заповедта за уволнението му не е била налице хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Не е било прието за основателно и възражението на ищеца, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като е заемал длъжността „шофьор автобус, шофьор лек автомобил до 9 места“, а не „шофьор автобус“, както е посочено в оспорената заповед. Съдът е посочил, че и двете длъжности са с един и същ шифър по класификатора на длъжностите- 83232002. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: Допустимо ли е да се установява намаляване на обема на работата, като основание за прекратяване на трудово правоотношение, със свидетелски показания и допустимо ли е това да стане само със свидетелски показания? Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая поставеният в изложението процесуалноправен въпрос за допустимите доказателствени средства за установяване намаляване на обема на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.3 от КТ като основание за прекратяване на трудово правоотношение, е от значение за изхода на спора, поради което и обосновава наличието на общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице обаче допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като въпросът не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, включително и цитираната такава в изложението. Съгласно формираната практика на ВКС /Решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г., 3-то г. о.; Решение № 87 от 10.07.2018 г. по гр.д. № 3468/2017 г., 3-то г.о.; Решение № 57 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 2157/2018 г., 4-то г.о./ намаляването на обема на работа може да се установява с всички доказателствени средства- с писмени доказателства, чрез експертно заключение, със свидетелски показания, като процесуалният закон (чл. 164, ал.1 ГПК) не съдържа ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен. В практиката се приема и че с оглед спецификата на определени трудови функции свидетелските показания могат да бъдат и единствено възможно доказателствено средство за установяване на намаления обем на трудовите функции. В случая обжалваното решение не противоречи на посочената практика, тъй като въззивният съд не е отрекъл възможността намаляването на обема на работата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение да се установява със свидетелски показания. Съдът е приел, че ангажираните от работодателя- ответник такива в случая не са достатъчни да установят този факт предвид заинтересоваността на свидетелите като негови служители и предвид характера на твърдяните от тях факти /преустановяване на транспортната дейност в дружеството поради нерентабилност/, за които ответникът би могъл да представи и други доказателства в подкрепа на свидетелските показания, от които да се установи обема и периода на намаляването и конкретното му отражение върху дейността, изпълнявана от ищеца. Макар и да не е посочено изрично в решението, съдът е отчел и установеното по делото обстоятелство, че действително изпълняваните от ищеца трудови функции в дружеството не са били свързани с автобусни превози, а с управление на лекотоварен автомобил. Предвид горното решението не е в отклонение от установената съдебна практика по въпроса. Преценката на събраните по делото доказателства от въззивния съд и правилността на направените от него изводи не са предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК, а доводите на касатора в тази връзка могат да бъдат разглеждани само при постановяване на решение от касационната инстанция по чл.293 от ГПК след евентуално допускане на касационно обжалване. Доколкото не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,