Определение № 116 от 02.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 859/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 96030 от 23.08.2013 г. на Д. Ц. Г. срещу определение № 12601 от 04.07.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 3783/2013 г., с което е потвърдено разпореждане от 31.10.2012 г. на Софийски районен съд, постановено по ч. гр. д. № 14568/26.09.2012 г., с което е оставено без уважение искането за допълване на разпореждане от 26.09.2012 г. и за присъждане на направените разноски. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, 2 г.о., констатира, следното: Определението за разноските може да се обжалва по реда по който подлежи на обжалване решението, по арг. на чл. 248, ал. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100/21.12.2010 г./ това са въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай цената на иска по предявеното в заповедното производство вземане е в размер на 1342,42 лева и 183,60 лева мораторна лихва. Следователно обжалваното определение е от категорията на необжалваемите, тъй като цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева. Предвид изложеното, подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.