Определение № 458 от 27.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 931/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община против решение №126 от 27.02.2023 г. по т.д. №470/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „МТК Гроуп“ ООД,, [населено място], чрез пълномощника си – адв.Н.Н. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Д. Ж. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставил е въпросите – 1. „Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните ?“; 2. „При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД“;3. „Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената „ ,4. „Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка“. Касаторът е посочил, че обжалваното решение било постановено в противоречие с изброена съдебна практика на ВКС. Направени са и оплаквания за неправилност на изводите на съда относно тълкуване на спорната клауза в контекста на защитната теза на касатора, поддържана в цялото съдебно производство. Поставени са въпросите- 5. „Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки ?“; и 6. „Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза?“. Страната е развила своите съображения по тълкуване на, чл.5,ал.4,т.2 от договора, в контекста на защитната си теза. Лаконично е посочила, че „ САС е тълкувал неправилно договора“, като в тази връзка е поставен въпроса:7/ „ Следва ли съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение и отправя валидно предложение за преговори…“ Изложени са пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава, възпроизведени от касационната жалба. Поставен е въпроса - 8/“ Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе за нищожност само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност“.Касаторът е развил своето оплакване по съществото на спора като е посочил, че следва да бъде взето предвид ТР ОСГТК № 1 /20 Поставен е и въпрос № 9/“ Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл.8,ал.3,чл.9 и чл.10 ГПК“. Страната е интерпретирала ТР ОСГТК №1/01г., в частта му, относно съдържанието на мотивите на въззивното решение. Поддържано е и това, че решението било очевидно неправилно с общото оплакване, че съдът не бил изследвал в пълнота релевантни по делото факти. Страната е дефинирала основанието, като се е позовала на установена от ВКС практика, без да я конкретизира. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложвно поле на касационно обжалване. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. Т.1 ТРОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, от първите четири въпроса, еднозначно свързани с тълкуването на спорната клауза и необходимостта от прилагане на чл.20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието й в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба може да бъде изведен релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за спора, тъй, като той е обосновал решаващия извод на съда за основателност на иска. Страната, обаче не обосновава довод за наличие на допълнителен критерий. Съдът е изложил мотиви, съобразно изискванията на граматическото и функционално тълкуване, с оглед разкриване, чрез комплексно анализиране на точния смисъл на уговореното, с оглед волята на страните. В тази връзка не е налице и противоречие с приетото с представените и цитирани от касатора решения на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, обобщили критериите за приложението на текста, в смисъл, че когато е налице неяснота / констатирана от съда/ в договорните клаузи, включително и в обема на задълженията, действителната обща воля се установява чрез прилагане на тълкуване, чрез което следва да бъде изяснен и точния смисъл на уговореното- първо с намиране на ясен езиков смисъл и с установяване на този смисъл, чрез връзката на договореното с действията на страните и цялостния контекст на постигнатите уговорки. Следователно, по тези въпроси не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпроси № 5 и 6 и 7 са фактически, а не правни, тъй като са основани на твърдения на касатора, които са свързани с установяване на конкретни факти по конкретния правен спор и тяхната правна интерпретация.Поясненията към тях изцяло също така преповтарят оплакванията на касатора за неправилност на изводите на състава. Или по тях страната не обосновава общо основание. Осми въпрос също не е релевантен тъй като не е съобразен с решаващите мотиви на състава. Страната се е позовала на ТР ОСГТК № 1/20г., с което обаче противно на разбирането на касатора е прието, че не във всички случаи съдът следи служебно за нищожност на клаузи на договор а само в определени и лимитирани хипотези, при които тази нищожност е от значение за решаване на правния спор, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Или, това тълкуване е неотносимо към случая, тъй като въпросът е защитен от касатора с поддържаното оплакване за това, че съдът не е приел неговото тълкуване на клаузата на чл.5,ал.4, т.2 от договора. Несъгласието с мотивите на състава,обаче, е ирелевантна за настоящата фаза на касационното производство. Десети въпрос е относим към производството по всяко дело, за да е релевантен, той предполага обосноваване от страна на касатора на това кои точно доказателства и доводи не е обсъдил въззивният съд и как това необсъждане се е отразило на постановения правен резултат.Страната в пояснението към въпроса не е развила доводи в тази насока, а е интерпретирала указанията, дадени със задължителна практика на ВКС, както и и е цитирала част от съдебен акт на същия съд. Тези указания, обаче касаторът не е приложил към обжалваното от него решение, поради което не е обосновал и релевантност на въпроса. Касаторът е поддъжал и основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“, чрез общи оплаквания и разясняване същността на основанието. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Предвид изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК при този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 5300лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение