Решение № 547 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на „Бей хаус“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица]срещу Решение №2465 от 21.07.2025 г. на Административен съд – Велико Търново (АСВТ) по адм. дело №141/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново (Наредбата), приета от Общински съвет - Велико Търново, в нейната цялост, алтернативно срещу чл. 9, ал. 2 – 5 от същата. Касационният жалбоподател – „Бей хаус“ ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано и недопустимо – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Обосновава подробни доводи в полза на защитната си теза и счита изводите на съда за неоснователност на първоинстанционната жалба за неправилни, незаконосъобразни и несъответстващи с доказателствения материал по делото. Твърди, че мотивите и проектът на Наредбата са публикувани на различни дати – проектът – на 16.02.2012 г., а мотивите – на 19.03.2012 г. Сочи, че липсва анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, независимо, че органът е приел, че последното е неприложимо. Намира, че в нарушение на чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Велико Търново, приемането на Наредбата е извършено в едно заседание, това от 10.04.2012 г. Счита, че чл. 9, ал. 2 от Наредбата противоречи на чл. 31, ал. 2 АПК, а чл. 9, ал. 3 от Наредбата противоречи на чл. 12 и 13 АПК. Твърди, че няма ефективно право на защита и се позовава на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-279/09 г. Прави искане решението да бъде отменено като неправилно и вместо него, постановено ново, с което да се обяви нищожност на цялата Наредба, алтернативно на оспорваните разпоредби. Претендира разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адвокат Е. Христов – Адвокатска колегия - София. Ответникът – Общински съвет - Велико Търново, счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното: На 16.03.2012 г. в Общински съвет – Велико Търново е постъпило Предложение, вх. № 568 от кмета на Община Велико Търново, с което последният е предложил да бъде взето решение, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА), вр. чл. 99 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за приемане на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в обхвата на урбанизираната територия на Община Велико Търново. Предложението е мотивирано с измененията в ЗДвП от 2011 г. и цели уреждане на изискванията, ограниченията, забраните, санкциите и упражняването на ефективен контрол, свързани с посочените въпроси. С вх. № 567/16.03.2012 г. в Общински съвет – Велико Търново е депозирано и предложение от общински съветник за изменение на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Велико Търново, приета на 18.03.2010 г., с Решение №836 на Общински съвет - Велико Търново. Предложението на кмета на общината, ведно с придружаващия го доклад, е публикувано на интернет страницата на Община Велико Търново на 16.02.2012 г., видно от приложената разпечатка. Няма данни да са постъпили предложения и становища от заинтересованите лица по него. И двете предложения са разгледани от постоянните комисии към Общински съвет – Велико Търново на 21.03.2012 г., за което е съставен Протокол №10. От този протокол и от Протокол №17/10.04.2011 г. на Общински съвет – Велико Търново става ясно, че някои от заседанията са проведени съвместно с Постоянната комисия (ПК) „Нормативно-правна уредба и обществен ред“ и ПК „Устройство на територията, транспорт и паркиране“, включително в присъствието на началника на КАТ, управителят на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, директорът на Дирекция „Териториално и селищно устройство (ТСУ) и юристи от Община Велико Търново. На 10.04.2012 г. е проведено заседание на Общинския съвет – Велико Търново, за което е съставен Протокол №17. Двете предложения – вх. №567/16.03.2012 и вх. №568/16.03.2012 г. са обединени в т. 1 от дневния ред „Приемане на Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Велико Търново“. След проведено обсъждане и състояли се разисквания, проектът на Наредбата е подложен на гласуване. На основание чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновски общински съвет, на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение №6/17.11.2011 г. (Правилника), двете гласувания са проведени в едно заседание, което процедурно решение е прието с мнозинство 17 „за“, 9 „против“ и 2 „въздържали се“. Така, Наредбата е приета на първо четене с 20 „за“, 11 „против“ и 1 „въздържал се“, за което е съставено Решение №174 по Протокол №17/10.04.2012 г. С Решение №175 по Протокол №17/10.04.2012 г. текстът на цялата Наредба е приет на второ четене, за което от общинските съветници са гласували: 19 „за“, 8 „против“ и 1 „въздържал се“. В същото заседание, по т. 2 от дневния ред от Общински съвет – Велико Търново е разгледано Приложение №2 към Наредбата „Инвестиционни проекти/схеми, част „Организация на движението“, внесено с вх. №625/04.04.2012 г., обсъдено от ПК „Устройство на територията, транспорт и паркиране“. Същото касае работното време на зоните за кратковременен престой и е гласувано с 18 „за“, 6 „против“ и 6 „въздържали се“ с Решение №176, както следва: 1. Приема работно време от 09:00 до 17:00 ч. целогодишно на зоните за платено паркиране без събота, неделя и официалните празници, и 22 март и 2. Приема Приложение №2 към чл. 9, ал. 3 от Наредбата, без ул. „Ал. Стамболийски“ №3 – 15 и до Стамболовия мост – 57 паркоместа. Текстът на нормативния административен акт е удостоверен с подписа на председателя на Общинския съвет и е разгласен чрез публикуването му на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Последвали са неколкократни изменения в годините. Кметът на общината е направил Предложение, вх. №2959/23.10.2014 г. за изменение на Наредбата на основание изменения в ЗДвП, ДВ, бр. 53 от 2014 г. и Предложение на ВТРП, вх. №1102-92/23.06.2014 г. Предложението, ведно с мотивиран доклад, са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново, което се установява от приложените по делото разпечатки. Предложеното решение е обсъдено и одобрено от ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол №44 от заседание на 10.11.2014 г. Общинският съвет е разгледал предложението под т. 7 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 20.11.2014 г., което е отразено в Протокол №74/20.11.2014 г. След изслушване на доклад на водещата постоянна комисия и направени обсъждания са проведени две поименни гласувания, първото от които е прието с Решение №1321 с 26 „за“, без „против“ и „въздържали се“, а второто – с единодушно Решение №1322 с 27 „за“. Така са отменени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, както и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и са създадени но ви ал. 1, ал. 2 и ал. 3 към чл. 26 от Наредбата. Измененията са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново. Предложение вх. №1505/04.07.2017 г. на кмета на Община – Велико Търново за изменение на чл. 33 от Наредбата, ведно с доклад, са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Видно от приложена справка, подписана от трима общински служители не са постъпили предложения и становища. Предложението е разгледано и одобрено на заседание от 17.07.2017 г. на ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол №19, както и на заседание от 19.07.2017 г. на ПК „Устройство на територията, транспорт и паркиране“, за което е съставен Протокол №22. Общинският съвет е разгледал предложението под т. 8 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 27.07.2017 г., което е отразено в Протокол №30/27.07.2017 г. След изслушване на доклад на водещата постоянна комисия и направени обсъждания са проведени две поименни гласувания, първото от които е прието единодушно с Решение №751 с 31 „за“, а второто – с единодушно Решение №752 с 28 „за“. Така в чл. 33, ал. 1 от Наредбата е отпаднало „паркиране“ и е отменена ал. 2 на същата разпоредба. Измененията са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново. Предложение, вх. №09-00-320/20.04.2021 г. на кмета на Община Велико Търново касае създаване на нов чл. 14а в Раздел ІІІ на Наредбата, както и на допълнителна разпоредба т. 1 „Електрически автомобил“ и Приложение №1. Същото, ведно с доклад, са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Видно от приложени съобщение и Справка, вх. №1359-1/11.06.2021 г. не са постъпили предложения и становища. Предложението е разгледано и одобрено след нанесена редакция на заседание от 17.06.2021 г. на водещата ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол №23. Същото е разгледано и гласувано и от всички останали постоянни комисии, видно от приложените протоколи. Общинският съвет е разгледал предложението под т. 5 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 24.06.2021 г., което е отразено в Протокол №27/24.06.2021 г. След изслушване на доклад на водещата постоянна комисия и направени обсъждания е проведено поименно гласуване, което е прието единодушно с Решение №621 с 32 гласа „за“. Измененията са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново. Аналогично, Предложение, вх. №2149/12.05.2022 г. на кмета на Община Велико Търново касае изменение на чл. 14, ал. 2, ал. 3 в Раздел ІІІ на Наредбата, създаване на нови ал. 5 и ал. 6 към същата разпоредба, както и създаване на нова т. 6 в чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Предложението, ведно с доклад, са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Видно от приложени съобщение и Справка, вх. №2149-1/19.05.2022 г. не са постъпили предложения и становища. Предложението е разгледано и одобрено на заседание от 19.05.2022 г. на водещата ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол №37. Същото е разгледано и гласувано и от всички останали постоянни комисии, видно от приложените протоколи. Общинският съвет е разгледал предложението под т. 21 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 26.05.2022 г., което е отразено в Протокол №41. Предложението е прието единодушно с 25 „за“, с Решение №977. Измененията са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново. Общински съветник е направил мотивирано Предложение, вх. №2851/16.03.2023 г. за изменение на чл. 14а в Раздел ІІІ на Наредбата. Предложението и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Общински съвет – Велико Търново. Видно от приложени съобщение и Справка вх. №2851-1/18.04.2023 г. не са постъпили предложения. От кмета на общината е взето Становище, вх. №2908/07.04.2023 г. Същевременно е направено и Предложение, вх. №2912/12.04.2023 г. на кмета на общината, което касае чл. 13, т. 5, чл. 14, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата. Предложението и докладът към него са публикувани на сайта на Общински съвет – Велико Търново, като съгласно приложената справка не са постъпили предложения. Входирано е поисканото от АСП Становище №12-20-33#1/02.03.2023 г. Двете предложения са разгледани и одобрени на заседание от 20.04.2023 г. на водещата ПК „Нормативно-правна уредба и обществен ред“, за което е съставен Протокол № 51, както и от всички останали постоянни комисии, видно от приложените протоколи. Общинският съвет е обединил двете предложения и ги е разгледал под т. 9 от дневния ред на свое заседание, състояло се на 27.04.2023 г., което е отразено в Протокол №53. След обсъждане и поименно гласуване единодушно с 27 „за“ е прието Решение №1308 за предложените изменения, които са публикувани в сайта на Общински съвет – Велико Търново. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд намира, че нормата на чл. 99, ал. 2 ЗДвП определя, че местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба (изм. – ДВ, бр. 37 от 2015 г., бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г., бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) – общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Според първоинстанционния съд, налице е законова делегация за компетентност за регулиране на обществени отношения, свързани с прилагане на отделни разпоредби на ЗДвП, поради което приема наведените в жалбата доводи са неоснователни. Обосновавайки се с разпоредбите на чл. 21, т. 8 ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 23 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99, ал. 1 ЗДвП, съдът прави извод, че кметът на общината има правомощия по управлението на общинската собственост във връзка със спирането, паркирането и престоя на пътните превозни средства на територията на общината, като тези негови правомощия трябва да бъдат уредени в нормативен административен акт, издаден от общинския съвет. Тричленният състав на АСВТ приема, че Наредбата е съобразена с приложимото материално право, в нея са регулирани обществени отношения от местно значение относно условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на гр. Велико Търново, поради което е спазена и предвидената в закона цел. Към Наредбата е прието Приложение №2 „Инвестиционни проекти/схеми, част „Организация на движението“, придружен с пълно текстово описание на конкретната зона (посредством административни наименования на улици, площади и др. характеристики), с което са одобрени съответните схеми за конкретното разположение на местата за паркиране, поради което не е налице незаконосъобразност на същата в това отношение. Същите се явяват последица от приемането на Наредбата, респективно на нейното изменение, и имат значение при нейното прилагане, като дори не са необходима предпоставка за осъществяване на административната процедура по нейното приемане. Съдът установява, че в Наредбата липсва уреден режим за платено паркиране на пътни превозни средства (ППС), както е определен от жалбоподателя „Служебен абонамент“. Това обаче, според първоинстанционния съд, не влече след себе си нито нищожност, нито незаконосъобразност в цялост или по отношение на чл. 9 от Наредбата. Няма правна уредба, която да създава изискване за осигуряване право на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт. В случая собственикът на публичната общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването на собствеността си (улиците, булевардите и площите, където са въведени зоните) по начин, който е намерил за добре. Това е въпрос на целесъобразност с оглед обществения интерес и обективните дадености на градския екстериор и не подлежи на контрол поради разрез с персоналния интерес на оспорващия. Тричленният състав на АСВТ сочи още, че наличието в града на паркоместа за платено паркиране, както и регулирането на този въпрос в други населени места, не променя горните изводи и не води до нищожност или незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като платеното паркиране в обособени за това зони е въпрос на оперативна самостоятелност. Така мотивиран, съдът достига до краен извод, че по отношение на оспорения акт не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, и отхвърля жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Касаторът не излага конкретни доводи за недопустимост на съдебното решение. Жалбата, по която е постановено съдебното решение е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок за обжалване и срещу подлежащ на оспорване административен акт, като съдът се е произнесъл по предмета на спора и правилно е конституирал страните по делото. С оглед изложеното съдебното решение е допустимо. Останалите доводи на касатора са свързани с противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост. От представените по делото извадки от интернет - страницата на Общински съвет – Велико Търново се установява, че проектът на процесната Наредба е публикуван на 16.02.2012 г. и на 07.03.2012 г., а докладът заедно с мотивите, на 19.03.2012 г. Фактът, че са представени разпечатки от интернет страницата на Общинския съвет опровергава съмненията на касатора, че последните не са публикувани. Както от датата на публикуване на проекта на процесната Наредба, така и от датата на публикуване на мотивите, съответно доклада, е изтекъл 14-дневният срок за предложения и становища по проекта, като административният орган е приел процесната Наредба почти месец след датата на публикуване на последния документ. Произтичащото от чл. 26, ал. 1 ЗНА (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 34 от 3.05.2016 г., в сила от 4.11.2016 г.) правило, заедно с проекта за нормативен акт да се публикува и докладът към него, се свързва с изискването за мотивираност на административните актове. В съответствие с чл. 28, ал. 1 ЗНА (в приложимата редакция), проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. За да бъдат спазени правилата на чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал.1 ЗНА (в приложимата редакция), задължително е мотивите и проекта на нормативен акт да са оповестени на интернет – страницата на институцията, и да фигурират в преписката по издаването на акта към момента на нейното внасяне в компетентния орган, както и да е спазен 14 – дневният срок по чл. 26, ал. 1 ЗНА. В настоящия случай тези изисквания са спазени и дори да приемем, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, то не е съществено и не води до отмяна на акта само на това основание. Доводите на касатора за непубликувани обявления и по отношение на последващи изменения на Наредбата се опровергават от представените по делото извадки от интернет – страницата на институцията. Относно наведените оплаквания относно измененията от 2014 г., няма пречка предложението от кмета на Община Велико Търново за изменение на Наредбата, ведно с доклада, да са публикувани на интернет – сайта на Общинския съвет преди датата на поставяне на входящ номер от последния. По отношение на останалите изменения на процесната Наредба, по делото са представени доказателства, които не са оспорени от касатора, от които се установява, че е спазена процедурата по чл. 26, ал. 3 ЗНА и които опровергават възраженията му в обратната насока. По твърдяното нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, а именно липса на анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Според касатора, органът е задължен да извърши такъв анализ и при установяване, че не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, като се позовава на съдебна практика. В цитираното като съдебна практика съдебно решение обаче е установено приложение на правото на Европейския съюз, какъвто не е настоящият случай. Логически необосновано е да се извършва анализ на право, което не е приложимо. По същия начин и с оглед твърдяното нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА, касаторът се позовава на съдебна практика, която касае различна фактическа обстановка и е неотносима към предмета на настоящия спор. Липсват доказателства и в подкрепа на твърденията на касатора, че е предложено приемане на проект за изменение към действащата наредба, а в последствие е приета нова. Представени са писмени доказателства, обсъдени по - горе, които не могат да бъдат опровергани от изказвания на общински съветници при разискванията по приемане на процесния нормативен акт. В съответствие с чл. 75, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Великотърновски общински съвет, на неговите комисии и за взаимодействието му с общинската администрация, приет с Решение № 6/17.11.2011 г. (отм.), Общинският съвет може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени съществени предложения за изменение и допълнение на проекта. В случая, видно от Протокол №17 от 10.04.2012 г., стр. 15, именно поради липса на съществени предложения за изменение и допълнение на проекта и на основание посочената разпоредба от Правилника, общинските съветници са гласували проекта в едно заседание. Дори да приемем, че е нарушено посоченото правило, то нарушението не е съществено доколкото решението е прието от компетентен орган, в предвидената от закона форма и с необходимите кворум и мнозинство, а цитираният Правилник се приема и изменя именно от Общинския съвет. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В хода на съдебното производство такова доказване не е проведено от страна на оспорващия, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. В съответствие с чл. 99, ал. 1 ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, а ал. 3 предвижда, че Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Съгласно чл. 9, ал. 2 от оспорваната Наредба, зоните за платено паркиране и таксите за паркиране се определят с Решение на Великотърновски общински съвет по предложение на кмета на общината. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 АПК, на която се позовава касаторът, се намира в Раздел I, Глава пета АПК и е неотносима към производството по издаване на нормативни административни актове, което е регламентирано в Раздел III. В съответствие с чл. 76, ал. 3 АПК, Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като разпоредбата на чл. 80 АПК предвижда, че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. В случая актът е приет от компетентен орган, в съответствие с посочените разпоредби и разпоредбите на които се позовава касаторът, са неотносими към производството по издаване на нормативни административни актове, което е различно от производството по издаване на индивидуални административни актове. Не се установява и твърдяното противоречие между чл. 9, ал. 3 от Наредбата и чл. 12 и чл. 13 АПК, тъй като оспорваният текст от Наредбата поставя изискване към съдържанието на предложението на кмета на общината до Общинския съвет, а посочените нормативни разпоредби са разпоредби са свързани с основани принципи ва административния процес, които са доразвити в процедурата по издаване на подзаконовите нормативни актове. Видно от представените по делото доказателства, тези принципи са спазени. Не е нарушено правото на защита на дружеството, тъй като то е реализирано в пълен обем с оспорването на подзаконовия нормативен акт в настоящото съдебно производство. Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като в съответствие с чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря мотивите му, които са правилни и обосновани. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, „Бей хаус“ ООД следва да заплати на юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Устните състезания по делото са приключили преди датата на въвеждане на еврото в Република България, поради което и в съответствие с чл. 11, ал. 2 и 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, стойността на разноските е в лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение