Определение № 601 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4134/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. К. и О. Г. К. против определение № 83/14.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 1918/2015 г. от състав на Второ отделение на гражданската колегия на ВКС. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000лева, като предвид този факт и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / в редакцията към момента на подаване на касационната жалба/ е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. В частната жалба се твърди, че цената на иска, определена въз основа на данъчна оценка на имота от 1997 г. не е относима към определяне допустимостта на касационното обжалване към настоящия момент, тъй като същата се е променила многократно до сега. Твърди се, че съдът е следвало да определи нова цена на предявения иск за собственост и да приеме, че касационното обжалване е допустимо. Цената на предявения иск е винаги една и съща и тя се определя към момента на предявяването му, като последващи изменения в обстоятелствата /размер на данъчна оценка/ не се отразяват на определената и приета от съда цена на иска. Паричната величина, представляваща определената цена на иска, следва да се определи и отчете и съгласно изискванията на ЗДЛ, като след това се направи и преценка на допустимостта на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с ТР №3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което тълкуване е съобразено от състава на ВКС, постановил обжалваното определение. Предвид изложеното, определението на ВКС, ІІ гр.отд., следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия