Определение № 285 от 13.04.2022 г. на ВКС по д. № 3300/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 и чл.295 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Енерго – про Продажби” АД, гр. Варна срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №900/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Е. Д. срещу касатора иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 14 427,44 лв., представляваща начислена сума за ел. енергия за периода 17.11.17 – 16.11.18 г., за която е издадена фактура от 20.02.19 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС в цитираните решения са разрешени следните процесуални въпроси от предмета на спора: 1.Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото? 2. Когато съдът е приел, че за разрешаване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача; Формално ли е или следва да се основе на установените в закона критерии правото на съда да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно?; Може ли съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК?; Ползва ли се с приоритет заключението на вещото лице пред останалите събрани по делото доказателства? 3. Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъждането и аналазирането на относимите към правния спор доказателства, формирането на собствени фактически констатации и собствени правни изводи по предмета на делото относно твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните? В противоречие с практиката на ВКС, според касатора е решен и въпросът: 4. Липсата на данни за това кога е извършено софтуерно вмешателство в средството за търговско измерване / т.е. за началото на погрешното отчитане/ води ли до извода, че ищецът не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена ел. енергия за исковия период?; Длъжен ли е в тези случаи съдът за приложи чл.162 ГПК? Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с подробно изложените доводи за порочност на решението и постановяването му в противоречие с цитираната практика на ВКС. ВКС намира, че решението не е очевидно неправилно. В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, е необходимо съдебният акт да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без необходимост от извършване на касационна проверка за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуващ (отменен или изменен) закон или законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Актът би могъл да бъде очевидно неправилен и при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика / опр. по ч.т.д. №2229/21 г. на второ т.о./. В случая, при съобразяване на посочените критерии, относими към посоченото самостоятелно основание, атакуваното въззивно решение не би могло да се определи като очевидно неправилно. Не се установява и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставените правни въпроси: В изпълнение на указанията на ВКС въззивният съд при повторното разглеждане на делото е назначил повторна техническа експертиза със задачата, указана от касационния съд. Представен е в четливо копие и протоколът за монтаж /демонтаж/ на директен електромер – л.45 от делото. Затова не е налице основание за допускане на касационното обжалване по въпрос №1. Не се установява противоречие и по втория поставен във връзка с експертизата комплексен въпрос. Експертизата е подробна, в съдебно заседание вещите лица са отговорили на поставените им във връзка със заключението въпроси – посочено е, че от всички изследвания, вкл. от проверката, извършена от „Електроразпределение север”, не може да се определи каква е причината за цифровите показания в скритите регистри – Т3 и Т4. Експертизата в БИМ също не е установила причината за наличие на показания в скритата тарифа. И вещото лице по делото пред РС е отговорило, че не може да се определи причината за това. Предполагаема причина, според вещите лица от повторната експертиза, е техническа неизправност на електромера в конкретния случай. Няма данни за човешка намеса. Според вещите лица показанията в скритите регистри Т3 и Т4 не представляват реално преминала и отчетена ел. енергия. Не е установена промяна в тарифната схема, СТИ измерва по тарифи 1 и 2 и няма технически данни, че е измервало по тарифи 3 и 4. В съдебното заседание, в което е изслушана и приета експертизата, процесуалният представител на ответното дружество я е оспорил като необоснована по съображения, изложени по съществото на спора. Въззивният съд е преценил експертизата, наред с останалите доказателства по делото, препращайки към обсъждането им в мотивите на първоинстанционния съд, а именно – от представения констативен протокол и протокол за извършена експертиза в БИМ не е установена неправомерна намеса в измервателната схема на СТИ. При прочит на данните за показанията в отделните явни и скрити тарифи се установява следното: в регистър Т 1 – 5660,5 квтч; в регистър Т2 -5664,6; в регистър Т3 -2549,6, в регистър Т4 -73198,1. Ел. енергия в права посока -11325,2 /отговаряща на сбора от показанията във видимите регистри – в.л. М. в с.з. на л.67- РС/, в обратна посока – 000,0. При тези данни въззивният съд е формирал изводите си за основателност на иска съобразно събраните доказателства, вкл. съответстващите данни в първата и повторната експертиза, без да отдава необоснован приоритет на повторната техническа експертиза. Затова не се установява противоречие с практиката на ВКС и по третия поставен въпрос. Не са налице основания за допускане на обжалването и по четвъртия въпрос – в случая, с оглед заключението на вещите лица пред двете инстанции, според въззивния съд не е установено с категоричност, че измерената в скритите регистри ел. енергия е преминала през електромера за процесния период и е получена и потребена от абоната. Или искът не е доказан по своето основание, за да се приложи чл.162 ГПК за размера му /р. по гр.д. №445/21 г. на трето г.о., р. по гр.д. №2049/20 г. на четвърто г.о. на ВКС и др./. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.