Определение № 10870 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на И. Г. П., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 2846/ 18.09. 2024 г. постановено по административно дело № 568 / 2024 г. по описа на Административен съд- Стара Загора (АС Стара Загора), с което подадената искова молба от същото лице е върната в частта й относно предявения с нея иск за неимуществени вреди, а производството по делото е прекратено в тази му част. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му и да се продължи хода на съдебното производство. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища, изхождайки от предмета на делото. Тя е само законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно, тъй като е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Съгласно чл. 135, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 5 и т. 6 АПК е определена подсъдността на Върховния административен съд като касационна инстанция. Съобразно чл. 284 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС (ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) е предвидено, че: „искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд“. Съгласно това се изключва касационния контрол от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни решения и определения, постановени в производство по чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС. Същият се осъществява от тричленен съдебен състав на съответния административен съд. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд- Стара Загора. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение