Определение № 2927 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 932/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД срещу решение № 282 от 04.12.2025г. по в.гр.д. № 542/2025г. на Окръжен съд – Шумен. С решението е потвърдено решение № 473 от 11.06.2025г. по гр.д. № 2171/2023г. на Районен съд – Шумен в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. Л. А. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 9 104. 80 лева, представляваща стойността на седем неразрешени платежни операции, осъществени в периода от 04:06:03ч. до 05:37:25ч. на 12.05.2023г., със законната лихва за забава от датата на исковата молба (02.10.2023г.) до окончателното плащане, както и 444.07 лева, изтекла лихва от 16.05.2023г. до 02.10.2023г. Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е редуцирал възможността за приложение на задълбочено установяване на идентичността (ЗУИ) до използване на конкретен технически способ – изпращане на динамична парола като елемент притежание. Същевременно заключенията на вещите лица в тази връзка не са били обсъдени в цялост. Вещите лица са посочили, че активирането на ОББ Мобайл се извършва посредством двуфакторна автентификация. Въззивният съд не е подложил на проверка твърденията на касатора, че съгласно приложимите Общи условия по отношение на процесния вид плащания не се изпращат динамични пароли като елемент притежание, а че за активация на приложението се прилагат елементите на задълбочено установяване на идентичността на клиента. Със съдебно-техническата експертиза се доказва, че са изпълнени изискванията на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 от ЗПУПС, а именно – процесните платежни операции се считат за разрешени, щом са издадени по уговорените между платеца и доставчика на платежните услуги ред и начин. Подборно са оспорени като неправилни изводите на въззивния съд, с които е отречена проявена от страна на А. Л. А. груба небрежност. Според касатора ищецът е действал при проявена такава небрежност. На трето злонамерено лице са били предоставени персонализирани защитни характеристики (елементи на ЗУИ). Отделно от това ищецът не се е свързал незабавно с банката след осъществяването на действия от страна на третото лице. Изрично от касатора са посочени конкретни обективни проявления в поведението на ищеца, които в своята съвкупност демонстрират съществено отклонение от минималния стандарт на дължима грижа, които въззивният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Съобщението до ищеца е съдържало явни езикови и стилистични несъответствия; имало е препратка към домейн, различен от официалния на банката; не е била спазена инструкцията на банката за начина на въвеждане на активационния код; ищецът не се е свързал с банката след неизвършената лично активация, както и при липсата на необходимост от нова активация; банката е предупредила за възможни фишинг атаки. Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставените въпроси са: 1.) Възможно ли е задълбоченото установяване на идентичността по чл. 100 от ЗПУПС да бъде постигнато чрез използване на два независими елемента от предвидените в закона („знание“, „притежание“, характерна особеност") без изпращане на 3D динамична парола, когато такава не е договорена между страните като задължителен елемент от процедурата, и представлява ли липсата на изпратена динамична парола сама по себе си неизпълнение на изискването за ЗУИ? 2.) Какъв е критерият за преценка дали е приложено задълбочено установяване на идентичността по чл. 100 от ЗПУПС – използването на минимум два независими елемента от установените в чл. 100 от ЗПУПС категории или прилагането на конкретен технически способ? Допустимо ли е изводът за неизпълнение на ЗУИ да се основава на неизпълнение на недоговорена между страните процедура? Във връзка с въпросите касаторът се позовава на решение № 139 от 27.08.2024г. по т.д. № 2767/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което е дадено тълкуване на понятието „задълбочено установяване на идентичността“, както и на определение № 2352 от 23.07.2025г. по т.д. № 474/2025г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 3.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице в неговата цялост в светлината на наведените от страните твърдения и възражения, от които те черпят своите права, или може селективно да се позове на отделни негови изявления, извадени от контекста на останалите игнорирани от съда негови фактически констатации в обратен смисъл и без извършване съпоставка на предмета на тази селекция с релевантните материалноправни норми? 4.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тези факти за установени, а други – за неосъществили се, да съобрази и да се произнесе по въведените от страните релевантни за решаването на спора доводи и възражения, както и да отнесе установените от него факти и обстоятелства към съответните материалноправни норми? Касаторът сочи Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 24/10 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2000г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 186 от 14.01.2016г. по гр.д. № 5980/2014г. на ВКС, ГС, І г.о. и др., в които на въпросите е отговорено положително. 5.) Разрешена ли е платежната операция, когато е извършена по онлайн канал, след изпълнена процедура по идентификация на наредителя, която изцяло съответства на уговореното между страните и изискванията на чл. 100 от ЗПУПС? Във връзка с въпроса е посочено определение № 2352 от 23.07.2025г. по т.д. № 474/2025г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и въпросът се сочи като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 6.) Налице ли са критериите, обуславящи проявена груба небрежност от страна на клиента – физическо лице – ползвател на платежни услуги, което в отговор на имейл, съдържащ лексикално-граматични грешки, е предоставило на трето злонамерено лице своите персонализирани защитни характеристики (елементи на ЗУИ) за активация на приложение за мобилно банкиране в нарушение на изрична и непосредствена инструкция от страна на банката да въвежда активационния си код само в сваленото на собственото му устройство мобилно приложение, без да се увери, че приложението му работи коректно (че съответно няма нужда от активация) и без да вземе предвид последвалото непосредствено предупреждение на банката да се свърже незабавно с нея, ако действията не са извършени от него? Касаторът се позовава на определение № 315 от 01.03.2023г. по гр.д. № 3559/2022г. на ВКС, ГК, ІV г.о. За въпроса отново се сочи, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От насрещната страна А. Л. А. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите и правни обстоятелства по спора. Изцяло се споделят мотивите на предходните съдебни инстанции. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, с което първоинстанционното решение в осъдителната му част е било потвърдено и при препращане към мотивите му, съставът на Окръжен съд - Шумен е приел за безспорни по делото обстоятелствата, че ищецът А. Л. А. е бил ползвател на платежни услуги, предоставяни от „Обединена българска банка“ АД по силата на Рамков договор от 26.04.2017г. за платежни услуги на физически лица, сключен между него и „Сибанк“ АД, на която банка ответникът „Обединена българска банка“ АД е правоприемник, считано от 05.02.2018г. Съгласно договора на ищеца е била разкрита разплащателна банкова сметка с IBAN: [банкова сметка], впоследствие променен на [банкова сметка]. Страните са били обвързани също с Договор за електронно банкиране от 01.10.2018г. (за пасивни операции), а по силата на Договор за издаване на дебитна карта през онлайн/мобилно банкиране от 04.02.2021г. към сметката е била издадена дебитна карта VISA 411653XXXXXX8657 с единствен регистриран картодържател ищецът. Също съгласно изложеното от въззивния съд на 12.05.2023г. са били извършени 7 картови трансакции на стойност 9 104. 80 лева, съответно в 04.24.26ч., 04.34.08ч., 04.52.36ч., 04.58.51ч., 05.15.22ч. и 05.37.25ч., всички за плащания към търговец About You, а в 04.06.03 ч. - и към търговец еВay. В последствие платежните операции са били осчетоводени от банката по надлежния ред. За тях е било възприето съгласие на ищеца. Фактически обстоятелствата по трансакциите са били следните: на 11.05.2023г. ищецът е получил имейл, изискващ актуализиране на лични данни, които той е започнал да попълва, но без да бъдат представяни пароли, потребителско име, номер на сметка; впоследствие е получил телефонно обаждане да продължи попълването на данните, което той не е направил; картата на ищеца е била добавена в Google Wallet; при извършените трансакции на 12.05.2023г. не е било получено допълнително известие (SMS) на личния му телефон, което да съдържа специален код (динамична парола), нито след извършената платежна операция банката е изпратила второ известие. За спорно от въззивния съд е било прието обстоятелството дали се касае за разрешени платежни операции по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС или тези операции са неразрешени. Посочено е било, че съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на такова съгласие платежната операция е неразрешена. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на операцията и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за нея, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Съответно на текста на чл. 78, ал.1 от ЗПУПС на доказване, според въззивния съд, е подлежал обективният факт дали платежната операция е автентична - наредена ли е била от оправомощено лице. Тежестта на доказване е била за доставчика на платежната услуга - ответната банка. Твърденията на ищеца са били, че не е разрешавал извършването на процесните трансакции и че преди извършването им не е получил на телефона си изпратена динамична парола за потвърждаване на трансакциите, нито е получил известие от банката за извършените трансакции на SMS. Въззивният съд е приел тези твърдения за основателни, а автентичността на платежните операции - недоказана. Не е било доказано извършването на задълбочено установяване на идентичността на клиента. В тази връзка съдът се е позовал на основното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство техническа експертиза, съгласно което динамична парола за потвърждаване на трансакциите от страна на банката не е била изпращана, нито е било получавано известие за извършването им. След добавяне на картата в Google Wallet трансакциите от 12.05.2023г. да били извършвани изцяло с помощта на портфейла на Google. Банката е третирала тези плащания като сигурни, но, според въззивния съд, неправилно и в нарушение на установените между страните процедури и правила извършването на трансакциите е било разрешено. Въззивният съд е посочил още, че вещото лице е дало заключение, че картата на ищеца е била добавена в Google Wallet, но не е била извършена проверка в системата Google Pay за собствеността на портфейла Google Wallet, в който е токенизирана картата на ищеца, както и не е бил проверяван IP-адресът, дата на създаване на акаунта и геолокация на създаване. Експертът по допълнителната техническа експертиза е дал заключение, че процесните банкови преводи са наредени от IP-адреси в Сърбия. Според съда това е било индиция, че ищецът не е извършвал тези преводи. В тежест на банката, според състава на Окръжен съд – Шумен, е било и установяването, че извършените платежни операции са в резултат на проявена груба небрежност от страна на ищеца, съответно че се касае за неизпълнение на задълженията му по чл. 75, т. 2 и т. 3 от ЗПУПС, за което ответната страна е възразила. В тази връзка въззивният съд е посочил, че грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като тази небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай. Неполагането на дължимата грижа от страна на ищеца банката е извела от факта на успешното идентифициране и автентифициране, осъществено при нареждане на трансакциите (ищецът не е спазил препоръките на банката за опазване на персонализиращите средства). Това, според съда, обаче, не е било достатъчно, доколкото самата правна норма изключва такава връзка. В случая се е касаело за получен от ищеца имейл, напълно редовен от външна страна, макар и не от домейна на банката-ответник. Поради това не е можело да се приеме, че и най-небрежният човек не би се заблудил. Сходна е била регламентацията относно грубата небрежност и в Общите условия на ответника - неполагане не само на дължимата грижа за опазване на персонализиращите защитни характеристики и кодове, но и за такова поведение, което създава предпоставки за злоупотреба. Възражението на банката, че тя не изпраща по електронна поща съобщения, приканващи да бъдат предоставяни данни за парола, потребителско име, номер на сметка, банкови карти и др., поради което ищецът е следвало да понесе последиците, също е било счетено от въззивния съд за неоснователно. Поведението на ищеца, изразяващо се в отваряне на електронното писмо и изпълнение на дадени в него инструкции с оглед характера им, може да бъде квалифицирано като проява на небрежност, но не и на груба такава. Ищецът е уведомил своевременно банката, че са били извършени платежни операции от неговата сметка без неговото разрешение. В чл. 77, ал. 1 от ЗПУПС се предвижда, че доставчикът на платежни услуги коригира неразрешена или неточно изпълнена платежна операция, само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му. На 17.05.2023 г. ищецът е подал попълнен формуляр за рекламация относно констатирани от него неразрешени трансакции. В него подробно и детайлно са били описани процесните трансакции. Освен това още на 12.05.2023г. ищецът е посетил банковия клон на банката – ответник в [населено място], а на 12.05.2023г., 13.05.2023г. и на 17.05.2023г. е позвънил и е опитал да осъществи контакт със служител на ответника. Съгласно чл. 6. 7. от Общите условия клиентът е следвало да уведоми незабавно банката за унищожаване, изгубване, кражба, отнемане по друг неправомерен начин, подправяне или неправомерно използване, разкриване на тайната на съответните персонализирани защитни характеристики на платежния инструмент, както и за извършване на операция с платежен инструмент, която не е одобрена от клиента и за установена от него грешка или нередовност при воденето на сметката. Съгласно чл. 6. 9. уведомлението се е извършвало или писмено, или по телефон. В изпълнение на тези разпоредби ищецът е звънял общо 7 пъти на телефона за връзка с банката, като е успял да осъществи два контакта на 12.05.2023г. и един контакт на 13.05.2023г. При тези обстоятелства, според въззивния съд, се е налагал извод, че ищецът незабавно е предприел действия, с които е целял да уведоми банката за неразрешените трансакции. В обобщение въззивният съд е посочил, че са били установени законовите предпоставки за възникване отговорността на ответната банка за възстановяване стойността на неразрешените платежни операции по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, при което от нея е била дължима сумата от 9 104. 80 лева, така както е приел и първоинстанционният съд. Отговорността по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е обективна. Доставчикът на платежни услуги възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако неразрешената платежна операция не е била изпълнена. Отговорността възниква дори при липса на противоправно поведение на доставчика. Поради това, независимо дали дължимата грижа е положена, при наличие на съответните предпоставки за доставчика възниква задължение да възстанови сумата на ползвателя на услугата. Най-същественото задължение на ответника е да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния инструмент. За основателна е била счетена и претенцията за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 16.05.2023г., съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС. Банката е била уведомена от ищеца за неразрешените платежни операции на 12.05.2023г. и е дължала възстановяване на стойността им не по-късно до края на 15.05.2023г. Щом не е изпълнила задълженията си в срок, тя е изпаднала в забава, считано от 16.05.2023г. До датата на исковата молба размерът на дължимата лихва е 444. 07 лева, така както е приел и първоинстанционният съд. При тези мотиви на въззивния съд първи, втори и пети от материалноправните въпроси на касатора относно възможността за задълбочено установяване на идентичност по смисъла на чл. 100 от ЗПУПС без изпращане на 3D динамична парола не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК ( т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Това е, тъй като те не съответстват на фактическите и правни изводи на въззивния съд и не са обуславящи за изхода на делото. Видно от съдържанието им, въпросите са предпоставени от обстоятелствата, че между страните не е било уговорено изпращането на 3D динамична парола и поради това след добавяне на картата на ищеца в Google Wallet за трансакциите от 12.05.2023г. изпращането на парола не е било необходимо, съответно че е била изпълнена уговорената процедура по идентификация на наредителя. В мотивите към решението въззивният съд е приел друго – за съществуването на уговорка за изпращане на 3D динамична парола и за нарушение на установените между страните процедури и правила при извършването на трансакциите от 12.05.2023г. Отделно от това са били изложени също съображения за неизвършена проверка в системата Google Pay за собствеността на портфейла Google Wallet, в който е токенизирана картата на ищеца, както и че не е бил проверяван IP-адресът, а процесните банкови преводи са били наредени от IP-адреси в Сърбия. В този смисъл е бил направен извод за неизпълнено задължение на ответника да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент. Същото е и по отношение на шестия поставен въпрос (материалноправен) относно евентуално проявена от ищеца груба небрежност, изключваща отговорността на банката. Въпросът е основан на обстоятелствата, че ищецът е предоставил на трето лице персонализирани защитни характеристики, както и че не се е свързал незабавно с банката. Такива обстоятелства въззивният съд не е възприемал. Предоставянето от ищеца на елементи на ЗУИ е било отречено, както и е било възприето, че ищецът е уведомил банката своевременно за направените нареждания без неговото разрешение. Отделно от това всички посочени по-горе въпроси са фактологични. Те не са формулирани по абстрактен начин, изискващ отговор, основан на тълкуване на конкретни правни норми. Напротив, въпросите изискват преценка от касационната инстанция на конкретни факти, съответно преценка на правилността (обосноваността) на изводите на въззивния съд относно тези факти. Материалноправният или процесуалноправния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл е възприетото в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Трети и четвърти от въпросите на касатора (процесуално правни) са относно задължението на въззивния съд да се произнесе по доводите и възраженията на страните и да обсъди всички релевантни факти и събрани доказателства, включително заключенията на вещите лица в тяхната цялост, в контекста на разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4, чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 202 от ГПК. Основани са на направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Окръжен съд – Шумен процесуални нарушения. Въпросите отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не е удовлетворено допълнителното изискване по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Противно на оплакванията на касатора, въззивната инстанция се е произнесла относно това дали между страните е било уговорено изпращането на 3D динамична парола при картови трансакции. Съдът е приел, че такава уговорка има. Обосноваността на този извод (съответствието му с рамковия договор за платежни услуги на физически лица и приложимите Общи условия) не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационно обжалване. Същото е по отношение на съответствието на този извод със заключението на вещото лице. Допълнително тази част на заключението не е свързана с необходимост от специални знания. Касае се за тълкуване на волята на страните при доставянето на платежни услуги. Посочените от касатора обстоятелства, които той свързва с непроявена от ищеца дължима грижа (груба небрежност), също са обсъдени от въззивния съд. Направен е извод, че извършените платежни операции не са резултат на проявена груба небрежност във връзка със задълженията по чл. 75, т. 2 и т. 3 от ЗПУПС. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Шумен. От името на А. Л. А. е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено адвокатско възнаграждение от 615 евро по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2026г., сключен с адвокат Г. Б.. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78 вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът