Определение № 4622 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260457/24.06.2024 г., депозирана от Роза Д. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], за отмяна на влязлото в сила решение № 739/19.05.2015 г. по гр. д. № 1360/2015 г. на Плевенския районен съд. С това решение е отхвърлен предявеният от Роза Д. Д. против УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД - П. иск с правно основание в чл. 242, вр. чл. 128, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 4 396.60 лева трудово възнаграждение за периода от 17.09.2013 година до 18.07.2014 година, като неоснователен и недоказан. В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска, е постановено въз основа на „неистински документ, заключение на вещо лице, на член от съдебен състав от защита, свидетелски показания и др.“ Излага съображения, че съдът в изводите си се позовава на неистинските твърдения на адвокат Таня Г., процесуален представител на ответника, дадени в открито съдебно заседание на 11.05.2015 година, както и съдържащи се в писмен отговор на ответника чрез адвокат Г. – л. 154 от дело и справка от УМБАЛ – л. 157 от делото. В допълнителни писмени бележки, депозирани пред Плевенския районен съд с вх. № 260609 от 27.08.2024 година, се излагат подробни съображения, касаещи фактическата обстановка по гр. дело № 1360/2015 година на Плевенския районен съд като се моли съдът да отмени постановеното по делото решение и да й присъди мораторна лихва за забава, считано от 20.08.2014 година и всички направени съдебноделоводни разноски от 2014 година до 2024 година. Към тези писмени бележки молителката прилага препис от решението, чиято отмяна претендира, препис от исковата молба, по повод на която е образувано гр. дело № 1360/2015 година по описа на ПлРС и други документи, касаещи спора по същество и по нейна преценка. Ответникът по молбата УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – П. чрез адвокат Таня Г. изразява становище за недопустимост на подадената молба. Твърди се, че е налице произнасяне по искането като с определение № 209 от 16.01.2024 г. по гр. д. № 5401/2023 година състав на ВКС е разгледал молбата на Роза Д. Д. за отмяна на същото съдебно решение и е оставил същата без разглеждане. Излагат се допълнителни съображения за недопустимост на молбата като се претендира и присъждане в тяхна полза на адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева за процесуално представителство пред ВКС в настоящото производство. Постъпило е допълнително становище от молителката, с което се възразява по съображенията, изложени в отговора на ответната страна. Отделно се твърди, че пълномощното на адвокат Таня Г. е нередовно, тъй като не съдържа данни за кое дело се отнася и коя молба за отмяна се има предвид като се възразява по направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 306, ал. 1 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предвид това, молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти), а в случая - и първоначалната, и уточняващата молба съдържат само такива оплаквания. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се посочи, че допустима би била молба за отмяна на влязлото в сила решение, основано на неистински документ, когато неистинността се дължи на престъпление и това е установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В случая молителката не се позовава на влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, с което да е установена неистинност на конкретен документ, който е обсъждан в решението, чиято отмяна се иска и който документ да има отношение към постановения краен резултат по спора. От всичко изложено следва, че при липсата на заявени нови обстоятелства или писмени доказателства, сроковете по всички хипотези на чл. 305, ал. 1 ГПК са изтекли. Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. По разноските: По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който ответната страна по молбата за отмяна, а именно УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – П., е заплатило на адвокат Таня Г. от Плевенска адвокатска колегия възнаграждение в размер на 750 лева. В договора е посочено, че сумата е заплатена за депозиране на отговор по молба за отмяна. Не е посочен нито номерът на настоящото производство, нито по повод на молбата на кое лице за отмяна следва да се депозира отговора, нито пък е посочено и конкретизирано съдебното решение, чиято отмяна се претендира с молбата. При тези данни и с оглед и направеното в тази насока възражение от молителката на УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – П. не следва да се присъждат разноски в настоящото производство, тъй като липсват доказателства, че тези разноски са направени във връзка и по повод настоящото дело. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение