Определение № 358 от 15.12.2020 г. на ВКС по д. № 2537/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №70/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу ІV Основно училище „Ив. Вазов”, [населено място] иск по чл.439, ал.2 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 48 412,58 лв. по посоченото изп. дело, поради погасяване на вземането по давност, съответно на правото на принудителното му изпълнение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 от ГПК по поставените в изложението правни въпроси, първият от които е: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.15 г. по т.д. №2/13 г. ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? Част от решаващите изводи на въззивния съд са по този правен въпрос, който е от съществено значение за спора и е предмет на образувано тълк. дело №2/20 г. на ОСГТК на ВКС. Затова ВКС намира, че следва да спре производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по т.д. №2/20 г. ОСГТК, на осн. чл.292 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение