Определение № 2480 от 13.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. Т., представляван от адвокати Д. и Н., против решение № 297 от 17.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 900/2024 г. по описа на Апелативен съд- София, с което е отменено изцяло решение № 165 от 10.01.2024 г. по гр.д. № 6718/2022 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав и е постановено ново решение, с което е отхвърлен предяваният от С. Т. Т. против К. П. П. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на обидни квалификации и клеветнически твърдения, изразени на 13.06.2022 г. по време на брифинг на политическа партия „Продължаваме промяната”, излъчен по канал Б. 1 в рамките на телевизионното предаване „Още от деня”, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 13.06.2022 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като процесните изявления не били разглеждани от съда в цялост, а са разглеждани групирани на части. Поддържа се, че съдът неправилно е ценил част от изказванията като оценъчни съждения, че не е възприел цялостната насоченост на изявленията против ищеца, че неправилно е квалифицирал изказванията, насочени против ищеца. Касаторът поддържа, че целта на изявленията била създаване на негативна нагласа в обществото към ищеца. Поддържа, че по делото е доказан извършен от ответника деликт с потърпевш – ищецът и предявеният иск необосновано е отхвърлен. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива от значение за развитие на правото, а именно:

1. Следва ли при оценка на противоправността на определено изказване същото да се разглежда в цялост и с оглед общия контекст и смисъл или всеки отделен израз следва да се разглежда поотделно като правопораждащ факт? При обширно изявление въз основа на какви критерии и фактически обстоятелства съдът следва да извърши преценката си при определяне противоправността на разпространението му - на отделни части от него или при съвкупна преценка на целия материал ?

2. Следва ли да се оценява общия смисъл на изказването при определянето му като клеветническо и/или обидно?

3. Следва ли при преценка на изявленията за наличие на деликт да се преценява като увреждаща и вредоносна всяка отделна фраза, която съдържа негативна персонална оценка, но обективно не съдържа оскърбления или обидни думи или преценката за противоправност, наличие на твърдение за факти и истинност следва да се прави според общия смисъла на изявлението?

4. Следва ли при преценка дали дадено изказване е насочено към определено лице да се разглежда изказването като цяло или всеки израз следва да бъде разглеждан отделно ? Когато конкретен израз е част от едно по-обширно изявление, може ли да бъде изваждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане.

5. При вътрешно противоречие на мотивите опорочено ли е съдебното решение и какъв е порокът на съдебния акт? Налице ли е мотивирано решение в случаите, когато съдът се произнася в съответствие с практиката на ВКС по определен въпрос теоретично в една част от мотивите, а в друга част на мотивите при анализ на конкретната правна обстановка, предприема подход, противоположен на решението на ВКС и собственото си теоретично изложение?

6. 3ависи ли противоправността на определено изказване от това дали конкретни изрази са добили гражданственост и се използват широко или преценката зависи от обективни критерии и общоприетото граматическо тълкуване на същите изрази ? В часност: твърдение за принадлежност или сътрудничество с мафията представлява ли клевета или обида или поради широко използване в медиите този израз не е противоправен; обиден ли е изразът „задкулисие“, „задкулисен“ или поради честата му употреба той е лишен от съдържание? Възможно ли е обиден или клеветнически израз да бъде лишен от съдържание, респективно да бъде допустим, поради честата му употреба?

7. При преценка за противоправност на даден израз следва ли се обективен критерий и има ли значение дали обидите са използвани в контекст на коментирани събития? Противоправни ли са изрази, които са обективно обидни в случай, че същите са изказани по повод конкретни коментирани събития?

8. Необходимо ли е да се изследва дали оценъчни съждения почиват на верни факти? Противоправно ли е изказване на мнение, ако почива на неверни факти?

9. Каква е разликата между изказване на мнение и твърдение за факт ? Представлява ли оценъчно съждение изказано конкретно твърдение, което включва факт от обективната действителност ? По този въпрос поддържа противоречие с решение №86/ 2010 г. по г.д.№92/2009 г. на ВКС, III г.о., според което когато се коментира името на дадено лице във връзка с обществен въпрос, не следва да се касае за превратно упражняване на право.

Следва ли съдът да подложи на изследване и преценка дали конкретно обширно изявление с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ го факт?

10. Пораждат ли отговорност негативни оценки за определена личност, открояваща се в обществения или политическия живот, ако засягат достойноството на личността ? Накърнява ли се личният живот на политическа или обществена фигура, когато се коментира политическата дейност, свързана с тази публична фигура, без в него да се коментира личния живот на лицето, извън обществената сфера ?

11. 3адължен ли е решаващият съд да изследва дали негативната оценка е пряко насочена и целяща да уязви достойнството на адресата?

12. Какъв е балансът между упражняването и осигуряването на гарантираните права по чл.39, ал.1 и чл.41 от Конституцията на РБългария и основанията за тяхното ограничаване, произтичащи от забраната за накърняване на доброто име и правото на лична чест, достойноство и добро име, както и забраната за злоупотреба с право съобразно с чл.57, ал.2 от Конституцията на РБългария? Как се решава конфликта между гарантираната свобода на мнение по обществени въпроси и правото на всеки гражданин, включително заетия с обществена и политическа дейност, да брани доброто си име? По този въпрос поддържа противоречие с решение № 404/2010 г. по г.д. №430/2009 г. на ВКС, III г.о.

13. Длъжен ли е съдът в мотивите си да разграничи за всеки конкретен израз кои са твърдения за факти и кои представляват оценка, както и да посочи дали са верни и позорят адресата?

14. Какво значение за правото на обезщетение има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата и обществената му дейност? Поддържа се, че по този въпрос е допуснато касационно обжалване с определение №958 от 23.12.2016 г. по г.д.№2808/2016 г. на ВКС, IV г.о., както и по гр.д. №7/22 г. по описа на ВКС, I г.о.

Къде е границата между допустимата политическа критика и противоправно уронване на чест, достойнство и авторитет и при разрешаване на този въпрос, следва ли съдът да определи дали изявлението има принос за обществен дебат с предоставяне на информацията си във вид на мнение, съждение или критика? Касаторът поддържа противоречие с решение № 50117/2022 г. по гр.д. №7/2022 г. по описа на ВКС, I г.о.

15. При определяне на характера на изявленията като обидни или клеветнически следва ли съдът да отчита възприятието им от пострадалия и отражението им в обществото?

16. Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните? Твърди се, че по аналогичен въпрос е допуснато касационно обжалване по гр.д. №4375/2018 г. на ВКС, III г.о.

По първите четири въпроса касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г., IV г.о. на ВКС, решение № 1 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 4591/2019 г. ВКС, ІІІ г.о., решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 264/2013 г. по г.д.№2161/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и съдебно решение №62/2012 г. по гр.д.№1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.

По въпроси №№ 7 и 11 касаторът поддържа противорпечие на решението с решение №110/25.05.2017 г. по г.д.№2808/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение №104/2022 г. по гр.д.№ 2722/2021 г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №129/29.06.2015 г. по г.д. №7040/2014 г. на ВКС, III г.о., според които трябва да се прави разлика между съобщаване на факти, годни да допринесат за дебат в едно демократично общество и такива, които целят да накърнят репутацията на едно лице.

По въпроси №№ 8, 9 и 12 се поддържа противоречие с решение № 484 от 09.06.2010 г. по гр.д. №1438/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че съдът е длъжен да изследва освен наличието на оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира ли публикацията и твърдение за конкретен злепоставящ факт.

По въпроси №№ 15 и 16 касаторът поддържа противоречие с решение № 815/15.02.2011 г. по гр. дело № 1713/2009 г. на IV гр. о. на ВКС и решение № 139/17.07.2019 г. по гр. д. № 4375/2018 г. на ІІІ гр. о. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по дело № 64/2020 г. на ВКС IV гр. о.

Касаторът поддържа още наличието на вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, където правилно е цитирана приложима практика, но неправилно въззивният съд е изследвал отделните изрази за противоправност, а не цялото изявление.

Касаторът поддържа като основание за допускане до касация и необходимостта от развитие на правото с разясняване дали пряк или преносен смисъл на използван израз са водещи при определяне на неговата противоправност.

Ответникът по касационната жалба К. П., представляван от адвокат С., възразява, че поставените въпроси не са правни и обуславящи изводите на въззивния съд. Счита, че решението на САС е правилно и обосновано.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да отмени първоинстанционното решение, съставът на САС е посочил, че е безспорно между страните, че ищецът е лице с широка обществена популярност (като водещ на редица популярни телевизионни предавания и председател на политическа партия), че ПП „ИТН“ е била част от управлението, по силата на коалиционно споразумение – с депутати в НС, участие в парламентарните комисии, избрани министри и заместник министри в правителството), че ответникът към датата на процесния брифинг е бил министър- председател на РБ. Посочил е, че страните не спорят още, че на 13.06.2022 г. ПП „Продължаваме промяната“, заедно с други участници, е провела извънреден брифинг по повод подадени оставки на определени министри от кабинета с министър-председател К. П., излъчени от ПП „Има такъв народ“. Б. бил пряко предаван в „Още от деня“ на Б. 1. Не се спори и относно съдържанието на изявлението, такова, каквото е посочено и в исковата молба.

Въззивният състав е развил съображения, подкрепени и с цитирана съдебна практика, за границата на свободата на словото, засягайки правото на чест, достойноство и добро име на адресат на изявление. Разграничил е в своите мотиви обида от клевета и е посочил, че мненията / оценките имат правно значение само когато са обидни. Посочил е, че за да бъде клеветническо или обидно едно изявление следва да има свой адресат. В случая съдът е приел, че процесното изявление няма за свой адресат ищеца, че той се споменава на два пъти като в първия случай изявлението било коментарно към пасивното поведение на ищеца и оценъчно към политическата ситуация. Втората препратка към ищеца, ако същият се идентифицира с израза “задкулисен певец“, не е обидна и не е клеветническа, има оценъчно съдържание, без да се използват неприлични или цинични думи. Не е отправено обвинение за извършено престъпление, а терминът е наложен в публичното пространство като празна част от политическия речник. Съдът е обобщил, че процесните изявления, разгледани поотделно и в съвкупност, не охарактеризират ищеца като личност, която извършва незаконосъобразни и морално осъдителни действия. Според съда зад тези твърдения на ответника стои негово субективно възприятие, но същите обективно не съдържат внушение. Според съда, в преобладаващата си част употребените думи и изрази изобщо не се отнасят до личността на ищеца. Същевременно, изявленията, които се свързват с ищеца, представляват допустима критика за дейността му на публична длъжност или негативна оценка за същата и тъй като не съдържат клеветнически твърдения или обидни думи и изрази, не съставляват противоправно поведение. Съдът е посочил, отново подкрепено с практика на ВКС, че критиката, насочена към публична фигура, особено към политик, е по- широка и свободна, с оглед възприетото от тях положение в обществото. Политиците са публични фигури и тяхната дейност следва да се контролира в интерес на обществото, което предполага към тях критериите за поведение да са по- безкомпромисни. С оглед това, според въззивния състав, от тях се очаква да са по-толерантни към критика, отколкото частните лица.

Като извод от изложеното съдът е приел, че по делото не се установява противоправно поведение на ответника, поради което е посочил, че е безпредметно да обсъжда останалите елементи от фактическия състав на деликта.

Съдът е посочил, че изслушаните свидетели не обосновават други изводи, доколкото същите изразяват собствени възприятия от процесния брифинг, заинтересовани са от изхода на спора, поради служебна зависимост от ищеца или установяват неотносими факти.

При тези мотиви въззивният съд е достигнал до извод, противоположен на изводите на първоинстанционния съд, поради което, след като е отменил обжалваното решение на СГС, е постановил ново, с което е уважил предявения осъдителен иск.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

В решението, чието допускане до касация се търси, въззивният съд е приел извод, тълкувайки казаното от ответника на брифинга на 13.06.2022 г., че изявлението няма за адресат ищеца. Ищецът е упоменат веднъж поименно в изявлението във връзка с нежелание да се подкрепи министъра на спорта във връзка с работата му с КПКОНПИ. Посочил е, че евентуално ищецът може да се разпознае и като адресат на фразата „задкулисен певец”, но и двете споменавания на ищеца съдът е приел, че не са обидни или клеветнически. Като цяло е посочил, че изказването е политическа оценка, изразена от ответника по повод конкретни събития. При така изложените мотиви поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК от една страна са общи по характер, а от друга- нямат обуславящ характер и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Първите четири въпроса имат за предмет тълкуването на изявлението, твърдяно като вредоносно- дали следва да се тълкува в цялост или фраза по фраза. По тези въпроси касаторът поддържа противоречие на решението с решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г., IV г.о. на ВКС, решение № 1 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 4591/2019 г. ВКС, ІІІ г.о., решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, ІV г.о. Посочените решения на ВКС са постановени по други правни въпроси- във връзка с индивидуализацията на адресата на изявлението и значението на обстоятелството, че адресатът е политик. В мотивната част на тези решения ВКС е разяснил, че за да представлява противоправно деяние, изявлението следва да визира определено физическо лице, което следва да е индивидуализирано независимо как, с какви средства, но категорично и изявлението, ако е по-обширно, обидният или клеветническият израз не следва да се вади от контекста и смисъла, който изявлението има като цяло. Така цитираната практика, както в частта, с която решенията дават отговор на поставените правни въпроси, така и в изложената мотивна част е изцяло съобразена от въззивния съд. Решаващият състав е посочил, че разгледани поотделно, противоправните фрази, посочени от ищеца и цялото изявление, не са насочени към настоящия ищец, а споменаването на неговото име представлява мнение, вид политическа критика. Поради липсата на противоречие между решението на САС и практиката на ВКС тези въпроси не могат да обусловят селектиране на касационната жалба.

Следващият, пети въпрос / При вътрешно противоречие на мотивите опорочено ли е съдебното решение и какъв е порокът на съдебния акт? Налице ли е мотивирано решение в случаите, когато съдът се произнася в съответствие с практиката на ВКС по определен въпрос теоретично в една част от мотивите, а в друга част на мотивите при анализ на конкретната правна обстановка, предприема подход, противоположен на решението на ВКС и собственото си теоретично изложение? / не е обуславящ изводите на съда. По същество въпросът съдържа оплакване за неправилност на обжалвания акт, която неправилност може да бъде предмет на проверка при допускане на решението до касация, но не и в настоящият етап от производството. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че въззивното решение не противоречи на разясненията, дадени с представеното от касатора решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на ВКС, тъй като мотивите на съда не са вътрешно противоречиви, а ясни, логични, категорични и обосновани. Съдът се е произнесъл по спорните въпроси, с които е бил сезиран и неговите мотиви са разбираеми, а крайният извод- в съответствие с тези мотиви.

Шестият въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК/ 3ависи ли противоправността на определено изказване от това дали конкретни изрази са добили гражданственост и се използват широко или преценката зависи от обективни критерии и общоприетото граматическо тълкуване на същите изрази? В часност: твърдение за принадлежност или сътрудничество с мафията представлява ли клевета или обида или поради широко използване в медиите този израз не е противоправен; обиден ли е изразът „задкулисие“, „задкулисен“ или поради честата му употреба той е лишен от съдържание?Възможно ли е обиден или клеветнически израз да бъде лишен от съдържание, респективно да бъде допустим, поради честата му употреба? / е поставен с оплакване за противоречие на решението на САС с решение № 263 от 15.02.2013 г. по гр.д. № 1740/2011 г. на ВКС. Това решение е постановено по въпрос как следва да се определя обезщетението за вреди от публикации, които са поредни, през кратък период от време. Решението не е относимо към правния въпрос, по който се иска допускане до касация. От друга страна, обосновано и в съответствие с правната теория и практика въззивният съд е посочил, че противоправно е деяние, предприето въпреки установена забрана в закон, като отнесено към конкретния случай следва да се преценява дали изявлението на ответника нарушава баланса между свободата на словото и правото на чест, достойноство и добро име- основни права, гарантирани от Конституцията на РБ. Въпросът не е обуславящ и поради това, че въззивният съд е посочил, не само обществено възприетото тълкуване на израза „задкулисен”, но е посочил, че той не е отправен към ищеца, освен евентуално в израза „задкулисен певец”, но този израз не е достатъчно индивидуализиран и не носи клеветническо или обидно съдържание, доколкото не разгласява позорно обстоятелство, не приписва на ищеца извършване на престъпление и не е позорящо конкретно за ищеца. В изявлението няма свързване на ищеца с мафия, което изрично е посочено от състава на САС.

Следващият, седми, въпрос е общ и не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел извод, че изявлението на ответника няма насоченост против ищеца. Споменаването му поименно във връзка с работата на КПКОНПИ и министъра на спорта не носи обиден или клеветнически характер, а представлява критика за бездействие.

Следващите въпроси №№ 8, 9, 10, 12, 13, 14, 15 нямат характер на правни въпроси, тъй като са поставени общо, теоритично и отговорът по тези въпроси няма значение за крайния изход на делото, поради възприетия от въззивният състав решаващ извод, че изявлението на ответника в рамките на брифинга от 13.06.2022 г. няма за свой адресат ищеца. Същият е споменат поименно веднъж, като израз на критично мнение.

Въпросът / 3адължен ли е решаващият съд да изследва дали негативната оценка е пряко насочена и целяща да уязви достойнството на адресата? / не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното решение от касатора № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС е постановено, както беше казано по- горе, по въпроса какво значение има за обезщетението за неимуществени вреди обстоятелството, че адрес на изявлението е политик. Другото посочено от касатора решение № 104 от 14.07.2022 г. по гр.д. № 2722/2021 г. на ВКС отговаря на въпроса ”какви са параметрите на критика и оценка на политическа личност”. Даденото тълкуване от ВКС е, че законът не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира прогласената свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Съществено е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол или на политическия дебат. Въззивният състав не се е отклонил от цитираната практика на ВКС, като е приел, че изявлението, че С. Т. е бездействал в определен момент, свързан с работата на КПКОНПИ и Министреството на спорта е оценка, негативна, но не противоправна. Безпротиворечиво практиката на ВКС приема, че критиката не се приема за противоправно деяние, същата разкрива недостатъци на личността, но е поднесена във форма, съобразена с изискванията на обществения морал. Отрицателната оценка следва да не съдържа унизителни и неприлични изявления по отношение на критикуваното лице и тогава същата не се явява неправомерно деяние. Съобразени с това тълкуване са мотивите на въззивната инстанция, поради което не е налице основание по поставения въпрос да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Последният шестнадесети въпрос, имащ процесуално правен характер и касаещ задълженията на въззивната инстанция да се произнесе по всички доказателства и доводи на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Безпротиворечиво се приема в практиката на ВКС, че въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране ( чл. 269 ГПК ), да обсъди всички релевантни доводи и надлежно въведени възражения на страните, както и да обсъди относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях ( чл. 235, ал. 2 ЗЗД ). Да тълкува и приложи съответните към спора правни разпоредби, като съобрази логическите и житейски правила ( чл. 12 ГПК ) и да изведе правни съображения, които да са логически следствия от установените обстоятелства. В този смисъл е както цитираното от касатора решение, така и други – например решение № 283/14.11.2014 г., постановено по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о.

Мотивите на въззивният съд са съобразени с даденото тълкуване на задълженията на въззивната инстанция от ВКС. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, посочил е кои са безспорни между страните факти, кои се установяват от свидетелски показания, тълкувал е приложимите материалноправни разпоредби като е съобразил и тълкуването им по сходни дела от ВКС. Процедирането на съда е изцяло съобразено с изискванията на ГПК, така както са разяснени в практиката.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Ответникът по касация претендира, но не доказва реално направени разноски в производството пред ВКС, поради което такива не се присъждат.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.